Майка Агатия сама се грижи за манастира. С мен е Бог, казва игуменката
Дълга колона пъстро облечени и празнично настроени хора се точи по-стръмната пътека към връх Половрак над село Долни Лозен. Най-отпред е хоругвата, носена от Цветан Михайлов, след него върви Радостин Проданов със старинната икона на Възнесението, а после останалите осемнадесет младежи от поклонническата група. Още в 7,30 сутринта вчера те вече бяха пред църквата в селото, приеха благословията на местния отец и след минути потънаха в зелените дебри на планината. На тазгодишния Спасовден момчетата и момичетата отбелязваха петото си поклонническо пътуване до манастира "Свето възнесение Господне". Разстоянието от пет километра трябваше да изминат за малко повече от час. Миналата година поклонническото им пътуване, което нарекоха "Рилският чудотворец", продължи цели шест дни. Време, в което те усетиха какво значи да си духовно окрилен, извисен и да укрепнеш физически.
По-рано сутринта, още в шест часа, единадесетокласникът и бъдещ хореограф Наско Маринов също вече беше накрак. Тази сутрин точно на него бе гласуване доверието да бъде главен майстор на празничния курбан. Преди години родственица го довела тук. Спокойствието и мъдростта на гората, необятното поле, което се бе ширнало в ниското, пъстротата на иконите в църквата го омагьосаха. От тогава е сред най-верните помощници на игуменката майка Агатия, която счита за истинска героиня.
Първите сведения за манастира "Свети Спас" са от тринадесети век. Сто години по-късно, когато Урвичката крепост и цялата Софийска област падат под ятагана на османското нашествие, обителта е разрушена. През столетията
съдбата решава още няколко пъти да бъде сривана до земята и отново възкресявана
Последният път, през 1868 г., майстор Цвятко Тодоров от радомирското село Жябляно изгражда върху старата цилиндрична постройка на църквата три големи купола, непокътнати и до днес. Те са били нещо твърде необичайно за тогавашната сакрална архитектура по нашите земи.
Легендата разказва, че през турското робство тук е отсядал самият дякон Васил Левски. След Освобождението към него е изградено училище с няколко големи класни стаи. Даскалите са имали своя одая. А сред книжовниците е бил Роман Загорец.
До 1900 година манастирът "Свети Спас" е бил мъжки. После е преобразуван в женски. И сега тук с особено уважение се говори за майка Доменика, отишла си от този свят на близо сто години. На нейно място преди седем лета е изпратена днешната игуменка сестра Агатия. "Това място е много духовно", казва тя и добавя, че за нея истинският празник е свързан само с църквата. Радва се, че
манастирът се е отказал от светското и лъскавото, което завладява много от градските храмове
Тук господар е духът. С особена благодарност божията служителка говори за хората, които й помагат. През зимата стръмният планински път до монашеската й килия е почти непроходим, но приятелите от селото винаги намирали начин да стигнат до горе и да й доставят това, от което се нуждае. Едно семейство дори дошло до храма пеша през преспите, за да й донесе хляб. Когато говори за това, игуменката се вълнува и стаява. Няма думи да продължи. "Не ви ли е страх сама тук, особено зимата", питам. "Аз съм с Бога", отвръща. "Досега нищо лошо не ми се е случило".
Майка Агатия с охота разказва за богатствата на обителта. Тук има мощи на свети Симеон Самоковски, св. Пантелеймон, свети Харалампи, св. св. Козма и Дамян Безсребърници. Последната й гордост, обогатила църквата тези дни, са подарените от епископ Сионий мощи на св. Стефан и частица от кръста Господен, дарена от шефа на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
В приемната на игуменката от вчера има още един подарък. Изпратили са го бъдещите майстори от училището по каменоделство. Това е
мощохранителница, изработена от варовик, добит в село Куменино
Идеята за този сувенир е дал Илиян Игнатов, който някога е завършил същата гимназия. Известният каменоделец нарича занаята си мъжки, но не подценява таланта и на жените, захванали се с него. Дело на Илиян са двете плочи пред вратата на църквата, на които са изписани десетте божи заповеди. Той е градил и мраморния олтар на "Света София". Камъкът, освен изкуство, е и мисия, заключава майсторът с длетото.
В църквата всички са притаили дъх със свещи в ръка. Звучи гласът на отец Иван, до него е Пимен - монах, дошъл от Зографския манастир, за да участва в празничната литургия. Скоро всички са на двора. Наливат си светена вода и опитват от курбана. Сред гостите са известната певица Мая Нешкова. До нея е съпругът й - композиторът Димитър Икономов. Той е заместник-председател на комитета, заел се с възстановяването и реставрирането на църквата. Артистичното семейство не крие, че на това място има нещо божествено и чисто. В околностите на Долни Лозен има три манастира и седемнадесет параклиса, подчертава с гордост кметът на селото Васил Станчев. Това е не само човешко, но и Божие решение, усмихва се той.
ПРАЗНИКЪТ
Спасителят се възнесъл пред очите на апостолите
Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Исус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им, за да разбират Светото писание.
На четиридесетия ден той се явил за последен път пред тях и ги извел от Йерусалим до Елеонската планина. Там вдигнал ръце да ги благослови и в този миг се отделил от земята и подет от облак, Се издигнал при Своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали: "Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето". Така небесните вестители потвърдили думите на Христа за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд. По думите на Свети евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога. Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. А в действителност светия с име Спас няма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
