"Костя е мой природен брат. Вторият съпруг на майка ми Димитър Йорданов е мъжът, който ме отгледа и ми даде всичко. Той е негов кръвен баща, а на мен ми е втори баща. Костя е от първия му брак с Вера, която е украинка от Харков. С Костя сме израснали като братя. Всяко лято те идваха в България и ходехме на море, задължително в Китен – майка ми и баща ми бяха работници в „Кремиковци“ и там комбинатът имаше почивна станция, където за онова време имаше всичко. През летните ваканции ходехме и в с. Велчево на 15 км от Велико Търново, близо до Къпиновския манастир, където е родната къща на втория ми баща. От деца до ден днешен това е като втори дом за Костя, когато е в България." Това разказва пред "Монитор" актьорът Влади Въргала.
"Костя е с 3 години по-голям от мен. Когато за първи път се видяхме, аз бях в IV клас, той беше в VII, нещо такова. Беше враждебно настроен, защото ние бяхме семейството, което все едно е „отнело“ баща му. Което не е така – за протокола, той се запознава с майка ми година след като се беше разделил с първата си съпруга. Но Костя ме отбягваше, а аз исках да сме приятели. Един ден на плажа, когато реших да влизам във водата, видях, че шнорхелът, маската и плавниците ми ги няма. Търся ги и не мога да ги намеря. А той беше много характерен шнорхел и по едно време гледам – шнорхелът ми плува навътре. Костя го взел и влязъл в морето. Викам си: „О-о, нали уж не си говорим нещо, а си ми взел шнорхела?!“. Доплувах до него и му запуших шнорхела – той си показа главата и започна да плюе вода. И се сбихме. И след като се сбихме, тогава вече станахме приятели. Както започват повечето мъжки другарства. Той е човекът, който още тогава ме научи да играя покер. Това са ми първите спомени", разказва още той.
Щом започва войната, Влади Въргала решава да доведе в България двете дъщери на брат си и съпругата му Наталия.
"Аз ходих до навсякъде, накрая стана така, че те пристигнаха с автобус през румънската граница. Първия ден като избухна войната, те не можаха да тръгнат, а на втория ден им се счупи колата. Тръгнаха на третия ден и беше много стресиращо, тъй като има комендантски час – нямаш право да се движиш нито в града, нито извън града. Аз в това време ходя до външно министерство, за да се информирам как може семейството на Костя и самият Костя да пътуват, каква организация се прави... Оттам казват: ние не знаем, да си оставят телефонния номер, те ще им се обадят... Говоря със 100 човека и никой, Бога ми, не знае. Подчертавам: тези служители на МВнР даваха всичко от себе си, но нямаше никаква адекватна организация, на която аз да съм попаднал. Единственият адекватен човек, който знаеше какво прави и го правеше професионално, беше телефонистката. След като свърших 100-те безсмислени разговора, набрах пак да й благодаря... Костя е украинец с българско гражданство, ако той пътува в рейса, шансът да излезе е голям, защото може да мине с личната си карта. Но той е решил, че не иска да минава границата, иска да остане в Украйна. Неговите думи бяха: „Тука има подем на духа на нацията и аз не мога да тръгна“. Аз му казах моето мнение: подкрепям го, но се моля да е по-разумен. Лични саможертви в тази братоубийствена война не са нужни на никого, освен на тлъстите свине, които я предизвикаха", споделя актьорът.
Двете момичета, които са близначки, веднага се адаптират към новата среда. Едната си намира работа самичка още на третия ден, откакто са в България – започна като маникюристка в един салон. Другата започва курсове като козметик. Двете ще продължат студентството си, но със сигурност този семестър вече е загубен. Те говорят български, но не чак така, че да станат редовни студенти в някой български университет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
