Петък,

Само 40 бежанци работят у нас

От: Администратор -
A
A
A

23-годишен финансист от Кабул учи български, иска да остане с годеницата си

Бежанските лагери в страната ни са заети от мигранти само на 1/3 от капацитета им. Бегълците от военните кофликти в Близкия изток обикновено заобикалят страната ни по пътя си към Западна Европа. Гръцкото правителство очаква хаос заради влизането в сила на европейското споразумение с Турция.

Едва 40 от бежанците у нас работят и са се хванали сами да изкарват прехраната си. Някои от тях се трудят като шивачи, други - като златари. Повечето обаче са в дюнерджийниците на Аладин. От Агенцията по бежанците пускат обяви, за да намерят препитание и на други. Истината е обаче, че българите трудно възприемат сирийци или афганистанци да работят при тях, смятат експертите.

Сухите цифри показват, че през миналата година 20 391 чужденци от Близкия изток са потърсили закрила у нас. Те са влезли в регистрите, свалени са им пръстови отпечатъци. Статут на бежанец е даден на 4708 души, а хуманитарен - на 889 души. Официални откази са получили едва 623 души. 14 567 души просто са избягали, без да дочакат решение на молбата си, и са продължили на запад към Германия, Дания и Швеция, където са роднините им. През тази година до 1 април от 3160 души, подали документи, 2649 не са дочакали края на процедурата и са поели към Западна Европа. Бежанци са станали 137 души, 87 са с хуманитарен статут, а отказите са 73, разказа Атанас Младенов, шеф на центъра "Военна рампа" и шеф на отдел "Производство за международна закрила" в Регистрационно-приемателния център в София.

Факт е, че в момента двата бежански центъра в София са полупразни. "Враждебна" въобще не работи, "Овча купел" е със 163 души от капацитет от 860, а "Военна рампа" приютява 370 човека при капацитет 800 души. Същото е положението и с разпределителния център в Харманли. "Преди 90 на сто от хората в центъра "Военна рампа" бяха сирийци, предимно араби и много по-малко кюрди. Сега от 350 души 203 са сирийци, и то кюрди, а останалите са афганистанци и иракчани", разказва Младенов. Докато сирийците лесно получават статут на бежанци, особено като споменат ИДИЛ, то афганистанците се борят за хуманитарен статут. Затова се налага да разказват по-цветни истории, които да хванат дикиш.

"Искам да остана в България, уча усилено езика, след това ще си намеря и работа", казва 23-годишният афганистанец Семир от центъра във "Военна рампа", който е абсолютното изключение сред мигрантите. Той говори добър английски, има висше образование магистърска степен по финанси от университета "Индира Ганди" в Ню Делхи. С него в центъра са годеницата му - 20-годишната Зарлаш, майка й, сестра й и баба й.

Макар и да не е станал официално част от семейството на Зарлаш, Семир се чувства глава на фамилията. Бащата на годеницата му е убит. Самият Семир работел като одитор на проекти в британското посолство в Кабул, преди да бъде отвлечен от местни криминални бандити. За свободата му поискали $50 000. Семир избягал и тръгнал през Иран и Сирия към Истанбул. Там стоял месец, за да убеди Зарлаш и фамилията й да го последват. Когато те стигнали турския мегаполис на Босфора, платили по $2500 на човек, за да ги прекарат през границата на Европейския съюз. "Не съм искал да ходя в Германия или другаде, стовариха ни в центъра на София, отидохме при първия полицай и казахме, че сме мигранти", разказва Семир. И допълва: "Искам просто сигурност и нормални условия за живот. В Афганистан може да ти се случи буквално всичко на улицата и няма кой да те защити. Така е от година и половина - две, след като смениха стария президент. Искам сам да си вадя хляба, не да вися на помощи от която и да е държава и да ям консерви", разказа пред "Стандарт" Семир. Всъщност точно как е избягал от похитителите си Семир не иска да разкаже, като твърди, че това е дълга история. "Тук задължително трябва да бъдеш мнителен. Когато ги задържим, България става първата държава на регистрация от ЕС, тук трябва да им вземем отпечатъци, както и да се опитаме да разберем държавата им на произход, кои са роднините им, имат ли право на убежище. Ако изчезнат и ги задържат някъде в Европа, ще ги върнат обратно тук", обяснява Атанас Младенов. За разлика от Гърция, България стриктно спазва Дъблинския регламент по регистрацията на мигрантите и така изиграва своята положителна роля за недопускането на всякакви терористични единици, които влизат в Европа заедно с бежанския поток.

