Родители на рейнджъра Антон Петров дават стипендия на името на сина си
Крумовградско село кръсти улица на офицера Николай Саръев
"Не мисля, че ще остарея, и това не ме интересува. Аз изживях един пълен живот, аз наистина направих всичко и ако утре умра, не давам за това и пукната пара". Това е написал в дневника си рейнджърът Антон Петров, един от петимата български военни, загинали преди 12 г. в Кербала, който сякаш е предчувствал ранната си смърт. Откъсът бе цитиран от лелята на младия мъж - Нели Станчева, по време на възпоменателната панихида вчера. Роднини и командоси от 68-а бригада почетоха в Русе паметта на офицерски кандидат Антон Петров. На гроба на русенеца всяка година на 27 декември се събират неговите близки и приятели. Боецът загина едва на 26 г., които навършва две седмици преди смъртта си. "Коледните празници вече не са същите", сподели майката Иванка Петрова. Въпреки това тя и семейството на офицерски кандидат Валентин Донев, загинал в Ирак през май 2005 г., са украсили символично като коледно дръвче елхата, засадена до гробовете на двамата военнослужещи.
След тежката загуба родителите на командоса Петров решават да правят ежегодно дарение на момче от училището на своя син. По традиция стипендията се връчва в навечерието на рождения ден на Антон - 14 декември. За единадесети път тя беше получена от ученик от Професионална гимназия по речно корабостроене и корабоплаване в Русе.
Тази година носителят е Християн Христов от 10 клас
Преди официалното връчване на стипендията делото на русенския рейнджър бе почетено с едноминутно мълчание.
С панихида и възпоменателен военен ритуал и минута мълчание и в Карлово почетоха паметта на петимата бойци, загинали в Кербала. Церемонията се състоя пред паметника на загиналите в борбата срещу световния тероризъм. В нея участваха зам.-министърът на отбраната Десислава Йосифова, началникът на 61-ва Стрямска механизирана бригада - бригаден генерал Груди Ангелов, кметът на Карлово Емил Кабаиванов, близки на загиналите, техни приятели и колеги. "На 27 декември войната влезе в дома на пет български семейства и скръб помрачи българската Коледа", каза зам.-министърът на отбраната Десислава Йосифова. Тя се обърна към близките и роднините на загиналите в Кербала военнослужещи с думите: "Вашите синове, бащи и съпрузи са съвременните герои на България Онези, чийто пример ще мотивират днешните и бъдещи военнослужещи, които ще дадат своя принос, за да живеят спокойно нашите деца". "Днес свеждаме глави пред онези, които загинаха, за да спасят своите другари", припомни командирът на военно формирование 34750 бригаден генерал Груди Ангелов.
И този 27 декември колеги и приятели на старши лейтенант Николай Саръев от 68-ма бригада -Специални сили в Пловдив, където Ники служи като командир на взвод през 2003 г., се събраха в Крумовград, за да сложат цветя на гроба му. "Благодарни сме, че винаги се обаждат и идват. Вече не всички са в армията, някои напуснаха, но идват", споделя бащата Ангел, бивш военен, сега пенсионер. Майката Надежда показва албуми със снимки на големия си син.
Двамата братя на Николай - Симеон и Явор, се стремят да бъдат като батко си - да са добри специалисти, целеустремени и силни като него, споделят родителите. Момчетата са завършили навигация в Техническия университет във Варна. По решение на Общинския съвет в Крумовград преди години е поставена паметна плоча на жилищния блок, където е израснал Николай. В музея в градчето е оформен специален кът за него с фотоси и лични вещи. В едно от неделинските села местните жители са именували улица на Николай Саръев. "Благодарни сме за това внимание. Особено се трогвам, когато
деца ни спират и искат да научат нещо повече за бате Ники
разказват още майката и бащата на Николай Саръев. Със заповед на тогавашния министър Николай Свинаров лейтенантът е отличен със знак "За вярна служба под знамената" и повишен посмъртно в звание старши лейтенант.
Една от първите книги за него се нарича "Ники"и е написана от полк. о.з. Минчо Марков през 2004 г. Пред автора капитан Димитър Ножаров - командир на първа рота в 68-ма бригада - Специални сили в Пловдив, споделя: "Беше образцов командир. С много добра военна подготовка, доказани командни и професионални качества, отлично владеещ техниката, особено компютърната. Знаеше перфектно три езика -английски, френски и турски. Беше личен преводач на командира на бригадата. Стараеше се във всичко да бъде пръв. С една дума - притежаваше изключителни лидерски качества. Стана командир на взвод номер 1 в бригадата. И ако беше останал жив, положително го очакваше голяма служебна кариера в армията."
