Семейства летят от Америка и Южна Африка специално за летния празник
600 каленици дефилираха в сватбената столица на България
"През 1986 г. в града имаше само три каленички, днес те са 600. Дай Боже, да станат хиляди", възкликва радостно архиерейският наместник отец Йордан. На Еньовден свещеникът прекоси Асеновград с литийно шествие в компанията на стотици невръстни дами във булчински рокли.
Традицията на каленичките /от гръцки - хубава невеста/ се простира повече от два века, когато гръцкото присъствие тук е било осезателно. Асеновград се е наричал Станимака, а божественият му мавруд е бил известен от Виена до Цариград като малага. Според легендата именно в гръцката махала най-напред са почнали в деня на рождеството на Йоан Кръстител да обличат най-личното момиче в булчинска премяна и да организират моминско шествие. Впоследствие модата заразила целия град. В началото на ХХ век гърците се изселват от Асеновград, но обичаят остава. Всъщност асеновградчани твърдят, че каленишката традиция е изчезнала в южната ни съседка понастоящем, и се е съхранила единствено в града на река Чая.
Според други обаче същият обичай съществува от стари времена в много села в Южна България под името "Еньова буля", но в Асеновград е развита градската му версия.
Всяка година вечерта срещу Еньовден момичета на възраст между 2 и 8 години прекосяват прага на Етнографската къща. Там те оставят в менчето под цъфналия розов храст своите нишани - обеци, гривни, фиби, пръстенчета, герданчета и др.
В "мълчаната вода" женските аксесоари
прекарват вълшебната нощ
когато според поверието "вратите между небето и земята се отварят".
"Традицията твърде силно се е изменила. Някога са избирали по едно момиче на възраст над 6 години за "слънчова невеста" или каленица. Днес всяко момиче иска да се премени, цели семейства си идват от чужбина специално за празника", казва Росица Желязкова, пенсионирана учителка, дошла да упражни качествен контрол над ритуала.
По думите й през комунизма слънчовите невести са излизали спорадично и полулегално, а традицията е била тотално занемарена. "Невероятен бум стана през лятото на 1990-а - учениците във всички училища се включиха в шествието и целият град пееше с каленичките", спомня си тя.
Много важно условие за избора на каленица било детето да е от заможно и благополучно семейство. Вярвало се, че късметът и богатството на родителите й ще се пренесе върху всички останали жители на махалата. Затова и благословията, която след шествието свещеникът давал на момиченцето, щяла да донесе здраве, берекет и благоденствие на градчето. Девойката е била съпровождана от свита нейни приятелки. Шаферките трябвало да изпълняват всичките й желания и капризи. Зад булката крачела нейна приятелка, която задължително държала в ръката си чадърче. Ако "сватбената" процесия се сблъсквала с друга такава, детето с чадърчето
веднага прикривало лицето на невестата
Според поверието двете булки не трябвало да се поглеждат, иначе било на лош късмет. През цялото време девойчетата пеели: "Вижте нашата каленичка, колко е красива. Тя ще стане по-красива, нека ни е здравичка". Женското шествие е било охранявано от момци с тояги.
"Някога всяка каленичка е водила шествието с ветрило. То е било белег за изисканост и аристократизъм. За съжаление сега не виждам момиче с ветрило. Хубавото е, че доста от тях носят чадърчета, които също са задължителен елемент", отбелязва Росица. Охраната от бледи юноши също е отживелица, но местните общественици кроят планове догодина да възродят правилото и да ги въоръжат с шпаги. На днешното шествие малките принцеси пристигат главно с таксита, съпровождани от родители, роднини и съседи.
5-годишната Катрин е
долетяла за Еньовден директно от Лондон.
От няколко години тя живее в британската столица, където посещава българска и английска детска градина. "Освен това ходя и на плуване. Но сега ставам каленица за втори път и се хвърлям в дълбокото", пуска лъчезарна усмивка хлапето.
Освен от Албиона тази година Асеновград посрещна две каленици от Чикаго, както и свои девойки, живеещи постоянно в ЮАР, Белгия, Германия и Гърция. Заради настояванията на щерките си цели семейства планират летните си отпуски така, че на празника да бъдат в родния си град.
По принцип едно момиче може да бъде каленичка най-много до три години, но днес някои карат и цели петилетки. В миналото след като някоя каленичка се е "пенсионирала", нейната рокля е преминавала в наследство за следващата. Понастоящем всяка дама тук къта по две-три и повече булчински рокли в гардероба. В последното десетилетие градът се утвърди като сватбарска столица заради десетките модни студиа и шивашки ателиета за булчински тоалети.
Рано сутринта нишаните се вадят от менчето се наричат за здраве и благополучие. В местната версия наричанията са посветени на бъдещите съпрузи на каленичките. След това момичетата минават през еньовския венец,
оплетен от 77 билки и половина
и се отправят към храма "Св. Николай Чудотворец". След тържествената литургия, която родители и деца използваха по съвместителство за фотосесии, множеството се отправи към параклиса "Свето въведение Богородично". Там отец Йордан отслужи водосвет и отправи прочувствена реч към невръстните госпожици, които титулуваше "Ваши Превъзходителства".
След водосвета начело на шествието застана градският военен оркестър, който с маршова стъпка поведе процесията през мостовете над река Чая, накипрени за случая с булченски воали. Духовата музика също осъвремени еньовденския дух с импровизации върху рок парчета като "Smoke On The Water" на "Deep Purple" и "Final Countdown" на "Europe".
Хилядна тълпа посрещна слънчовите булки с аплодисменти в центъра на града, където празненството продължи до вечерта. Привечер ред дойде на учениците от горния курс в местните училища, които представиха ревюта на булчински рокли и младоженски костюми. Свърши още един Еньовден в сватбената столица на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