Мнителността на Младенов се сломява, когато вижда как току-що дошлите афганистанци секунди след като получават храната си, сядат директно в калта и започват да ядат. "Толкова са огладнели, не търсят дори тревица, става ми много жал", разказва Младенов. Той дълги години е служител на Гранична полиция, за последно преди пенсионирането си е бил шеф на граничния контрол на летищата у нас. Сегашната му позиция е просто ново предизвикателство за професионалиста, който отсява зърното от плявата да секунди.

Според него ситуацията с големия поток се е променила драстично, след като през септември миналата година Ангела Меркел буквално покани бежанците в Европа и отвори гостоприемно вратите на Германия. "Тогава тръгна и една вторична вълна - роднини, които вече имаха свой близък в Европа. Питат роднината дали иска да присъедини близките си, той казва да, и така се издава виза на сирийците за Европа", разказва Младенов.

Експертите не смеят да дават прогнози по какъв път ще поемат и през кои държави ще минат стотиците хиляди мигранти, които в момента са в Гърция и Турция. Не е изключено при нова вълна бежанските центрове у нас да се напълнят. "Тази ситуация може драстично да се промени след споразумението с Турция. Много е вероятно следващата вълна да са турските кюрди, които бягат от преследването в южната ни съседка", смята Младенов.

Имаме готовност за нова вълна

Христо Григоров, шеф на БЧК:

- Г-н Григоров, очаквате ли нова бежанска вълна?

- Българският червен кръст се готви постоянно и в момента е готов да бъде в полза на държавните институции и на тези нещастни хора, които бягат от собствените си домове заради сирийската война. Може да има нова бежанска вълна, но не може да се каже категорично. Бежанската криза е следствие, трябва да се махне причината.

- Какво е положението на бежанците, намиращи се вече тук, от гледна точка на дрехи и храна?

- Институциите си гледат добре работата. Регистрират идващите много стриктно. Режимът при нас е много сериозен, но все пак България за бежанците не е много атрактивна. Те седят в центровете ни около 1-2 седмици и след това си тръгват. Да не забравяме, че резервът на БЧК в голяма степен е резерв за българския народ. Имам предвид, че трябват ресурси, ако някога стане земетресение или наводнение. Имаме готовност да помогнем на 12 хиляди човека в рамките на 3 часа във всяка точка на България.

- Как помагате на тези хора да се адаптират?

- Това са хора със съвсем друго възпитание и отношение към живота. Когато първите тръгнаха да минават границата и да идват в България, ние им направихме фургони, вътре с кревати и всичко, което е от нужда. Един ден ми се обадиха да отида, че станало нещо странно. Отивам и виждам - извадили креватите, нацепили ги и се наредили около огъня да се топлят. Тези хора, които са на възраст, вече не могат да бъдат адаптирани, Европа за тях е един съвсем нов начин на живот. Ние учим идващите тук на български език, особено много се стараем при децата, доброволци им носят играчки. България е гостоприемна държава, а българският народ е добър народ.

Менюто им с нахут, булгур и скумрия

Традиционните за арабите нахут и булгур са сред ястията, с които хранят мигрантите в центровете във "Военна рампа" и "Овча купел". "Обикновено нахута го правим на салата, а булгура го готвим с пиле или телешко", заявиха за "Стандарт" готвачите в бежанския център на "Военна рампа". Иначе в менюто месото присъства всеки ден на обяд - пиле, телешко или риба. Все пак в повечето случаи рибата е скумрия от консерви, а понякога и телешкото.
Закуската е постна - масло, сирене, кашкавал и маслини. Десертът също е подчертано арабски и ориенталски привкус - саралии, кадаиф. "Доволни са, защото слагаме от традиционните техни подправки - куркума, индийско орехче, кимион", казват готвачите.

