София. Искате ли висока заплата, станете военен или IT спец. Това са двете области, в които младите висшисти получават най-високи възнаграждения веднага след завършването си, става ясно от обновената рейтингова система на университетите, която бе представена вчера. Информатиците, дипломирали се в Алма матер, започват със среден доход 1775 лева. Само за година техните доходи са се вдигнали с около 100 лева - през 2012 г. те са се разписвали срещу 1641 лв.
Веднага след тях в класацията идват военните, които завършват Военна академия "Г. С. Раковски" в столицата. Те започват с осигурителен доход 1673 лева. На трето и четвърто място са администраторите и икономистите от Американския университет в Благоевград.
Новите рейтинги дават възможност на студентите да направят избор на университет, като ги съпоставят по общо над 60 критерия. Сред тях са заплатите, които ще получават след завършването си, както и безработицата, която варира според университета, в който си взел диплома. Данните за това се вземат от НОИ и обхващат дипломиралите се висшисти в последните пет години. Те обаче дават информация само за дохода, върху който младежите се осигуряват. Според тях в страната има 10 професионални направления, в които младите висшисти започват работа със стартов доход над 1000 лева. Сред тях са както очакваните информатика, медицина, икономика, така и по-малко популярни сфери като металургия или проучване и добив на полезни изкопаеми. В последната средната заплата е 1205 лева. Най-висок среден доход за страната имат военните, които започват с 1378 лева на фуражка. С най-нисък според НОИ са стоматолози - 584, и попове - 622. Обяснението за зъболекарите обаче е, че те са самоосигуряващи се лица и повечето от тях предпочитат да внасят осигуровки само на минималния праг, който се изисква от тях.
Кризата обаче е ударила заплатите на младите висшисти в някои специалности. Паднали са например доходите на юристите от Алма матер. През миналата година те са вземали 1096 лв., а сега се разписват на 963. Лек спад има и в дохода на администратори, информатици и икономисти от Американския.
Рейтинговата система показва и драстични разлики в дохода между младежите, завършили добрите университети, и онези, които са назад в класацията. В някои от случаите "ножицата" в дохода се оказва тройна. Така е например в специалност икономика. Там абсолвентите от Американския университет се разписват за 1472 лева, а последният в рейтинга - Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - срещу 585. Младите икономисти от Стопанската академия в Свищов вземат средно 785 лева. Икономика впрочем е специалността, която учат най-много студенти - 60 000. На практика това означава, че всеки четвърти студент у нас е записал тази специалност. Любопитното е, че тази година в рейтинговата система Американският и СУ са изпреварили УНСС в тази специалност, която е негова запазена марка.
Приблизително тройна ножица има и в доходите на завършилите администрация и управление - от 1521 за Американския университет до 664 лева за Колежа по туризъм в Благоевград.
Академията на МВР начело по архитектура
В рейтинговата система има и парадоксални данни - освен УАСГ най-добра в направление архитектура е и Академията на МВР. Двата университета са изкарали еднакъв брой точки. В действителност обаче вузът в Симеоново е толкова напред, защото в това направление е включена и специалността пожарна безопасност, където той е номер 1.
На първо място в най-много специалности е Алма матер - 18 на брой. Любопитно е обаче, че частни вузове изместват СУ в някои направления - Американският излиза начело в специалностите икономика и администрация, а Нов български излиза в социалните дейности. Резултатите на Алма матер не са се понижили, просто частните университети са вдигнали оценката си. Медицинският и Техническият в столицата пък са лидери в 5 направления. След тях е Химико-технологичният - с 4, Американският - с 3. Тракийският, Лесотехническият и Академията на МВР оглавяват по 2 направления.
Студентите от последната се реализират 100% и на практика след тях безработни няма. Напред в много класации е дръпнало и Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков".
Най-малко петица за 20 специалности
С най-висок успех у нас в момента се влиза в медицинските университети. Средно 5,55 от дипломата са ти нужни, за да влезеш медицина. 5,53 трябват за фармация, а 5,44 - за стоматология. Веднага след тях се нареждат право и военно дело. Хората с по-ниски дипломи имат шансове да се класират за животновъдство с оценка 4,32 или да запишат материалознание, което е на опашката с оценка 4,29. В 20 от общо 52 направления ти трябва най-малко петица в дипломата, за да бъдеш приет. Естествено разликите в оценките варират и според университета. Право в Алма матер например се влиза с 5,64, но във Варненския свободен университет можеш да се промъкнеш и с 4,83 в дипломата. За туризъм в Софийския е нужен отличен 5,51, но в колежа в Благоевград стигат и 4,24.
Всеки четвърти висшист емигрира
Американският бълва шефове, колежите - продавачи
25% от младите висшисти не се осигуряват у нас. Част от тях са в сивата икономика, но повечето най-вероятно са зад граница. За сметка на това сред онези, които остават у нас, по-малко от половината работят по специалността си. Едва 46% от младите хора се трудят на позиции, за които въобще се изисква висше образование. Има цели специалности, чиито абсолвенти се реализират основно като продавачи. Дори и в много търсената "Администрация и управление" 10% започват трудовия си път зад щанда. Всеки десети млад филолог и философ също прави "кариера" в търговията.
Най-много висшисти, работещи по специалността си, има във военно дело, фармация и медицина. Сред военните това са 97,43%. За сметка на това в изключително търсената психология едва две трети от младежите работят онова, за което са учили. Най-малко по специалността си се трудят младите хора с дипломи по туризъм и изобразително изкуство. Сред първите това са едва 17,37%. Като цяло данните показват, че най-големи шансове да започнеш кариерата си като ръководен кадър имаш, ако завършиш Американския или СУ. Завършилите малките частни колежи пък най-често се озовават зад щанда.
Най-ниска е безработицата сред медиците - 0,13%. Следват ги фармацевти, военни и стоматолози. Оказва се, че най-често в бюрата по труда се записват педагози и свещеници. Сред завършилите религия и теология безработицата е 7,13%.
Чужденците идват у нас за фармация
Фармация, медицина и стоматология са специалностите в нашите вузове, които привличат чужденците. Близо 40% от учещите за аптекари у нас не са български граждани. В медицина 35% от студентите са дошли отвън. Чужденец е и всеки десети студент във ветеринарна медицина. Най-малък задграничен интерес има към химия, енергетика и металургия.
Най-високи стипендии очаквано дава Американският университет, който отпуска около 10 000 лева на студент годишно. Високи са стипендиите и в Академията на МВР, както и във военно дело.
През следващите 5 г. търсят психолози, икономистите - демоде
Рейтинговата система съдържа и очакванията на работодателите за това какви кадри ще се търсят през следващите 5 години. Най-много от тях - 62%, са с нагласата, че ще расте търсенето на лекари. Ще се увеличава и нуждата от електроинженери и архитекти. 50% от шефовете са на мнение, че ще продължат да се търсят психолози, а 49% - информатици. В същото време работодателите очакват да намалее търсенето на машинни инженери - 13,27. Всеки десети шеф смята, че ще спадне и интересът към филолозите, очаква се срив и при юристи и икономисти.
Висшето образование в цифри:
- 51 са университетите в България
- 254 427 са студентите у нас. От тях 211 170 следват в държавни университети, а 43 257 - в частни
- Най-много студенти има в Алма матер - 22 932, и УНСС - 19 767
- Преподавателите във висшите училища са 14 062 души. От тях в частни университети са едва 1239
- 10 066 са чуждестранните студенти, избрали университет в България. От тях в държавни вузове учат 8551 младежи
- 4726 млади хора правят докторантура в наши университети
- 52 са професионалните направления, включени в рейтинговата система
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
