България посрещна за трети път честната глава на Свети Климент Охридски.
Мощите ще останат в София до събота сутринта, когато ще заминат за Рилския манастир. Там се очаква гостите да бъдат посрещнати от манастирското братство. Митрополитът на Верия, Науса и Кампания Пантелеймон, който носи мощите, ще бъде придружен от Пловдивския владика Николай - председател на Комисията, подготвяща честванията по повод 1100-годишнината от успението на св. Климент Охридски, и от митрополитите-членове на Комисията.
Същия ден духовниците ще заминат за Пловдив, където в неделя ще се състои съборна св. Литургия в митрополитския храм „Св. Марина", възглавена от Пантелеймон в съслужение с Пловдивския владика Николай и епархийските митрополити при молитвеното участие на Българския патриарх Неофит.
Преди да си тръгнат, гостите ще минат и през Бачковския манастир.
Мощите пристигнаха от гръцкия манастир "Св. Йоан Кръстител", който се намира на няколко километра от град Верия, близо до Солун. Той е древен монашески център, известен и почитан както заради светците, живели в него, така и заради мощите на свети Климент Охридски.
Манастирът е светогорски скит и игуменът и братята му са светогорски братя. Той се намира в дефилето на река Алякмон, край която има множество пещери. В тях навремето са живели монаси исихасти. В най-близката до скита пещера се е подвизавал св. Григорий Палама, а неговите двама братя - в съседни пещери. Там е обитавал и св. Антоний Вериец Чудотворец, изцелител на бесновати и душевно болни. Чудотворните му мощи са в стария катедрален храм „Св. Богородица" във Верия.
За пръв път в най-новата история на България мощите на св. Климент Охридски са донесени у нас през 1992 г. Повторното идване в страната ни е през 2009 г. по повод новостроящия се храм „Св. Климент Охридски" в Търговище, Варненска и Великопреславска епархия.
Част от светинята се съхранява в манастира "Св. Пантелеймон" в Охрид, Македония. В България частици от тях се пазят в едноименния храм в Пловдив, както и в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Знаем ли Климент Охридски и какво е направил за народа ни?
Когато равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент. От това историците правят заключение, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности. Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската реч.
Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава - в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност сред новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ.
Денем обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел.
Превеждал книги от гръцки на български език. Съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.
Опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса.
Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известния канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
