Удроу Уилсън не позволи разкъсване на България

Няма да позволя подялбата на държава с древна история, защитава ни американският президент

Удроу Уилсън не позволи разкъсване на България | StandartNews.com
  • Неоцененият миротворец спира пъкления план на Гърция, Сърбия и Румъния
  • Няма да позволя подялбата на държава с древна история, защитава ни американският президент

Инициатива за поставяне на бюст-паметник в София на 28-ия американски президент Удроу Уилсън обявиха Камарата на следователите и Асоциацията на прокурорите в страната. Инициативата бе подкрепена и от главния прокурор Иван Гешев. С какво Удроу Уилсън е свързан с България и с какво е заслужил уважението на сънародниците ни?
Томас Удроу Уилсън е роден през 1856 г. в семейство на презвитериански свещеник с шотландско-ирландски корени. По време на Гражданската война семейството му симпатизира на южните щати. От детските спомени на бъдещия президент са останали думите на баща му: "Избран за президент е Ейбрахам Линкълн - значи ще има война!". Удроу

страда от дислексия

и въпреки недостатъка си с много самодисциплина и отговорност съумява да получи не само висше образование, но и да защити докторска степен в университета "Джон Хопкинс" с дисертация на тема "Конгресът като правителство" през 1886 г. и така да остане в историята на САЩ като първият държавен глава с докторска научна степен. В този си труд Уилсън изразява омерзението си от съществуващата политическа система, в която управляват лобита прокарващи своите законопроекти посредством конгресмените и сенаторите. Съществуващата система от комитети счита за крайно недемократична и създаваща предпоставки за корупция. В следващите години за кратко е адвокат, но в крайна сметка се отдава на научна кариера. Отначало е преподавател в Брайн Мауър Колидж и Уизлейн Юнивърсити, а по-късно става професор по право и политическа икономия в Принстън. През 1902 г. е избран за ректор на Принстънския университет, а по-късно е и за президент на Американската асоциация за политически науки. През 1910 г. съвсем неочаквано му е предложено да стане губернатор на Ню Джърси, което той с охота приема. За периода си на този пост бъдещият президент демонстрира, че няма да е сляпо оръдие следващо партийната политика на демократите, а ще провежда реформи, които самият той счита за нужни. Така сред тях се нарежда

социалния закон за застраховане на работниците

срещу нещастни случаи, което му носи популярност извън пределите на щата. Две години по-късно са президентските избори в САЩ. Демократическата партия номинира Уилсън. Разразилият се скандал при републиканците между бившите президенти Уилям Тафт и Теодор Рузвелт води до това, че те се кандидатират поотделно. Въпреки популярността и на двамата взети по отделно, в крайна сметка подадените за тях гласове се "разпиляват" и 28-ми президент на САЩ става Удроу Уилсън. Той е първият президент-южняк след Гражданската война през 19 век. Във вътрешнополитически аспект мандатът му жъне успехи с прилагането на политиката за "Нови свободи" - ревизира митническата и фискална политика, променя антитръстовото законодателство, създава Федералната комисия за търговия и Федералния резерв. Но, не всичко направено от Уилсън във вътрешнополитически план се смята за прогресивно. Отношението на администрацията му му към расовите проблеми е един от големите минуси в управлението му. За пръв път след Линкълн се наблюдава процес на сегрегация по расов признак. На първата кинопрожекция в Белия дом е показан филмът "Раждането на нацията" на режисьора Дейвид Уорк Грифит. Тази лента се счита за новаторска по отношение операторските и режисьорски прийоми, но от друга страна този филм се нарежда сред емблематичните примери за възхвала на расизма редом с филма на Лени Рифенщал "Триумфът на волята", появил се десетина години по-късно. Президентът останал възхитен от лентата и това води до сериозни вътрешнополитически дебати в американското общество. Ку-Клукс-Клан - за момента сравнително мъртва организация, е възродена отново и няколко години по-късно вече се радва на голяма популярност особено в южните щати. Макар и потомък на заселници, Удроу Уилсън се отнася с подозрение към наричаните от него "американци с тирета" - англо-американци, ирландо-американци и други. Негова е репликата "Всеки човек, който носи тире, все едно носи кинжал, който е готов да забие в жизнените органи на тази република." В периода 1914-1917 г. той прекарва в

