София. Държавата отново поиска разделяне на академичното от стопанското ръководство в университетите. Такава идея имаше и кабинетът на ГЕРБ, но тя падна поради силната съпротива на ректорите. Вчера обаче подобен текст се появи в проект на стратегия за развитие на висшето ни образование до 2020 година, разработен от експерти на МОН. Той бе представен на ректорите в Министерски съвет от премиера Пламен Орешарски и просветния министър Анелия Клисарова. На срещата министър-председателят посочи, че не приема еднозначно критиките към висшето ни образование, защото много от завършилите родни вузове намират добра реализация в чужбина, но нужда от промени има.
Ректорите да се ограничат единствено с академичното ръководство на университетите, а за парите им да отговаря друг. Това е замисълът на стратегията за висшето образование, според която такъв е примерът в много водещи страни. Според проекта финансите трябваше да се следят от нов управленски орган - университетски борд, начело на който има президент, а 70% от членовете му са външни за висшето училище хора. "Това е посегателство върху академичната автономия. Не може друг да ни разпределя парите, а
ректорът само да ходи да връчва награди
възропта председателят на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев. Според него държавата има достатъчно механизми да контролира парите, които отпуска на вузовете, чрез съществуващата и сега система SEBRA, но трябва да им позволи да печелят и да харчат своите приходи сами. "Щом ректорите не искат борд, няма да има такъв", каза просветният министър проф. Анелия Клисарова. По-късно обаче тя допълни, че по нейно мнение за финансите на университетите наистина трябва да се грижи отделно звено. Как точно ще бъде оформено това обаче ще стане ясно по-късно, когато и ректорите дадат своите предложения.
Друга новост, залегнала в проекта, е въвеждане на по-широк вход в университетите и строг контрол на изхода им. В проекта е записано, че това означава опростяване на системата за прием дори в специалности, които водят до упражняване на регулирани професии, каквато е практиката в някои европейски страни. Регулирани у нас са право, медицина, архитектура и в момента приемът там е с изпит. Не е ясно дали предложението означава и там да може да се влиза само с резултатите от матура, както в останалите специалности, и дали това няма да свали нивото им.
Авторите на проекта предвиждат и да бъде улеснен достъпът на младежите от бедни и социално уязвими прослойки до висшето образование, тъй като част от тях в момента не кандидатстват в университети поради липса на пари. Обмисля се те да получават по-високи стипендии, както и друго социално подпомагане. Мерките, свързани с разширяването на достъпа до вузовете, целят страната ни да постигне 36% висшисти до 2020 година, колкото иска от нас Европа. В момента те са под 30%. Заради демографската криза обаче все повече места в университетите остават незаети - миналата година те са били 8000. Замисълът е страната ни да се опитва да привлича студенти от чужбина. За целта ще получават подкрепа вузовете, които предлагат повече програми на английски. В тази връзка ректорът на Медицинския проф. Ваньо Митев поиска и законови промени, които да му дадат възможност да изнесе факултет в Германия и Австрия, каквито предложения вече е получил. Той подчерта, че университетът смята да изнася висше и в Лондон, Мадрид и Сингапур, след като вече го е направил в Италия.
Бонуси ще има и за бизнеса, ако участва в писането на програми и наемането на студенти.
В момента около 80% от професионалните направления, които университетите предлагат, не са сред най-търсените професии, сочи документът. За сметка на това са прекалено много
факултетите по право, икономика и администрация
Държавата се надява чрез промени във финансирането да накара вузовете да закрият тези факултети, ако те са слаби, като не отпуска допълнителни средства за тях. Така без административна намеса ще останат само онези, които дават качествено образование. Предвижда се също преподавател да може да е на трудов договор само в един университет.
Въпреки заявките за промени във финансирането на университетите обаче не стана ясно как точно ще се промени системата. Държавата и следващата година ще отпуска пари "на калпак", като увеличи субсидиите за педагогика, инженерни науки, математика и физика. Ще растат полека парите, които ще се отпускат за качество, тоест за резултатите по рейтинговата система. Част от тях ще се дават на базата на реализацията на студентите. Ректорът на СУ проф. Иван Илчев обаче предупреди, че от това потърпевши ще бъдат Софийският, Медицинският и Техническият университети, защото много от най-добрите им студенти се реализират в чужбина, а рейтинговата система не отчита това, тъй като ползва само данни от НОИ. На практика обаче същинска промяна във финансирането на вузовете не се забелязва. Според проекта вече ще се дава възможност и чужди агенции да оценяват университетите, за да има външен поглед над качеството им.
По отношение на науката стратегията предвижда изграждане на т. нар. научна борса. На нея с предимство ще получават финансиране научни проекти, към които има доказан интерес от водещи български и европейски фирми. Ще има и публичен регистър за контрол на развитието на всеки спечелен проект, като се проследява крайния му икономически ефект. Предвижда се също парите за образование у нас до 2020 година да нараснат почти двойно и да стигнат 6%.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
