София. Навършиха се 160 г. от рождението на Стефан Стамболов. Кръглите годишнини са добър повод да си спомним. Защото, понесени от вихъра на съвременните проблеми и политически страсти, забравяме за миналото. А е добре да го помним - ако не за да търсим от него самочувствие и надежда, то поне да не повтаряме грешките на предците си.
Времето е единственият съдник за историческия ръст на даден държавник. Днес, 160 г. след раждането и почти 120 г. след смъртта му, приносът и ролята на Стефан Стамболов като строител на съвременна България вече не се оспорва от никого. Той остава една от най-значимите личности, оставили своята диря във създаването и укрепването на българската държавност. Образът му си остава противоречив, но е неоспорим.
"Великият диктатор", както ще го нарекат по- късно противниците му, е роден на 31 януари (по стар стил) 1854 г. в Търново (според някои автори - в близкото село Самоводене, където баща му държи хан). Бъдещият държавник учи първоначално в родния си град, а след това заминава за Одеса, където постъпва в Духовната семинария. В Русия младият Стефан се сблъсква с реалностите на друга политическа система, но и се запознава с нейните критици. Завърнал се в България през 1873 г., се включва в борбата за национално освобождение. Избран е за представител на Търново в Общото събрание на БРЦК. Скоро му възлагат организирането на Старозагорското въстание през 1875 г. И въпреки провала му Гюргевският комитет го определя за главен апостол на Първи Търновския окръг по време на Априлското въстание. След кървавото му потушаване успява да избяга в Румъния, където се включва в Българското централно благотворително общество и спомага за изграждането на Българското опълчение.
Влиза в политиката едва на 25 г.
като активист на Либералната партия. Става народен представител и заместник-председател на Второто обикновено народно събрание. Сближава се с Петко Каравелов и при разцепването на Либералната партия се включва в крилото на съратника си. В периода 1884-1886 Стамболов заема третия по важност пост в държавата - председател на Народното събрание.
Като такъв той се проявява като един от най-решителните защитници на Съединението. Знаменити са думите му, отправени в Търново към колебаещия се княз Александър за легитимирането на политическия акт: "Ваше височество, за вас има два пътя - или през Шипка за Пловдив, или през Лом - за Дармщад!" (намекът е за абдикация - Дармщад е столицата на Хесен, откъдето е родът на Александър). Година по-късно други фактори детронират княза. Стамболов е назначен за регент, заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров. Той заема централна роля в избора на нов княз. След встъпването на власт на Фердинанд Сакскобургготски през 1887 г. Стамболов съставя правителство и оглавява държавата начело на Народнолибералната партия, на която е основател и на практика несменяем лидер. Следващите години от развитието на Следосвобожденска България предначертават съдбата на един цял народ.
По време на Стамболовото управление младото княжество претърпява изключителен икономически подем. България тръгва
по пътя на индустриализацията и модернизацията
Законите, прокарани от стамболовистите, защитават родното производство и създават благоприятни условия за прогресиране на частния сектор. Според министър-председателя държавният протекционизъм като форма на управление е единственият, който е способен да създаде стабилни основи за развитие. Стамболов обръща погледа си на запад, като скъсва взаимоотношенията си с освободителката Русия, чийто образ все още е сакрален за българското общество. Този рязък завой в политиката, макар целящ единствено да укрепи и затвърди позициите на държавата, никога няма да бъде простен от мнозина. Той успява да навлече гнева на една от най-могъщите държави, което по-късно ще се окаже фатално за самия него. За сметка на това България установява приятелски отношения с Турция, търсейки всевъзможни начини за укрепването на на българския дух в Македония и Тракия чрез Българската екзархия. Успява да убеди султан Абдул Хамид II, че Османската империя и България имат общи интереси, защото териториалните претенции на другите балкански държави са насочени и към двете страни. По този повод е документирана от очевидците възторжената реплика на султана: "Ах, Стамболов ефенди,
да те имах за велик везир, не ме е страх от целия свят!
Успехите, които постига Стамболовото управление, са неоспорими. България се интегрира бързо и ефективно в европейската общност и тръгва по сигурен път към устойчиво развитие. Ликвидирането на политическите опоненти и перипетии от всякакъв характер обаче превръщат Стамболов в същински диктатор, успял да навлече гняв и омраза върху себе си в степен, която трудно можем да срещнем при друг политик. Заплахата с оставка е любимото средство на Стамболов за оказване на давление върху княз Фердинанд. Така и през 1894 г. Стамболов неколкократно връчва оставката си на монарха. Князът не я приема - до поредния път, на 31 май 1894 г. Правителството на Стамболов е свалено, без той да го очаква. Стамболов е станал вече неудобен за княза, който иска да възстанови отношенията си с Русия и да получи общоевропейска легитимност.
Стефан Стамболов става изкупителна жертва на своята най-висш добродетел - да се ръководи единствено и само от българските национални интереси. Благодарение на което в края на XIX век успява да промени цялостния вътрешен и външен облик на страната. Останал без своята най-силна защита от омразата, а именно властта, Стамболов е жестоко
посечен на 3 юли 1895 г. в центъра на София
пред погледа на десетки минувачи. Три дни по-късно той умира от раните си, а ликуващи ще играят хоро над гроба му. Други ще потънат в дълбока скръб. България се прощава с най-противоречивия си, но и най харизматичен държавник. Който в края на живота си поднася извинения за грешките си. За най-голяма от които сам смята, че е докарването на Фердинанд Сакс Кобург-Готски на престола. И поема пълна отговорност за своите действия. Като оставя на следовниците си следната визия за това как трябва да се управлява България:
"Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа да си гледаме работата, без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават".
По-голям е от Бисмарк
Уилям Мънро, американски историк:
Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век.
Джордж Бюканън, британски дипломат:
Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 г. по един Стамболов.
Руският в. "Ново време":
Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов.
Английският в. "Таймс":
Стамболов е природен държавен гений, комуто липсва финесът на салонната изисканост за сметка на вродена и бързо развита дарба за държавническо мислене.
Френският в. "Фигаро":
Стамболов е въплъщение на българската енергия.
Френският в. "Тан":
Всички твърдят, че Бисмарк е най-великият държавник на нашето време, но не са прави. Българският премиер Стамболов е по велик. Защото зад Бисмарк стоят 3 млн. щика, а Стамболов действа с голи ръце.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