опити да избегне участието на САЩ във Първата световна война

и даже предлага помощта си на воюващите страни в качеството си на посредник. Желанието на Антантата да въвлекат щатите на своя страна в конфликта цели внасяне на рязък обрат и спечелване на войната. От друга страна Германия подценява неутралитета на САЩ като непрекъснато ги провокира с нападения от подводници, най-скандалното от които е потапянето на пасажерския кораб "Лузитания" през 1915 г., където загиват над 1000 мирни пътници. В такава обстановка се провеждат президентските избори през 1916 г., които Уилсън отново печели. Малко след започването на втория му мандат като президент на САЩ на 6 април 1917 г. Конгресът обявява война на Германия. Конкретният повод за това става прихванатата от англичаните шифрограма на немския външен министър Артур Цимерман до посланика си в щатите. В нея се излага план за въвличането на Мексико на страната на Германия, като в замяна на това в случай на победа тя ще си върне предадените преди години на САЩ южни щати Тексас, Аризона и Ню Мексико. Интересното е, че Уилсън не вкарва американците като съюзници на Великобритания и Франция, а като "асоциирана страна" в конфликта. Чрез военна повинност е събрана многочислена армия под командването на генерал Джон Пършинг, комуто са делегирани огромни пълномощия по отношение стратегията, тактиката и даже дипломацията. В речта си пред Конгреса Уилсън заявява:
"Обявявам война, за да завърша всички войни"

След края на войната на 4 декември 1918 г. Уилсън отплува за Европа за да вземе участие в Парижката мирна конференция. Така той става първият американски президент, посетил Европа по време на мандата си. Във френската столица Уилсон прекарва шест месеца, пледирайки за сключването на справедливи мирни договори, като не се ощетяват победените държави. За съжаление много малка част от неговите разумни предложения са приети от ревизионистки настроените Франция и Великобритания. С усилията си попречва на плана на гръцкия премиер Венизелос за унищожаването на България. Планът е предвиждал разпокъсване на страната на три автономни образувания под диктата на Гърция, Сърбия и Румъния. Първата под протектората на Гърция е била с граница по линията град Неврокоп (днес Гоце Делчев) - нос Емине със столица Бургас. Границата на втората под румънска опека е минавала от нос Емине до Видин с център Русе. И третата под сръбски протекторат е била с главен град София. Според член на американската делегация, когато Венизелос се явил при Уилсън с пъкления план, американският президент възразил с думите, че по-скоро ще напусне конференцията, отколкото да се съгласи с подялбата на държава с древна история и народ като нашата. Способства за създаването на самостоятелната държава Чехословакия. Противопоставя се на огромните репарации които победените държави трябва да плащат. За тези си усилия през 1919 г. е удостоен с Нобеловата награда за мир. Като свой неуспех той приема и отказа на Конгреса САЩ да станат член на Обществото на народите. На 25 септември 1919 г. Уилсън претърпява инсулт, последван от втори по-тежък на 2 октомври същата година, който води до парализа на лявата му половина. В течение на месеци е в инвалидна количка, като за обществеността остава неясно кой управлява страната. Пред членове на кабинета и посетители съпругата му го е водила отдалече на инвалидна количка, играейки театър, че президентът е в кондиция. Но, тесен кръг от кабинета е бил наясно, че решенията взема жена му. Вицепрезидентът Томас Маршал бил напълно изолиран от близкия му кръг сътрудници. Това е първият случай в американската история на невъзможност президентът да изпълнява задълженията си. През 1921 г. семейство Уилсън напуска Белия дом и се оттегля в къща във Вашингтон, където на 3 февруари 1924 г. Уилсън напуска живота.

14 точки за ново устройство на Европа

На 8 януари 1918 г. в реч пред Конгреса, Уилсън представя своите "14 точки", с които прокламира своите тезиси за мира и следвоенно устройство на Европа и света. Той се опитва да съхрани целостта и политическата независимост на победените държави, сключването на справедлив и дълготраен мир, а също така лансира и идеята за създаването на Лигата на нациите или Обществото на народите.

1. Мирни съглашения, сключени открито: дипломацията да работи искрено и публично.

2. Неограничена свобода на корабоплаването в мирно и военно време.

3. Премахване, доколкото е възможно, на всички стопански прегради и уреждане на еднакви търговски условия за всички народи, които са за мира.

4. Намаление на въоръженията до крайност, съобразно вътрешната безопасност на всяка страна.

5. Свободно и справедливо уреждане на всички колониални въпроси.

6. Изтегляне на войските от всички руски земи и подпомагане на руския народ да се устрои свободно и без диктатура: да се гарантира добър прием на новата руска държава в обществото на свободните народи под правителство, което руският народ избере свободно.

7. Освобождаване и възстановяване на Белгия.

8. Възвръщане на Елзас и Лотарингия на Франция, понеже тези провинции несправедливо са й били отнети през 1871 година.

9. Поправка на италианската граница в съответствие с националната принадлежност на населението.

10. Предоставяне на народите в Австро-Унгария на възможност за автономно развитие.

11. Възстановяване на Румъния, Сърбия и Черна гора. На Сърбия да се даде свободен излаз на море и отношенията между балканските държави да се определят приятелски под влиянието на силите, като им се създадат условия за политическа и национална независимост и териториална цялост.

12. Земите, населени с турци, да се ползват със суверенитет и сигурност, а на другите народности в Османската империя да се осигури свобода.

13. Възстановяване на полската държава със свободен излаз на море.

14. Образуване на Общество на народите (ОН) с цел да се дадат взаимни гаранции за политическата независимост и териториална цялост, както на големите, така и на малките народи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай