Вълци пазят калето на Дянков

Велико Търново. Мистерии витаят около крепостта Сайганица край село Кипилово. Древните руини станаха известни, след като министър Симеон Дянков разчете стара карта на Константин Иречек и посочи точното място на цитаделата. Мястото е известно на местните хора като древния Хърсулград, Сайганица или Кипиловско кале. Но от седмица хората на шега й викат "крепостта на Дянков". Археолозите обаче спорят кое е точното име на крепостта, отбранявала прохода Железни врата. Тя, с още две крепостни съоръжения, е издигната, за да пази от нашественици Търново и "портите" към Северна България.

Хърсулград не е загадка за местните в Кипилово. Никой в селото обаче не е подозирал, че останките на крепостта могат да си съперничат с кулите на Баба Вида. Директорът на местното училище Иван Русков споделя, че през лятото ловни дружинки редовно причаквали дивеч в края на древните стени. На мястото, което прилича на непроходима джунгла,

освен авджии се навъртали и иманяри

но досега не са известни сериозни открития - освен тези от разкопките през 1974 г., когато са открити и документирани две златни монети - едната с лика на Александър Комнин. Крепостта не е далеч от селото - на около 5-6 км, но път до нея няма. Стигало се само пеш. И то - ако познаваш района, разказват местните хора. Зимата е невъзможно да се стигне до Хърсулград. Маршрутът е най-благодатен през ранна пролет, понеже гората още не се е разлистила и пътеките са проходими.
Сега се търсят смели археолози, които ще се наемат да проучват мястото, където бродят вълци и сърни. Хората от селото дори казват, че

около Сайганица витаят странни енергии

Миналото лято за няколко дни там са отседнали група дъновисти. Те пожелали да им покажат пътя нагоре и взели местен човек, за да ги заведе до цитаделата. Мястото най-вероятно е заредено със силна енергия и затова се е запазило през вековете от природните стихии, а и от набезите на иманярите, вярват в Кипилово.
Калето датира от римско време. Наблизо има и немалък параклис, чието име остава неизвестно засега. Археолозите допускат, че е възможно на това място да е имало и тракийско светилище. Най-интересното сред руините обаче е огромната щерна - резервоар за вода. Тя е издълбана почти на върха на калето и остава тайна как се е пълнела с вода. Предания и легенди разказват, че с помощта на

кожени мехове, ушити като цилиндри

и свързани един с друг, е била пренасяна вода по подобие на водопровод от съседни хълмове, където има извори. По-вероятно е обаче щерната да е била пълнена от дъждовна вода, смята археологът от Велико Търново Йордан Алексиев. Според едно от преданията древната крепост се е казвала именно Хърсулград. Археологът Алексиев смята, че за да се проучи и социализира мястото, е нужно първо да се локализира с историческа точност името на калето. След това трябва да се организира експедиция.
Според легендите прабългарите превзели Хърсулград с хитрост. С бой нямало да стане - цитаделата била добре охранявана и с много здрави стени и порти. И след IV в., когато е вдигната, сломила атаките на безброй готи, авари, хуни. Българите тръгнали да превземат крепостта посред нощ. Не с войници, а със стадо кози, разказва легендата. На гърба на всяко животно сложили по една запалена свещ и пуснали стадото да се катери по стръмнината към калето. Стражите,

виждайки движещите се пламъци, се изплашили

и напуснали цитаделата заедно с цялото население.
Археологът Йордан Алексиев смята, че крепостта никак не е била малка. Според проучванията през 1974 г. населението в Хърсулград може да е достигало до 2000 души. Съоръжението било много добре оборудвано и подсигурено с вода и храна. Щерната винаги била пълна. Дори в най-сухите месеци войската и населението не са се притеснявали за вода. По време на първото проучване трябвало да изпразнят щерната с помпи. Оказало се, че е издълбана в скала и измазана след това, за да не пропуска течност. Цитаделата има и общо пет кули, които са сравнително добре запазени. Най-запазена и с най-важна отбранителна сила била северозападната кула. Тя е около 9 м, но сега е обраснала и скрита в клони и храсти.

В района на река Сайганица, откъдето идва и името на местността, са скрити и множество пещери. Друга легенда разказва, че част от тях помежду си са

свързани с естествени проходи и канали

които са били използвани и за укрития. На около 30 км от Сайганица се намират три естествени извора в град Котел. Легенда разказва, че в една от кипиловските пещери имало кладенец, чийто изход е в един от изворите в Котел. Дори се твърди, че местен свещеник преди много години изтървал в подземната река бастун и той изплувал в изворите в Котел.