Свещеник кани самотници на празнична трапеза

Свещеник кани самотници на празнична трапеза | StandartNews.com

Добротата ще спаси света е една стара максима, която всеки от нас е чувал, но като че в забързаното ежедневие не се замисля много над нея. Всъщност хората всеки ден правят по една малка добрина, което ни прави човеци, но само на големи празници се вторачваме в това и Доброто става новина.

Добрич е град, който носи добро в името си. В него живеят добри хора. Доказателство за това е поканата на отец Емануил от храм "Света Троица" в града към всички, които се чувстват самотни и няма с кого да посрещнат новата 2016 година. Какво вече "Стандарт" съобщи, свещеникът отправи покана към хората, които няма с кого да седнат на празничната трапеза в края на 2015 г. и началото на 2016 година, да бъдат гости на свещеника и семейството му в трапезарията към църквата. Идеята се родила спонтанно от разговорите му с хората след службите. "Има много хора, чиито деца - синове и дъщери, са далече и дори извън страната. Има и деца, чиито родители ги няма. Затова реших, че трябва да направя нещо на нова година за тези, които искат да дойдат и да сме заедно, за да има надежда за всеки", казва свещеникът. Той самият лично се е ангажирал с осигуряването на празничната трапеза от стопанството към храма, към който от години е отворен и приют за хора в нужда, докато си стъпят на краката. Наред с това, което църквата ще осигури, има и хора, които даряват, споделя още отецът. "Трапезарията може да побере между 30-40 души. Аз самият със семейството си ще бъда с тези, които изявят желание да посрещнем новата година заедно. Поканата е към всички, които имат нужда от човешка топлина. Каня ги да сме заедно от 20 часа в новогодишната нощ, да вдигнем наздравици в 12-ия час и да си пожелаем една по-добра година", казва отец Емануил. Трапезата, по думите му, няма да е изискана, но и няма да е лишена от нищо традиционно - от баницата с късмети, та чак и до малките жестове от томболата. Благородната идея свещеникът ще реализира за първи път, но смята това да стане традиция.

 

В ежедневието си той продължава делото на своя духовен наставник и кръстник - отец Стоян Иванов, който за жалост вече не е между живите. Приживе именно отец Стоян Иванов в годините назад създава приюта към храма с неуморния си труд и желание да прави добро и да помага на хора в нужда. Сега там подслон и помощ намират жени и деца, изпаднали по една или друга причина в нужда. Отец Емануил заедно със съпругата на отец Стоян - Елена, се грижат за тези жени и децата. Хлапетата ходят на училище, а свещеникът и съпругата на покойния отец се стараят да намерят работа на дамите, за да могат те отново да станат пълноценна част от обществото. В момента в приюта има 10 души, като някои от тях вероятно ще станат част от общото новогодишно тържество в трапезарията. Той самият не забравя светлия пример на своя учител и усетил силата на вярата и доброто, иска да продължи делото. Затова и запазва установената традиция - за десета поред година в трапезарията имаше празничен обяд на 24 и 25 декември за деца в неравностойно положение.

Силата на доброто и вярата Емануил сам е почувствал и точно това го кара да се отдаде на служение на Бога и хората. Познанството на свещеника с неговия духовен наставник е от 2003 г., когато той и двамата му братя отиват при отец Стоян за помощ в търсене на препитание и подслон. По рождение днешният свещеник е мюсюлманин и по това време светското му име е Ерхан. Отец Стоян приема тримата младежи и те му помагат като строителни работници по ремонтите на църквите в околията. Разговорите със свещеника и личната му драма - това, че със съпругата му християнка, години не могат да имат дете, обръща душата на Ерхан и той иска да приеме християнската вяра, независимо, че родителите му спазват мюсюлманските традиции. Така през 2009 г. Ерхан влиза в лоното на християнската църква и приема името Емил. Година по-късно чудото става - той и съпругата му имат здраво момченце, чийто кръстник е отец Стоян. Чудото кара Емил да изяви желание да учи и отец Стоян, с помощта на покойния дядо Владика Кирил, му помагат. Дядо Кирил го ръкополага в дяконски сан през 2012 г., а две години по-късно - Варненски и Великопреславски митрополит Йоан го ръкополага в духовния му сан, даващ му право на богослужения в храма.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай