За жителите на Мокра гора животът продължава да е чудо
Теснолинейката "Шарганска осмица" възкръсва след култовата лента
Мокра гора - Дървенград - София
Ако мислите, че "Животът е чудо" е просто филм на Емир Кустурица, то грешите. Това е реалността в село Мокра гора и околностите, където преди повече от десетина години е снимана лентата - в западната част на Сърбия, само на километри от босненската граница. Срещата с неговите жители първо ще ви разсмее, после ще ви натъжи, а след това ще започне да ви мъчи въпросът дали тези хора не са героите от филм, в който сте попаднали неусетно.
Лудницата е пълна!
Също като във филмите на Емир Кустурица, успяващ винаги да съчетае трагичното и комичното, реалистичното и сюрреалистичното, материалното и фантастичното. Филми, които първо разсмиват, но неусетно те стискат за гърлото.
Дали киното е отражение на действителността, или пък реалността следва филмите? В Мокра гора отговор на този въпрос не може да бъде намерен. И докато за хората от Балканите има все пак шанс да намерят някакво обяснение, то западняците са тотално объркани. "Магическо е. Не е реално. Имам усещането, че съм във филма", казва стъписано парижанката Стефани Плое-Варе. "Не съм наясно дали всичко тук е направено заради филма, или го е имало преди това. Честно казано, оставам с впечатление, че реалността и филмът се борят за надмощие", добавя още по-объркано спътничката й Мелиса Вико. Хотелът, където са отседнали, всъщност е гарата на Мокра гора, която на всичко отгоре е действаща и е начална спирка на теснолинейката с култовото име "Шарганска осмица".
"Да, чудо е животът ни", казват с усмивка местните. В чудо се превръща животът и на онези, осмелили се да надникнат в него. Всъщност хотелът на гарата не е най-оригиналният подслон в селото. Първенството държи църквата. Да, църквата "Св. пророк Илия", като предлагането на стаи изобщо не става дискретно, а с табела пред самия храм, който се намира на главния път, който пресича селото. "Какво необичайно има?
Църквата е църква през деня - през нощта може да подслонява хора
отговори ми спокойно местна жена, която обаче остана доста учудена от въпроса ми.
Объркването с филма и действителността всъщност идва от факта, че "Животът е чудо" променя значително ежедневието на хората в района, който от забутано планинско място се превръща в забележителност. "Станахме известни благодарение на филма", споделя Александра. Жената, която иначе е родена в Сараево, работи като туристически гид и рецепционистка в хотела на гарата, а селото е дало убежище на семейството й по време на войната в Босна. "Преди хората от селото работеха във фабриката за бои и лакове. Сега всички сме заети в сферата на туризма", разказва тя. "Много хора си мислят, че Мокра гора я има благодарение на Кустурица, но всъщност селото съществува преди него. Той дойде, хареса мястото и така започнаха снимките", добавя с усмивка тя. "С изключение на туристите, няма голяма разлика в живота ни. Е, да, имаме работа, но не ни плащат добре. По време на снимките започна напливът от хора. След като излезе филмът обаче, интересът стана по-голям", казва Милойко. "Преди имах кафене и
печелех добре от контрабандата с петрол
Сега съм просто сервитьор", добавя той с носталгия по времето на ембаргото.
И докато мненията относно ползите от филма в селото понякога се разминават, то по един въпрос не се спори. "Животът е чудо" дава нов живот на теснолинейката "Шарганска осмица", която според сърбите е уникална в Европа. Построена през 1925 г. като част от линията, свързваща някога Белград със Сараево и Дубровник, тъне в 25-годишна забрава. Точно на тази линия специално за филма на Кустурица е построена гара "Голубичи", където се развива действието.
Днес теснолинейката е превърната в туристическа атракция, към която има голям интерес. Нарича се "осмица" понеже трасето се извива под формата на 8. 5 евро струва билетът, който наистина може да те превърне в част от филма на Кустурица, тъй като до "Голубичи" се стига само по тесните релси. Мокра гора е началната гара, а крайната - Шарган Витаси, като на отиване влакът не спира никъде. Теснолинейката минава малко над 15 км, като 1/3 от разстоянието е под земята. 22 са тунелите, минава по 10 моста, а гарите се броят на пръсти.
На връщане влакът спира на всички 5 гари. "Голубичи е най-важната, защото благодарение на нея днес можем да се любуваме на природата от този влак", казва кондукторът. На гарата и до днес има част от декора на филма, който привлича всички фотоапарати. Именно от това място някога Кустурица
съзира хълма Мечавник, който днес е превърнал в своя Дървенград
Всичко е от дърво - улици, къщи, църква. Там е и адресът му по лична карта, а хеликоптерът е средство за придвижване до дома. Дървенград е поредното чудо в района. Освен че мястото пленява със своята приказност и абсурд, то приютява Международния фестивал за авторско кино "Кюстендорф".
Докато си в света на Кустурица, въпросът дали киното следва реалността или тя него, в един момент няма значение. Тогава място си намира неговата, че смъртта просто е непотвърден слух, а животът пък се оказва истинско чудо.
Мечтателят Лука проспива войната
Действието в "Животът е чудо" се развива през 1992 г. в Голубичи - заспал босненски град. Лука - сърбин от Белград, неговата съпруга - бивша оперна певица, и техният син тийнейджър - футболен запалянко, живеят на живописно местенце, което мечтаят да превърнат в туристически рай. Като първо необходимо условие Лука прави постъпки железницата да минава от там.
Унесен в очакване на свирката на локомотива, той сякаш остава глух за мълвата за приближаващата гражданска война. Още преди тя да се разрази, жена му избягва с унгарски музикант, който свири на чинели, а синът му е взет в армията и скоро след това босненците го пленяват. Любовната история, която Лука започва с мюсюлманска медицинска сестра, не му помага да осъществи плана си да освободи сина си от затвора за военнопленници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
