Във всеки ден от Страстната седмица "Стандарт" хвърля поглед към евангелските събития през историята на български свети места. Пилигримът ни тръгна от манастира "Св. св. Кирик и Юлита" край Асеновград, мина през село Йерусалимово и сопотския манастир "Свети Спас", където се е посветил на Бога Васил Левски. Днес сме в Петропавловския манастир край Лясковец.
Асеневци го вдигнали, Стамболов го превърнал в лудница, партиен функционер върнал монахините
Петър и Павел пазят своя манастир от крадци и бедност
Очите на страха са големи, но не виждат нищо. Така е според днешните мъдреци. Обхванат от страх, Петър, когото Исус първи избира за апостол, се отрича от своя Господ три пъти. И не само той. Щом виждат жестокостите, на които е подложен Спасителя, и останалите му ученици се разбягват. Въпреки клетвите в любов.
Човек идва на този свят със страховете си. Страх от бога и страх да не извърши грях. Грехът поражда болест и смърт. Така е според Светото писание, разказва сестра Параскева от Лясковския манастир. Негови патрони са апостолите Петър и Павел.
Те са хора с различен житейски път и съдба, но свързани в духовното си извисяване. Петър е от любимите ученици на Христос, за разлика от него роденият в днешна Турция Павел е техният зъл демон. Той служи на фарисеите, преследва и убива християни. Докато идва мигът, в който на път за Дамаск огрява силна огнена светлина и той чува думите: "Савле, Савле, защо ме гониш? Аз съм Исус, когото ти гониш..." След това чудо в Ерусалим влиза вече друг човек. Господ го кара да пости и да се моли. Той вече го е избрал. Мъчителят става светец, тръгва да проповядва Божието слово по целите Балкани. Около 67-а година Павел е окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър.
Смъртта му е съпроводена от множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора, на чието място, недалеч от Рим, днес се намира манастир.
Духовната смърт е по-страшна от физическата. Истинският християнин не трябва да се страхува. Обратното значи, че някой друг, дяволът, се е вселил в него, разсъждава сестра Параскева. Обладан от страх и дяволи, днешният човек може да спаси душата си само с молитва и вяра, уточнява тя.
Колко лесно е да се каже и колко трудно - да се следва. Дори самият Петър не е устоял на страха. Сълзи наливали очите му винаги, когато песента на петела му напомни как се е отрекъл от Господа си.
Днес Петър, някогашният рибар, който захвърлил мрежите и заедно с брат си Андрей последвал Спасителя, е светец. Според сестра Параскева дори са го виждали в храма.
Не само на иконите, а жив.
Не толкова отдавна двамина юнаци спрели с кола пред манастирските порти с добре разработен план как точно да откраднат парите от църковната касичка. Тъкмо да се захванат за работа и двама светци: високият с бяла брада - Петър, и малко по-дребният Павел, ги заговорили: "Не правете това. Ще пострадате. В манастира се носи, не се взема", казали им. След седмица единият от престъпниците идва отново и познава апостолите, изографисани на иконостаса. Тогава искрено се разкаял, запалил най-голямата свещ и оставал солидно дарение.
Тук помнят и Стефана, която тръгнала за Арбанашки манастир да дари петохлебие за здраве и благополучие на семейството си. По пътя обаче й се явили двама монаси. Иди в Лясковската обител, казали й, там имат по-голяма нужда. В този момент върху питките грейнали пет златни кръстчета, а жената познала в странниците светите Петър и Павел.
Който направи добро на манастира, то му се връща, който посегне на него - идва наказанието, твърдят божиите хора.
Няма човек, прекръстил се пред иконостаса на Лясковския манастир, който да не иска да се върне пак там. На този връх човек се чувства най-близо до Бога, казват миряните. Някога братята Асен и Петър точно тук са готвили въстанието от 1185, което трябвало да освободи България от византийците. Успели и в знак на благодарност построили манастира. По-нататък обителта на няколко пъти е разрушавана и съграждана. Гръцки монаси прогонват българите през ХVII век, но скоро потомците на Аспарух отново се връщат.
Петропавловският манастир, кацнал на непристъпните скали, е истински революционен център през турското робство. И днес по стените на обителта могат да се прочетат имената на героите. През 1700 година вдовицата Мара, синът й Стоян и Мирчо войвода вдигат въстание. Редом с тях е и игуменът Софроний.
Кримската война от 1853-1856 не донесла очакваната от българите свобода. Тогава Никола Филиповски, известен като капитан Дядо Никола, за да привлече вниманието на свободния свят върху поробените си събратя, вдига въстание. Четата му от тринадесет души, благословена от петропавловските монаси, поема към Габрово. Следва я потеря от триста аскера. В Соколовския манастир осветяват знамето, но са предадени. Дядо Никола е посечен жестоко насред Балкана.
В Лясковската обител са намирали убежище и апостолите Васил Левски, Матей Миткалото, Бачо Киро...
При управлението на Стефан Стамболов манастирът е превърнат в лудница, после в затвор, в който е заточен митрополит Климент. По-късно става и приют за душевно болни. Земетресение разрушава църквата и още няколко постройки. Оцеляват само сградите, строени от Уста Маню, които са като нови и днес.
През 1918 година шестдесет руски бежанци се заселват в обителта, а през 1947 г. митрополит Софроний възстановява девическото братство, което служи на Бога и до днес.
И до днес в манастира с особено уважение говорят за видния партиен функционер от времето на социализма Енчо Стайков.
През 1960 г. той дошъл на това забравено място и казал: мога да го направя почивна станция, мога и старчески дом, но искам тук пак да бъде манастир. Ама как сред тази пустуш, проплакали монахините, които трябвало да го заселят. Догодина дотук ще идвате по терлици, успокоил ги той. Между светите жени била и игуменката Пелагия, която и днес, 55 години по-късно, продължава да посреща гостите на обителта.
Петър Му каза: "Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт."
А Той отговори: "Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато ти три пъти не се отречеш, че Ме познаваш".
...
И като Го хванаха, поведоха Го и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. И една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: "И този беше с Него". А той се отрече, като каза: "Жено, не Го познавам."
След малко друг го видя и каза: "И ти си от тях." Но Петър отрече: "Човече, не съм."
И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: "Наистина, и този беше с Него, защото е галилеянин". А Петър каза: "Човече, не зная какво казваш." И веднага, докато още говореше, петелът пропя.
И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа....
Лука 22:33
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
