София. Къде е десницата на св. Иван Рилски ? Това е най-голямата загадка в многобройните истории за чудесата с мощите на светеца. Едва ли има българин, който да не е чувал за покровителя на народа ни. За него се носят легенди вече 9 столетия. Сега цял Перник се моли за закрила на светеца. Легендите за чудодейната сила на тленните останки на отшелника дават вяра и надежда на хората, че злото може да бъде спряно. Първи византийският държавник и хронист Георги Скилица, назначен от император Мануил I Комнин (1143-1180) за управител на София, разказва за свръхестествените възможности на мощите.
Скилица е бил тежко болен. Но след като се измил с вода, с която били облени костите на Чудотвореца, оздравял напълно. Скоро след това летописецът станал свидетел на изцерението и на своя господар. През 1173 г. Мануил Комнин посещава Средец. По време на престоя му се появила болка в ръката и силен гърч, последван от сърдечен пристъп. Намазали го с клей от кандилото над гроба на светеца и владетелят се изправил на крака.
Скилица попаднал на уникално житие, в което се разказва как в последния миг от живота на Рилски му се явил св. Йоан Богослов, за да му съобщи, че заради богоугодния му подвиг Господ му е приготвил венец и го вика при себе си.
Прелетяла бяла пчела, влязла в устата му и отшелникът започнал да "лети духом по въздуха като орел из горите, като златогърдест гълъб". Монасите оплаквали своя наставник 40 дни, а
тялото му благоухаело и изглеждало съвсем непроменено
През 1183 г. на цариградския престол се възкачва Андроник I Комнин. Унгарският крал Бела III по това време нападнал Византия, като достигнал до София. Оттам той отнесъл мощите на светеца в столицата си Естергом. Местният архиепископ отказал да повярва в мощта им и "получил немота на езика", свидетелстват хрониките. Духовникът обаче разбрал причината и на лист хартия описал прегрешението си, коленичил пред ковчега на свети Иван и "начаса му се развързва езикът". Унгарският крал, силно впечатлен от станалото, върнал мощите в Средец.
Чудесата на светеца не отминали и император Михаил Комнин I. В края на ХII в. той лекувал стари травми в минералните бани на София. Попада в църква, където са изложени мощите на св. Иван. Императорът остава изумен от добитата в миг свръхенергия. Това го подтиква да се раздели с най-ценното, съпътствало победоносните му походи - военна икона на Богородица Осеница, която и днес се намира в манастирската църква.
Чудо става и по врeме на връщането на мощите от Търново в Рилската обител. Братята се чудят как да преминат буйна и придошла река, когато от ковчега се разнася благоуханен дим. Ароматът изпълва цялата околност. Монасите не усещат как преминават реката и стигат чак до подножието на Рила. Вместо да бъдат уморени от предългия поход, калугерите започват да тичат със скъпоценния си товар "по-силно от бързите елени и от летежа на орлите, окрилени от бързоходната лекост на Божествения дух", пише Владимир Граматик в своята "Рилска повест" от 1469 г.
През 1821 г. турски низами от Дупница се настаняват в манастира, чули за несметните богатства в него.
Решили да изколят монасите и да плячкосат всичко
Духът на свети Иван им се явява и ги заплашва, че ще ги накаже страшно за пъкления им план. Смаяните османлии панически побягват.
През Балканската война Чудотворецът покровителства българските войници. Старец с бяла брада, с издигнат кръст и с патерица в ръка повежда често нашите воини напред, точно когато загубвали сили, смелост и кураж да отбраняват позициите си. Легенда разказва, че приживе бъдещият светец е бил посечен от разбойници и остава сакат с единия си крак. Именно затова столетия след смъртта си пустинникът се явява като призрак с патерица.
Иван Рилски напуска този свят на 18 август 946 г. 34 години след това той се явил в съня на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века, като се изключи краткото им пребиваване в Унгария.
През 1195 година цар Асен тържествено ги пренася в Търново. А през 1496 година са върнати в Рилския манастир, където се пазят и до днес. През 2009 г. една частица от тях бе предадена на пернишката църква, носеща неговото име. Според руски църковни историци дясната ръка на светеца е била отнесена в Русия по време на византийското владичество от монаси от Рилския манастир. Те се заселили по десния бряг на река Сейм в Черниговския край на Киевска Русия. Там основали град Рилск и станали първите тукашни християнски просветители мисионери.
По време на Октомврийската революция и последвалия хаос на Гражданската война в Русия(1917-1920) десницата на св. Иван Рилски мистериозно изчезнала от едноименната църква. Според някои, за да бъде спасена от евентуално болшевишко поругание, тя била заровена на тайно място. Според други обаче благочестиви емигранти изнесли десницата извън пределите на Русия, а именно в гръцкия девически манастир "Св. Богородица" на остров Тинос. В кораб, плаващ от Одеса за Атина, имало двама моряци от Курск и Рилск. Освен багажа си те носели вещ, обвита в тъмнокафяв копринен плат, която пазели като очите си. Двамата постоянно молели пътниците да не се блъскат, за да не я бутнат на земята.
Любопитството на пасажерите накарало моряците да признаят, че носят десницата на св. Иван Рилски, за да я спасят. Те имали намерение да я оставят в българския манастир "Зограф" в Атон с молба тамошните монаси да я върнат в Рилския манастир. По пътя в Егейско море обаче се разразила силна буря и корабът едва успява да акостира на остров Тинос.
Пътниците, щастливи за своето избавление, станало със застъпничеството на св. Иван Рилски, се разпръснали из цяла Гърция. Така за съдбата на реликвата не се знае нищо повече. Освен че е била спасена.