Върнат иракчанин в шок, избяга

В София вече върнали двама иракчани от Италия. Наричат го "релокация", по така наречените квоти за връщане на мигранти. Като разбрал единият от тях, че идва обратно в София, заявил, че не иска да стъпва отново на българска земя и пожелал да го върнат в Ирак. Историята му потресе дори премиера Бойко Борисов, който спомена за случая по време на визитата си в Брюксел преди седмица. Другият излязъл много читав и започнал работа във верига хранителни магазини.
Иракчаните не са единствени в нежеланието си да стоят в София. "За афганистанците, например, най-лошото място на света е Бусманци, където държат мигрантите, които са получили отказ и трябва да бъдат депортирани обратно в родината им. "Така и ги караме да дадат отпечатъци - викаме им, ако не дадете отпечатъци, ви пращам в Бусманци", разказват експертите от Агенцията по бежанците.
Повечето от мигрантите в центровете у нас не говорят никакъв друг език освен родния си. Във "Военна рампа" например има в момента едно афганистанско семейство, което не казва нищо друго освен Джърмани и Алемания. "Имаме и 10 родени в центъра бебета, едното дори го кръстиха Руми на лекарката, която го изроди", казва шефът на центъра Атанас Младенов.

Хаос в Гърция заради връщането на мигранти

Още няма готовност за изпълнение на европейското споразумение с Турция

Гръцкото правителство очаква хаос и насилие от утре заради влизането в сила на европейското споразумение с Турция, предвиждащо връщане на мигранти от гръцките острови към турската държава и изпращането на бежанци от Турция към ЕС. Ден преди старта на изпълнението му гръцките власти се тревожеха от безредици и неясноти, писа в. "Гардиън".
Правителството е изправено пред бунтове на бежанци още преди фактическото им връщане в Турция, откъдето са дошли нелегално. В петък 800 души успяха да избягат от център за настаняване на остров Киос и протестираха на пристанището на острова. В последните дни бе съобщено и за няколко случая на сбивания между мигранти. От днес до сряда трябва да бъдат изпратени 750 мигранти към Турция.

"Очакваме насилие. Отчаяните хора са склонни към насилие", призна говорителят на правителството по въпросите за миграцията Георгиос Кирицис. "Философията на тази сделка е да спрем трафика на хора към Европа от турския бряг, но ще бъде трудно и се опитваме да намерим по-мек подход. Това са хора, избягали от война, те не са престъпници", добавя той.
24 часа преди старта на сделката обаче няма и техническа готовност за изпълнението й, отбелязва "Гардиън". Европейската гранична агенция "Фронтекс" не е изпратила необходимия персонал, който да помага за връщането на бежанците. Мигрантите ще бъдат транспортирани до Турция с осем лодки на агенцията, но от 2300 души, които е трябвало да пристигнат за целта, едва 200 са в Гърция. "Все още чакаме правни експерти и преводачи, които обещаха да изпратят", обяснява говорителят. По думите му се бави и хуманитарната помощ за бежанците.

Граничари и жандармеристи им искали такса "вход"

Корупцията е широко разпространена в мигрантското битие. Полицаи жандармеристи ги щавят по всевъзможни начини. "В Харманли отваряме дневника и виждаме - срещу имената на 20-30 души пише, че са отблъснати и върнати през границата. Абе, как така хем сте ги вкарали в ареста, хем сте ги върнали през браздата бе, питам единия. Ами, ние ги върнахме обратно, мига на парцали граничният полицай", разказва шефът на софийския бежански център "Военна рампа" Атанас Младенов. Оказало се, че полицаите ги задържали, взели каквото имат - телефони, пари, и ги наритали обратно през браздата. Буквално са ги ограбили.
По едно време в центъра на "Военна рампа" имало подкрепление от жандармерията. Униформените се изхитрили да искат такса "вход" от влизащите в центъра мигранти. Изгонили жандармеристите, но докато започне досъдебното производство, свидетелите заминали от София. "Знаят, че мигрантите са за малко, трудно ще ги хванат като свидетели, трудно е съдопроизводството, така че правят каквото искат", казва Младенов.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички