Европа с цедка за БГ студентите

Всяка година пращаме поне трима в Оксфорд и още толкова - в Кеймбридж

Европа с цедка за БГ студентите | StandartNews.com

Тази година битката за чужди университети ще бъде наистина люта. От една страна, много европейски вузове слагат по-тясна цедка на БГ кандидатите и поставят допълнителни изисквания към тях. От друга, от 2014-а падат ограниченията за работа в европейските страни. Това означава, че за студентите ще е по-лесно да си намират препитание, без да искат специални разрешения. Така много наши младежи, които в момента не се осмеляват да учат навън, защото се притесняват за издръжката си, също ще се ориентират към Терминал 2.

Пълна шестица в дипломата. Или в крайна сметка поне 5,80. Такива изисквания към кандидат-студентите ни вече поставят топуниверситетите не само в Англия. Най-елитните шотландски и холандски университети също вдигат летвата пред младежите с БГ диплома, разказаха от консултантска къща "Дарби". В събота и неделя те организират първото за сезона образователно изложение, на което младите хора ще могат да изберат ВУЗ в чужбина. Те ще могат да се пробват и на новия демонстрационен кариерен тест, изготвен от консултантите, който ще им помогне да се ориентират дали избраната професия е подходяща за тях. Статистиката в световен мащаб сочи, че около 30 на сто от студентите правят неудачен избор на специалност, каза Благовеста Евтимова от "Дарби".
По нейните думи от известно време насам чуждите университети поставят допълнителни условия към БГ кандидатите, за да ги приемат. Най-добрите британски и шотландски вузове често освен висок успех в дипломата искат и конкретни високи оценки по отделните предмети. В някои случаи се стига и дотам, че примерно за компютърните специалности се налага абитуриентите да държат трета матура. Причината е, че университетът им поставя изискване за конкретен резултат от зрелостните изпити по математика и физика. Тъй като у нас матурата по български пък е задължителна, налага се младите хора да се явят на три изпита. Засега това все още е в ограничени мащаби, но все повече университети придобиват представа за реалната стойност на нашите дипломи, казаха от "Дарби". Дори и вузовете от средно ниво се стремят да не вземат българи с оценка под много добър.
Тази година

битката за Англия ще бъде още по-оспорвана

и по друга причина, уточни Евтимова. Става дума за това, че Островът свива бройката на студентите, които приема. Причината е Националната им агенция, която оценява качеството на преподаването в университетите и намалява субсидиите на онези от тях, които не постигат определено ниво. Съответно те трябва да намалят пък броя на студентите си. Засега все още няма закрити университети, но някои от тях се налага да се преобразуват или да съкращават преподаватели. Най-зле са онези британски вузове, които преди това са били колежи или политехнически училища. В сравнение с 2011 г. през миналата Англия е приела с около 30 000 по-малко студенти - общият им брой е 493 000. България ежегодно изпраща там 1800 младежи. Добрата новина е, че расте броят на нашенчетата, които отиват в Оксфорд или Кеймбридж. Всяка година пращаме по около 3-4 деца и в двата престижни университета. Расте и цифрата на нашите абитуриенти, които получават предложения и от петте университета, в които са кандидатствали - това е максималната бройка, която всеки кандидат може да избере. Пада и цифрата на онези, които не получават оферта от нито едно британско висше учебно заведение поради лошо подреждане на желаните вузове.
В последните години

истински хит обаче е Шотландия

която е предпочитана заради ниските такси, както и заради възможността те изцяло да бъдат опростени. Цената там е 1820 лири срещу 6000 до 9000 в Англия. При кандидатстването обаче студентите от ЕС могат да вземат субсидия от държавата, за да си платят таксата. Ако завършат с добър успех и без да влачат изпити, тази сума им се опрощава и при завършването си не дължат нищо. Заради бума от кандидати обаче и елитните вузове в Шотландия търсят само отличници.
Най-престижните университети в Холандия - в Амстердам и Ротердам, пък подлагат на изпити кандидати с БГ дипломи. Докато британската матура е лесно разпознаваема и с нея се влиза без проблем, миналата година отличник от СМГ се наложило да държи допълнителен вътрешен изпит, за да прескочи бариерата. И в трите европейски държави оценката, която най-често поражда колебания при приема, е тази по математика, затова и най-често се държи такъв изпит. Една от причините за това обаче е, че не във всички държави училищните програми включват едни и същи знания. Българите, които кандидатстват в Холандия обаче, избират по-често не елитните вузове, а висшите училища с приложна насоченост. Около 53 на сто от нашенците в бакалавърска степен отиват именно там. Причината е, че тези вузове

се славят с многото стажове

които предлагат, при това в елитни фирми. Така още по време на следването си кандидатът гарантирано се е сдобил с работа. В Холандия годишно отиват 1800 нашенци, с което сме трети по брой на студентите там след Германия и Белгия. В Германия пък сме втори - най-много са китайците. Там и във Франция изпращаме ежегодно около 3-4000 души, но точна статистика за това няма. Хубавото е, че дори децата, чийто по-добър език е английски, вече имат възможност да учат в по-евтините или направо безплатни немски университети. Някои от тях предлагат обучение на езика на Шекспир. Други пък дават възможност в първи и втори курс да учиш на английски, като в същото време залягаш над немския. В трети курс можеш да се прехвърлиш в обучение изцяло на немски, което ще те улесни при намирането на стаж и магистратура.

Не търсете работа първата година

Консултантите съветват студентите в чужбина да не търсят работа поне първата година, за да се концентрират над ученето. Освен с културния шок от новата обстановка младите хора се сблъскват с една по-различна система на обучение. Бързата адаптация към нея е много важна, защото от първата година зависи дали ще останете в този университет. Повечето чужди университети са въвели практиката за широк прием в първи курс и тясна цедка накрая на годината. В британските вузове оценките от тази година дори не влизат в дипломата - те служат предимно като ориентир дали студентът ще остане и след това. Освен това важат и като кредити за признаване на съответната дисциплина, която студентът е учил.
Работещите студенти след първи курс обаче срещат сериозно поощрение в Холандия. За млади хора, които успешно съчетават работа и учене, държавата отпуска и допълнителна помощ. Тя е в размер на 250 евро месечно, но може да бъде и променена след падането на ограниченията. В Дания пък по думите на наши студенти фирмите обявяват специално работно време за учащи. Те им възлагат предимно работа по проекти, която може да се върши в различно време, така че следването им да не страда. Интересното е, че там една от най-добре платените работи се намира в самия университет. След първи курс отличните студенти могат да водят упражнения на първокурсниците, които се заплащат много добре.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай