Шумерите били изключителни строители и ювелирни майстори
Зикуратите - тези колосални стъпаловидни структури, издигащи се от пустинния пейзаж на древна Месопотамия (днешен Ирак и части от околните държави), са свидетелство за инженерния гений и дълбоката религиозност на отдавна забравени цивилизации. Сред тях Големият зикурат на Ур се откроява като един от най-впечатляващите и запазени примери. Неговата история, архитектура и значение предлагат завладяващ поглед към живота, вярванията и обществото на шумерите и техните наследници.
Светилище за Лунния бог
Историята на Зикурата на Ур е неразривно свързана с историята на самия град със същото име. Той бил един от най-древните и влиятелни градове-държави в Месопотамия, процъфтяващ център на търговия, култура и религия. Подобно на много градове от онова време е имал свой бог-покровител – в случая на Ур това е бил Нанна (или Син) - богът на Луната.
Вярващите смятали, че Нанна е източник на плодородие и просперитет, а неговото присъствие било жизненоважно за благополучието на града.
Строителството на Големия зикурат започва около ХХІ век пр.н.е. по времето на Третата династия на Ур, по инициатива на цар Ур-Намму. Той бил владетел, който не само обединил Шумер и Акад (друг древен град в Месопотамия), но и стартирал мащабна програма за възстановяване и изграждане на храмове и обществени сгради в цялото си царство. Зикуратът бил централната част на огромен храмов комплекс, посветен на Нанна, известен като Е-темени-нигуру.
Основният строителен материал на мащабната структура били непечените тухли от кал. За да се осигури по-голяма здравина и устойчивост, външните слоеве на зикурата били облицовани с печени тухли, свързани с битум (естествен асфалт). Смята се, че били използвани милиони тухли, пренесени и положени от хиляди работници. Този процес отнел години, а според някои историци - десетилетия.
Стълба към небето
Архитектурата на Големия зикурат на Ур е построен на три основни тераси, които постепенно се стесняват нагоре. Първоначално бил висок около 30 метра, като основата му е била приблизително 64 на 46 метра.
Долната тераса била най-голяма и служила като основа за цялата структура. Външните стени били леко наклонени навътре, създавайки впечатление за масивност и стабилност. Тази тераса била достъпна чрез три дълги стълбища – едно централно, което гледало на североизток (към храма на Нанна), и две странични, които се сливали в обща площадка на първото ниво.
Средната тераса била по-малка от долната и била достъпна чрез продължението на централното стълбище.
Най-малка, но и най-висока, горната тераса била мястото, където се намирал главният храм на Нанна. Този храм бил свещено място, достъпно само за жреци и най-вероятно за самия владетел. Вярвало се е, че в този храм божеството "слизало" от небето, за да общува с хората. Наличието на такъв храм на върха на зикурата подчертава връзката между небесното и земното, както и ролята на кулата като "стълба към небето".
В прилежащия комплекс имало и други структури, включително административни сгради, складове и жилища за жреците. Цялата структура била заобиколена с висока стена, която отделяла свещената зона от останалата част на града.
Реконструкции и залез
Зикуратът на Ур е претърпял множество разрушения и възстановявания, отразявайки политическите и военни превратности в региона. След падането на Третата династия на Ур зикуратът бил частично разрушен. Въпреки това той бил възстановен от по-късни владетели, като например Набонид - последния цар на Нововавилонската империя през VІ век пр.н.е. Набонид, известен със своята страст по градежа на монументи, полагал големи усилия за възстановяване на древни храмове, включително Зикурата на Ур. Неговите възстановки добавили нови елементи.
След векове на употреба и множество разрушения, Зикуратът на Ур бил изоставен и постепенно затрупан от пустинните пясъци. Самият град Ур бил окончателно изоставен около 500 г. пр.н.е. поради променящи се търговски пътища и изчерпване на водните ресурси. Зикуратът останал погребан под дюните в продължение на хилядолетия, докато не бил преоткрит в съвремието.
Един паметник се завръща
Първите западни пътешественици и изследователи, като например Уилям Лофтъс през 50-те години на ХІХ век, забелязали масивните могили, които маркирали мястото на древен Ур. Археологическите разкопки започват едва през 20-те години на миналия век под ръководството на известния британски археолог Леонард Уули от Британския музей и Университета на Пенсилвания.
Разкопките на Уули разкриват не само зикурата, но и целия храмов комплекс, както и царските гробници на Ур, които съдържат изключителни находки. Работата на Уули била монументална и предоставила огромно количество информация за шумерската цивилизация.
Зикуратът на Ур претърпя щети и в по-ново време. По време на Войната в Персийския залив през 1991 г. и последвалия конфликт в Ирак обектът бе близо до местата на битките и понесе леки щети от стрелбите. Днес Зикуратът на Ур е един от най-важните археологически обекти в Ирак и продължава да привлича изследователи от цял свят.
Послание от миналото
Големият Зикурат на Ур е мощен символ на религиозни практики. Бил е център на поклонение и място за връзка с божественото. Неговото издигане отразявало дълбоката духовност на шумерите и тяхната вяра в силата на боговете. Строителството и поддържането на такава масивна структура изисквало централизирана власт и организирана работна ръка. Зикуратът бил и символ на властта на царя, който бил смятан за посредник между боговете и хората.
Инженерните умения, необходими за изграждането на зикурата, били забележителни за времето си. Използването на различни видове тухли, битум като свързващо вещество и дренажни системи показва високо ниво на технологична експертиза.
Днес Зикуратът на Ур напомня за величието на древните цивилизации, за тяхната способност да създават монументални структури и за тяхната дълбока връзка с духовния свят.
Историята на Месопотамия
Месопотамия или „земята между двете реки“ Тигър и Ефрат се смята от севременната археология за люлка на цивилизацията, за мястото, където възникват първите градове, писмеността, законите и организираното общество. В този динамичен и често бурен регион, множество градове-държави се издигат и залязват, оставяйки своя отпечатък в историята. Сред тях Ур заема особено забележимо и трайно място. Неговата история е микрокосмос на цялата месопотамска цивилизация, отразявайки нейните върхове на постижения и дълбини на упадък.
Произходът на Ур може обаче да бъде проследен до праисторически времена, още преди появата на шумерската цивилизация. Археологически данни показват наличието на малки селища в района още през т.нар. Убаидски период (около 6500-3800 г. пр.н.е.). Благоприятното географско положение на мястото, близо до устието на Ефрат (което по онова време било по-близо до Персийския залив), осигурявало достъп до водни пътища и плодородни земи, което допринесло за ранното му развитие.
Истинският възход на Ур започва с появата на шумерската цивилизация през Ранния династичен период (около 2900-2350 г. пр.н.е.). През този период Ур се утвърждава като един от най-важните градове-държави в Южна Месопотамия, наред с Урук, Лагаш, Нипур и Ериду. Всеки такъв град имал свой бог-покровител, а Ур бил посветен на Нанна - богът на Луната. Тази ранна фаза на развитие е белязана от изграждането на първите храмове, развитието на клинописната писменост и формирането на сложни социални структури.
Едно от най-значимите открития от този период са Царските гробници на Ур, разкопани от Леонард Уули през 20-те години на миналия век. Тези гробници, датиращи от около 2600-2500 г. пр.н.е., разкриват невероятно богатство и сложни погребални ритуали, включително човешки жертвоприношения. Открития като шлема на Мескаламдуг, владетелския символ на Ур и множество златни и лазуритни находки, свидетелстват за изключителното майсторство на шумерските занаятчии и за високия социален статус на владетелите на Ур. Тези находки категорично поставят града като един от водещите центрове на власт и култура през Ранния династичен период.
Третата династия - златният век
Безспорно най-славният период в историята на Ур е по времето на Третата династия (ок. 2112-2004 г. пр.н.е.). Този период често е наричан "Шумерски ренесанс" или "Златен век на Шумер". След период на акадско господство под управлението на Саргон Велики и неговите наследници и последвалия хаос след нашествията на гутеите Ур отново излязъл на преден план под управлението на цар Ур-Намму.
Той бил изключителен владетел и успял да обедини голяма част от Месопотамия под властта на Ур, създавайки централизирана империя. Неговото управление е белязано от редица постижения като Кодекса на Ур-Намму - един от най-старите известни правни кодекси в света, предшестващ този на Хамурапи с няколко века. Отразява принципите на справедливост и ред, които са били важни за шумерското общество.
Империята по време на Третата династия на Ур била силно централизирана, с ефективна бюрокрация, която управлявала икономиката, събирала данъци. Създадена била сложна система за контрол на търговията, селското стопанство и разпределението на ресурсите. Онзи период е и свидетел на разцвет в литературата, изкуството и науката.
По време на Третата династия на Ур градът бил столица на огромна империя, която се простирала от Персийския залив до Северна Месопотамия. Ур бил процъфтяващ търговски център, свързващ Месопотамия с далечни земи като Индия (чрез долината на р. Инд) и Арабския полуостров. По оценки на археолозите населението на града било десетки хиляди, което го правило един от най-големите градове в света по онова време.
Краят на шумерската епоха
Около 2000 г. пр.н.е. империята била нападната от еламити от изток и аморейци от запад. Градът бил превзет и разрушен от еламитите, а последният цар от династията – Иби-Син – бил отведен в плен. Този катаклизъм бележи края на шумерската империя и началото на нов период в историята на Месопотамия, доминиран от аморейски династии.
Ур не изчезва напълно. Той продължава да съществува като важен регионален център през следващите векове под управлението на различни династии, включително Вавилон и Асирия. Градът бил възстановяван многократно, като например от каситските царе и по-късно от Набонид - последния владетел на Нововавилонската империя през VІ век пр.н.е., който обновява Големия зикурат и други храмове.
Но Ур никога не успява да си върне величието като столица на империя. Постепенно променящите се търговски пътища, изместването на руслото на река Ефрат и изтощаването на земеделските земи водят до неговия окончателен упадък. Около 500 г. пр.н.е. Ур е окончателно изоставен и постепенно е погълнат от пустинните пясъци, оставайки погребан в продължение на хилядолетия.
Днес руините на Ур, доминирани от внушителния Голям зикурат, стоят като мълчалив паметник на една от най-великите цивилизации в човешката история. Те ни напомнят за цикличния характер на възхода и падението на империите, за трайното наследство на човешкия гений и за вечната връзка между човека и божественото.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
