София. България няма храм-гробница, в която да почиват тленните останки на нашите царе и мощите на светците ни, за разлика от почти всички останали европейски народи. Замисленият за тази цел параклис в двора на Националния исторически музей ще запълни тази празнина в националната памет, поне що се отнася до българските първоучители. Съгласно традицията и канона Българската православна църква нарича свети Седмочисленици създателите и разпространителите на глаголицата и кирилицата. Освен братята Кирил и Методий това са и учениците им Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Денят за почит към тях е 27 юли - денят на успението на св. Климент Охридски. От учениците на Кирил и Методий, добрали се от Великоморавия до България, не е канонизиран единствено Константин Преславски.
Мощите на създателя на кирилицата - св. Климент Охридски, са първите в бъдещия параклис на светците ни. Те можеха да бъдат видени още от вчера в НИМ - докато храмът бъде построен, ще бъдат изложени в една от витрините на музея. Костите бяха дарени на музея от Величкия епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит Дометиан.
Св. Климент Охридски е първият български Велички епископ, а дядо Сионий е духовен наследник на титлата му и пазител на мощите досега. Мощите му били дарени преди години, когато още бил млад монах, от събратя от манастира "Св. Богородица" до гръцкия град Верия, където се съхранява главата на светеца. На предаването на реликвата от църквата на държавата трябваше да присъстват премиерът Бойко Борисов и вицето му Симеон Дянков, но неотложни дела ги възпряха в последния момент, извини отсъствието им директорът на НИМ Божидар Димитров. На церемонията правителството бе представено от министъра на културата Вежди Рашидов.
Задачата по събирането на мощите на светците ни на едно място обаче ще бъде сериозно предизвикателство, смятат всички специалисти. Жестоката историческа съдба е разпиляла костите им по всички краища на Стария континент. А проблемът е, че предаването на подобни религиозни реликви зависи изцяло от благоволението на съответната църква, която ги съхранява. Както се знае, никоя от тях не се разделя с особена охота с подобни свещени останки. През 2005 г. например Ватиканът отказа предаване на частица от мощите на св. Константин-Кирил Философ. Мотивът бе, че костите са вече толкова стари, че ще се превърнат на прах при опит да се отдели част от тях. Мощите на св.св. Горазд и Ангеларий са в църквата в албанския град Берат, а на св. Наум - в едноименния манастир край Охрид.
Костите на самия св. Климент пък са разпръснати в четири града. Той умира през 916 г. и е погребан в притвора на църквата "Свети Пантелеймон", която e построена на хълма Плаошник. В началото на XVI век тя е превърната в джамия, но турците разрешават мощите на светеца да се пренесат в охридската църква "Света Богородица". Част от тях, включително и черепът на светеца, е дарена в гръцкия манастир "Свети Йоан Кръстител" край Верия. Именно оттам през 2008 г. бе дарена част от тях на Пловдивския митрополит Николай. Друга част пък дари македонската църква и те се пазят в храма "Свети Седмочисленици" в София.
Основаната роля в осъществяването на проекта лежи върху Св. синод на БПЦ. Но дори и да успее да убеди своите събратя от другите църкви да се разделят с частица от реликвите си, пантеонът на българските първоучители пак няма да бъде пълен. Защото и до днес не е известно къде е погребан св. Сава, а за гроба на св. Методий продължават да се водят спорове.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
