Дали специалността, която съм избрал, ще ми донесе добра работа след време? Наистина ли най-престижните специалности, за които тече кандидат-студентска битка, непременно дават висока реализация? И колко тежи университетът, в който съм записан, в очите на работодателите? Предполага се, че рейтинговата система на университетите може да отговори на някои от тези въпроси. Напоследък просветният министър Анелия Клисарова лансира и идеята на нейната база да се решава какви пари да бъдат отпуснати на висшите училища. Системата обаче дава и любопитни данни как са се променили и вузовете, и реализацията на младите хора през трите години от нейното въвеждане досега.
Все повече млади хора започват работа по специалността, която са завършили, но с по-ниски заплати. Най-много са паднали доходите, с които стартират кариерата си възпитаниците на Американския университет в Благоевград - в някои специалности с близо 300 лева. Работодателите обаче свалят надницата и за възпитаниците на останалите университети, сочи съпоставка на данните от рейтингите на бг вузовете за 2010 г. и сега. Там все още не е включена информация за последната година, тъй като данните се черпят от НОИ.
Паднали са стартовите заплати на младежите на практика във всички направления. Най-изучаваното от тях - "Администрация и управление", се преподава в момента в 32 университета, като на практика всеки четвърти студент изучава именно него. Преди 3 г. завършилите Американския университет млади чиновници са започвали със стартов доход 1817 лв.
Сега средно първата заплата на абсолвентите е 1561 лева, но отново остава най-висока сред всички млади хора, завършили администрация. На второ място е СУ, чиито възпитаници почват работа с доход 1368 лева. През 2010 г. обаче заплатите им са били 1458. Интересното е, че в тази специалност най-добрата реализация на младежите не принадлежи на нито един от тези вузове. Оказва се, че най-много абсолвенти си намират работа по тази специалност в Академията на МВР. 92,31 на сто от завършилите там започват работа като администратори със средна заплата 1150 лева.
Разликата между заплатите на първия и последния в класацията е три пъти - завършилите Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите вземат само 578 лева. По-любопитното обаче е, че при вузовете отличници и последните в класацията има голяма разлика още на старта - разликата в дипломите за средно образование, с които са приети младите хора там, е повече от една единица. За да влезеш "Администрация" в СУ, ти е нужен среден успех 5,65, в Американския - 5,69, а в Академията на МВР - 5,76. За да те приемат в същата специалност във Висшето училище по агробизнес или в пловдивския Колеж по икономика и администрация, ти стига добър 4,38. Тъй като това е среден успех, значи се влиза и с по-ниски дипломи.
Подобен модел се повтаря при почти всички специалности - разликата в гимназиалните дипломи, с които приемат, често пъти е драстична. Ако в Софийския примерно 5,50 може да не ти стигне за дадена специалност, винаги ще се намери вуз, макар и в друг град, който ще те приеме и с 4,50. Дори и при така популярната психология, за която в последните години тече истинска битка, само в СУ нужният среден успех е отличен (5,72). Това е и специалността в държавен вуз, в която се влиза с най-висока диплома.
Във Варненски свободен университет обаче може да учиш психология и при диплома 4,73. Заплатите на младите психолози обаче също са паднали. Поначало те и не са толкова високи, поне според данните на НОИ, така че е много любопитно какво кара толкова много млади хора да я избират като първо желание. Средната заплата на млад психолог с тапия от СУ е 982 лева, а през 2010 г. е била 1115. В същото време, ако си психолог с диплома от Югозападния университет в Благоевград, започваш работа едва с 658 лева доход. Само преди три години той е бил 841 лева. Любопитното е, че много силно са се променили данните за реализацията на младите хора в това направление. През 2010 г. според данните по специалността си са работили 13,95% от завършилите СУ. Сега те са 59,75 на сто. Възможно е обаче данните да имат връзка с това, че критерият в рейтинговата система е претърпял лека промяна. Ако през 2010 г. се е отчитала само реализацията буквално по специалността, сега се броят и такива професии, в които полученото образование намира приложение, дори и те да не носят точно името "психолог".
Данните обаче потвърждават и друго - в почти всички специалности с най-нисък успех от дипломата се влиза в частни университети, като изключим Американския. Те все още се ползват и с най-малка популярност сред студентите - в графата "престиж" обикновено срещу тях са записани най-ниски оценки. В правото например също с най-нисък успех - 4,94, се влиза във Варненски свободен университет, а в СУ приемат с 5,69. При филологиите и историята с най-ниска диплома се влиза в Нов български университет. Обикновено младежите дават най-висока оценка за материалната база на частните вузове, както и за административното обслужване, което им се предлага там. Любопитното е, че опашкари по критерия как чиновниците отговарят на нуждите на студентите, са Алма матер и Техническият университет в столицата. Като правило те са водещи по научни изследвания и цитиране във водещи издания и доста назад по отношение на базата, която предлагат на студентите.
Инженери и педагози влизат най-лесно
Сред специалностите, които приемат с най-висок успех от дипломата, са психология, право, медицина, икономика, администрация. Рекордьор е психологията в Алма матер с диплома 5,73, и администрацията в Американския, където се влиза с 5,79. В медицина средната диплома за Медицинския в София е 5,69, толкова се иска и за право в СУ.
Сред специалностите, в които се влиза с най-нисък резултат от дипломата, е машинното инженерство, въпреки че държавата на няколко пъти декларира, че инженерите ще се ползват със специална подкрепа и по-високи стипендии. Дори и в Техническия в столицата обаче там се влиза със среден успех 4,21. В Югозападния, който, Бог знае защо, също е разкрил такава специалност, се влиза с 4,18. С доста нисък успех се влиза и в педагогиката - нещо, за което МОН алармира отдавна. Само в Алма матер дипломата за нея трябва да е над петица - 5,16. В Шуменския стига и 4,67. Сравнително нисък успех е нужен и за специалност "Туризъм", като изключим СУ. Във Висше училище - Международен колеж дипломата за тази специалност е 4,26, в Нов български, който е втори по рейтинг - 4,66. Доста зле е и математиката - в Шуменския се промъкват и млади математици с 3,89. С ниски резултати се влиза и в специалност "Енергетика" - диплома с добър (4,42) например е достатъчна за Техническия в София.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
