Ако Пламен Димитров не беше оглавил стачката на моряците от Българско речно плаване - Русе, през 1990 г., може би сега щеше вече да е рано пенсиониран корабен инженер, пребродил надлъж и нашир моретата. Само че тогавашният профсъюзен лидер в предприятието се уплашил и обърнал гръб на колегите си. И младият 26-годишен механик поел нещата в свои ръце. Организирал работниците от БРП, които недоволствали от номенклатурния си шеф, ниските заплати и неуредиците в работата. Стачката успяла, шефът бил свален, а Пламен - провъзгласен за новия синдикален водач в предприятието. Така започнала кариерата му в КНСБ, която 22 години по-късно го изпраща до президентския пост.
Любовта към морето и жаждата да види колкото може повече свят е причината Пламен Димитров да запише Военноморското училище. В онези години това била една от малкото възможности да пътува навън. Завършва Военноморското като машинен инженер точно в навечерието на големите промени в България - 1989 г. Хората са обхванати от еуфория, че нещата може да се променят за по-добро. "Аз пък винаги съм бил непримирим към несправедливостите", казва за себе си Пламен Димитров.
Първата му работа е като механик на товарни кораби по река Дунав. После плава и по море. Не успява да осъществи мечтата си за големи пътешествия - по Дунав стига до Виена, а по море не по-далеч от пристанищата на Западна Европа. "Животът ме хвърли в друга посока", разказва той. Година след успешната стачка в Русе напуска БРП и става областен координатор на КНСБ в града, а по-късно във Варна. В тези години профсъюзът също търси промяна и нови лица. Тогавашният председател на КНСБ Кръстьо Петков вижда в Пламен енергичен и компетентен кадър, който с хъс отстоява позиции. Днес лидерът на КНСБ признава, че раждането на дъщеря му Моника по това време също наклонила везната да слезе от кораба и да се заеме с ново поприще. "Бях повлиян и от оптимизма, че България вече се отваря към света", разказва Димитров.
От моряшкия му период обаче е най-вълнуващото му преживяване - участието му в регатата "Къти сарк" като член на екипажа на ветрохода "Калиакра". Тогава е още курсант във Военноморското училище, а ветроходът е току-що излязъл от корабостроителницата в Гданск. Тримесечното плаване е голямо изпитание, което направило още по-сладка победата на второ място в състезанието. И до днес поддържа връзка с хората, с които се запознава по време на това ветроходство.
"Мислих си, че работата ми в синдиката е временна", признава Пламен. Много бързо обаче новата му професия го завладява. А възможността да решава проблемите и неволите на хората и да им дава кураж се превръща в житейска кауза.
През годините машинният инженер преминава през немалко обучения и специализации - университетска диплома по макроикономика и управление на човешките ресурси, курсове по индустриални отношения и мениджмънт. "Това много ми помага да разбирам процесите в икономиката и как да се минимизират негативните им влияния върху живота на хората", казва той. Още от времето, когато е вицепрезидент на КНСБ, Пламен Димитров се налага като един от най-авторитетните критици на сменящите се правителства и достоен партньор и опонент на представителите на капитала, когато се обсъждат финансовите, социалните и индустриалните проблеми в държавата.
Синдикалната дейност обаче не е направила живота му по-спокоен в сравнение с плаването с кораби. Напротив, живее на бързи обороти. Така както тече мисълта и речта му. А постоянните пътувания из страната и чужбина не са по-различни от чувството да си на вахта. Дори 50-ата си годишна на 20 септември Пламен Димитров навършва във въздуха - в среднощен полет от Брюксел към София.
Какво прави в свободното време синдикалният лидер? Гледа да се наспи. За хобита и развлечения почти не остава време. От години не е взимал китарата. Нея всъщност я е подарил на племенника си. Разпуска, като слуша рок. "Това е музиката на моето поколение", казва Димитров. И се опитва да съобрази, доколкото може, програмата си с концертите на "старите муцуни" като AC DC и "Пърпъл". Последният концерт, който е посетил, е "Стената" на Роджър Уотърс. Понякога отскача до Каварна. Отпуските си обаче прекарва в любимата Варна, където му е хвърлен пъпът и откъдето е съпругата му Мария. Или на юг в Ахтопол, където живее сестра му. Съжалява, че от доклади, икономически анализи и държавнически документи не му остава време да чете хубавите книги.
Не се оплаква обаче, харесва работата си, макар и не всички да разбират и харесват какво работят синдикатите. "Доволен съм, че съдбата ми е дала шанс да правя това, което ми идва отвътре - да се боря за правата на хората. Нямам предвид само за ниските доходи, а фундаменталните им права", прави равносметка юбилярят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