Родителите на Георги Качорин:
Времето не лекува болката ни
Синът ни загина за интересите на САЩ, а не на България, казва бащата
Мъката на семейство Качорини е скрита зад дървената порта на дома им в разложкото село Горно Драглище. На вратата на улица "Първа" 14 е залепен некролог на загиналия на 27 декември 2003 г. в Кербала техен син Георги Качорин, който остана завинаги на 29 г. Бай Христо и леля Радка всяка година сменят жалейката с името на своята рожба. Роденият на 8 март 1974 г. командир на рота Георги Качорин бе произведен посмъртно в звание майор със заповед на тогавашния министър Николай Свинаров и отличен със знак "За вярна служба под знамената" - I степен.
Навръх датата 27 декември към гробищата на Горно Драглище поемат родителите на Георги. С тях не е големият им син Иван. 44-годишният мъж живее със семейството си в Пловдив, посрещнал гости за празниците и не могъл да дойде. "Сами сме тази година. Не ни се обадиха колеги на Георги, че ще пристигнат. Друга година идваха по няколко души, за да почетат паметта му. Времето не лекува само нашата болка. Другите позабравят, нормално е. Но нашата болка ще е до живот. Ще запалим свещи, ще се поклоним пред паметта на нашия герой. Болката е огромна, но животът продължава", казва Христо Качорин. Той не крие, че вече 12 години за него и съпругата му Коледа не е време за радост, а за мъка и болка. С настъпването на Рождество Христово бай Христо и леля Радка започват да стягат не празник, а помен на своя син герой. 69-годишният мъж посрещнал гости в петък за своя имен ден, дошли да го уважат роднини, близки и комшии. "Няма как, макар сърцето ми да не може да се радва. Скоро се чухме с внучката ни, дъщерята на Георги - Радослава. Вече е на 16 години, прекрасно момиче е. В нея като в огледало виждаме сина си. През лятото ни гостува заедно с другата внучка, щерката на Иван - Мария, която е на 7 години. Те са ни утехата, опората, радостта", споделя бай Христо. Няма по-тежка орисия за родител, който надживява детето си. Затова плачат всеки ден със съпругата си, но не могат да върнат своя син. Бащата е наясно, че държавата умее да забравя своите герои. В България всяко чудо е за три дни. "Ние сме обикновени хора и не съществуваме за държавните институции. Не искаме никого да натоварваме с нашата мъка. Вярно е, че кончината на сина ни и на останалите герои разтърси страната и всички бяха в шок, но така е било писано. Животът си върви, колелото се върти. Много са потърпевшите в държавата ни от действия или бездействия на наши управници. Не знам какво е това тесто, от което сме омесени българите, сигурно така ще я караме - много злоба и завист, малко човещина и съпричастност", говори спокойно бай Христо, макар отново да преживява трагедията със загубата на сина си.
Той и съпругата му често плачат за жертви на други трагедии. Бащата още не може да проумее как контингентът ни отишъл в Ирак като на сватба - без превантивни и защитни мерки срещу атентати. За него Георги е загинал за интересите на САЩ, а не на България. "Така е трябвало да стане, опитахме се да го разубедим да не ходи в Кербала, но за него да е военен беше призвание. Никой не го съди за избора му. Бе отличник и като ученик, и във военното училище. Беше на мисия в Босна и Херцеговина, на обучение в САЩ. Винаги е бил сред първите, сам избра пътя си на военен", твърди бай Христо. Георги никога не се оплаквал, а винаги ги успокоявал да не се тревожат за него. "Щадеше ни. Преди да стане трагедията, си построихме вила край селото, а той мечтаеше да засади овощна градина. Много обичаше цветята. В Карлово край блока засади петнайсетина липи. Тук пък ни донесе няколко кактуса. Обичаше много и животните. Бе дисциплиниран и уважаваше околните", казва още бащата.
"За едното нищо загинаха децата ни. Станаха курбан", тези думи се отронват от устата на леля Радка. И пак мълчи. Мълчанието звучи по-страшно от каквито и да е обвинения. "Нека всички хора са живи и здрави, да посрещнат добре Нова година. На всички желая успех в живота. Преди всичко здраве, другото се постига. И да има мир по целия свят", пожелава на всички българи Христо Качорин, който 14 години е бил кмет на Горно Драглище.
Ветерани се състезават
в памет на загиналите
Ветерани от първия български батальон в Ирак организираха в Пловдив военно-тактическо състезание в памет на загиналите им другари.
Всеки от участниците в състезанието трябваше да направи 27 лицеви опори, 12 набирания и 3 по 10 метра спринт с пълно бойно снаряжение. Организатор на състезанието е снайперистът от база "Индия" Тодор Станков, който с точния си изстрел свали единия от терористите в камиона-бомба преди 12 години. И днес бившият командос е убеден, че той и другарите му са направили всичко възможно да спрат нападателите. Символиката на числата дава датата 27 декември 2003-та: "Целият този комплекс се прави в пет кръга, което е в чест на петимата загинали. Или 27 лицеви опори - това е датата 27 декември от деня на атентата, 12 набирания - това е дванайстия месец от годината и 03 - три по 10 спринта", каза Тодор Станков. Той и неговите съмишленици се надяват с подобен тип състезания да привлекат вниманието на днешните младежи към военната професия и спорта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
