Голямо събитие за родна естрадна легенда

Михаил Белчев е български поп певец, композитор, поет, сценарист, режисьор. Роден е на 13 август 1946 година в София. Завършва IV курс на ВМГИ, София и се дипломира със специалност "режисура“ и "телевизионна режисура“ в Драматическия факултет на Театрална академия "Черкасов“, Ленинград, СССР, (1972).

Като дете пее в хор "Бодра смяна“. Дебютът му като солист е с песента "Кати“ (1967). Става популярен с "Кой София с обич заля“ (златен медал за текст и изпълнение) на IX световен фестивал на младежта и студентите в София (1968). Година по-късно печели "трета награда“ и "специалната награда“ на Международния младежки фестивал "Червеният карамфил“ в Сочи.

Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява, са: "Булевардът“, "Младостта си отива“ (муз. Найден Андреев) и "Не остарявай любов“ (муз. Хайгашот Агасян).

Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и други, както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл "Кръговрат“, на "Време е да те обичам“ – филм за Мариана и Тодор Трайчеви.

Работил е в Главна дирекция "Българска музика“ – артист и солист; Завод за грамофонни плочи "Балкантон“ – зам.-главен редактор; "Концертно-артистичен център“, при Министерство на културата – режисьор; Национален пресклуб "София Прес“ – режисьор; "Национален дворец на културата“ – режисьор в дирекция "Художествено-творческа дейност“; ОКИ "Столична библиотека“ – директор.

Автор е на музиката и стиховете за документалните филми "Един филм за Васил Попов“ и "Песента на житната сламка“ – студио "Екран“. Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (2007).

За песните си получава първи награди от фестивала "Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998 година. Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 година.

От средата на 70-те години на 20-и век е сред най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок-музика. Негови са текстовете на шлагери като "След десет години“, "Жалба за младост“, "И утре е ден“ и много други (повече от 200).

През годините работи с изтъкнати композитори като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, Щурците, ФСБ, Импулс, Огнян Георгиев и др.

Има многобройни отличия за текстове, сред които са "По първи петли“ – "Златният Орфей“80 – II награда, "Моя любов“ – "Златният Орфей“84 – I награда, "Огън и дим“ – "Златният Орфей“97 – Голямата награда, "Пак ще се прегърнем“ – "Мелодия на годината“ 83...

Белчев е автор на повече от 50 песни, сред които най-популярни са "Булевардът“ (по текст на Миряна Башева, която често се приема като неофициален химн на столицата и заради която бива удостоен със званието "Почетен гражданин на София“[3]), също "Двойникът“, "Къде сте, приятели“ и др.

Дал е заглавия на множество албуми на известни български изпълнители – "След десет години“ на ФСБ, "Майчице“ на Георги Христов, "Пътят“ на Ваня Костова, "Готови ли сте за любов“ на Лили Иванова, "Ще продължавам да пея“ на Йорданка Христова, "Хиромантия“ на Милица Божинова.

БНТ е осъществила 8 филма с негови песни: "Къде сте, приятели“, "Двойник“, "Канто либре“, "Щурец на паважа“, "Късна любов“, "Бяла истина“, "Един наивник на средна възраст“ – в поредицата "Умно село“ и "Музикални следи – Михаил Белчев“.

Гастролирал е в СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Румъния, Италия, Франция, Испания, Западен Берлин, САЩ и Канада. Има издадени 8 книги със стихове.

За Михаил Белчев са писали: Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич.

Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в "Кой кой е в световната попмузика 1996/1997 г.“ на Кеймбриджкия библиографичен център, в "Кой кой е в България 1998 г.“, в Български енциклопедичен речник "GABEROFF“.