София. Когато запаленият любител орнитолог Фердинанд е мислил какво име да даде на току-що закупения чифлик "Чардаклия", решил да го кръсти на първата кацнала птица на покрива. Това се оказали ято врани, но той не се поколебал да нарече имението си "Врана".
Дворецът е построен в периода 1909-1912 г. по проект на един от най-известните български архитекти Никола Лазаров. Веднага след това започва и изграждането на парка върху гола поляна от близо 1000 дка. Това предопределя и как да изглежда той - пейзажен тип с големи перспективи и панорамни гледки.
Фердинанд обаче е бил и фен на ботаниката, както и неговият наследник Борис III. Лично те донасят у нас редки видове дървета и растения от цял свят и ги садят собственоръчно. За оформянето на пространствата са привлечени специалисти от Австрия, Германия и Чехия. Те са създали уникални съчетания на дървесни групи и цветни поляни с екземпляри от всички континенти.
Близо цял век градината е затворена за посетители. На нея са се наслаждавали само гостите на царското семейство, а по-късно като правителствена резиденция - партийните величия. Напролет Столична община отваря макар и една четвърт от територията на парка. Тя е в непосредствена близост до двореца, който също по-късно през годината ще стане достъпен за гражданите. В момента палатът се реставрира от фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и царица Йоанна", като идеята е да стане царски музей.
Днес градината е загубила някогашното си великолепие. Голяма част от растителните видове отдавна не съществуват, няма ги цветните поляни, езерата са пресъхнали, а с това са изчезнали и десетките видове птици. Стопанските сгради се рушат, голяма част от алеите също имат нужда от ремонт. Столичната община, която получи парка като дарение от Симеон Сакскобургготски през 2001 г., обаче твърдо е решила този път да я превърне в красиво място за отдих. За целта преди седмица общинският съвет гласува закриването на досегашната структура "Парк-музей Врана", която се грижеше за него. Паркът минава под прякото управление на общинското предприятие "Паркове и градски градини". Като начало за възстановителните работи ще използваме бюджета, който всяка година общината отпуска за парка - около 400 хил. лв., казва зам.-кметът Мария Бояджийска.
На първо време ще се инвестира в ремонт на алеите, електрическата мрежа, поставянето на обозначителни табели за растителните видове. Вече се подготвя изработването на 150 пейки, на кошчета, нови осветителни тела. Ще се направи и санитарно прочистване на дървета и храсти.
Посетителите ще може да видят вековните червени американски дъбове, садени лично от Фердинанд. Това са първите у нас дървета от този вид, за които българският климат се оказал много подходящ. Оттогава започват да се разсаждат на много места у нас. И днес ботаниците използват желъдите на дървото майка, за да захващат фиданки. Идеално място за разходка е алеята с чинарите, дълга повече от 500 м. Тук може да бъдат видени 30-метрови секвои, чадърообразни японски кленове, балканска черна мура, блатни кипариси и иглолистни лиственици, на които игличките зимно време падат.
Напролет ще бъде възстановено езерото с лилиите. На островче в него се намира и къщичката на Георги Димитров - малка виличка, любима на някогашния комунистически вожд за уединени почивки сред природата. До езерото е разположен прекрасен алпинеум, чийто автор е известният някога ландшафтски архитект Йохан Келерер. Новите стопани обещават да възстановяват посадените от него ценни алпийски растения и цветя. Ще бъдат ремонтирани и няколкото дървени мостчета край езерото.
По-нататък във времето общината обещава да възстанови и още две водни площи. Едното е езерото с лотосите, а другото - езерото с водоплаващите птици. Предстои да се направят сондажи и модерна поливна система, с която съществено да се съкратят разходите на вода.
Един от големите проблеми за достъпа до парка е, че до входа на градината няма паркинг. Затова общината обмисля като начало да позволи само групови посещения, организирани от общинското дружество "Туристическо обслужване", като се тръгва от различни места в столицата. Те ще бъдат широко рекламирани, когато наближи отварянето на парка. "Проучваме откриването на вход и откъм квартал "Дружба", обясни шефката на "Зелени системи" към общината Ралица Маджарова. Така ще може да се изгради паркинг до градината заедно с обслужващи постройки като информационен център, детски образователни кътове, заведения за хранене. Подобни постройки са невъзможни на територията на парка, защото той е обявен за защитена местност и паметник на парковото изкуство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
