От събота в целия католически свят започна четиридневният карнавал, предшестващ Пепеляната сряда, когато започва великденският пост в Западната църква. А той тази година отново съвпадна с православния. Врачанското село Бърдарски геран не е Рио де Жанейро или Венеция, но в него също живеят католици - потомци на банатски българи, завърнали се в края на ХIХ век в майката родина. И тази година за четвърти път те празнуваха веселия маскарад Фършанги.
Както повелява традицията, в Северозапада празник без духова музика не може. Четиримата мургави свирачи поведоха шествието от читалището към площада с нещо средно между хоро и кючек. След тях се заредиха "мошуле" хора, т.е. "преправени" на банатски диалект. Сред тях бяха не само местни жители, но и гости - както от католическите села Гостиля и Асеново, така и от православното Търнава и от общинския център Бяла Слатина. Водещ елемент във Фършанги е травестизмът. Всички персонажи са с разменен пол. Жените правят героите си като мъже, а мъжете веят рокли и фусти. Някои дотолкова добре набелени и начервени, че трудно се разпознава полът им. Сред маскираните имаше мечки, вещици, попове, миньори, ловджии циганки, медсестри и дори папа.
Негър със зелена брада смени тъпанджията
на оркестъра, а бароков кавалер пристъпяше в ритъма на самбата съвсем като в Рио.
Задължителната фигура се нарича "кланца" - кукер с овча глава, с две дъсчици вместо уста, които постоянно клепат. На подбив се вземат всякакви професии, като тази година особено атрактивни бяха двама "миньори" и бдящият за реда "майор" от милицията Бобойчев.
Пиронът на шествието пък беше "Бързата помощ" - снажна медсестра возеше болен на бригадирска количка, с включена система с червено вино. Той явно бързо оздравя от тази терапия, защото по едно време прояви към сестрата съвсем недвусмислени сексуални аспирации. Немаскираните жители пък придружаваха маскарада в хороводен строй, разтегнала се покрай шествието. За поддържане на веселието допринасяха виното и ракията, а за възстановяване не силите - различните местни деликатеси -
курабийки, наричани крофилчета
сусамки с джумерки, баница, козунак с мак и канела.
Шествието се завърна обратно пред читалището, където вече се бяха подредили сергиите със плетива, дантели, сувенири - най-вече кукли, облечени в банатски носии.
Това обаче не беше краят на фиестата. Тя продължи в читалището, където самодейци изпълниха хумористични скечове и типичните за Бърдарски геран танци - калушаре, приличащата на кадрил, кърлига, препичоре и, разбира се, прихванатият от унгарците чардаш.
Злото изгоря на клада над Враца
Чучело, символ на студа и лошотията, изгоря на хълма Калето над Враца. Руската общност в града избра за ритуала възвишението, на което е паметникът на тръбача Петлак, който е възвестил освобождението на града през ноември 1877 г. Тъкмо на това място клубът на съотечествениците се събра за руския традиционен празник Масленица, който съвпада със Сирни заговезни. На него братушките не искат прошка, а изпращат зимата и посрещат пролетта. В ролята на Пролетта и новото пък влезе чаровната Карина Смирнова от Езиковата гимназия. С нея се впуснаха във вихрени честушки стари и млади. Деца, които изучават с интерес руския език, рецитираха, пяха и показаха кой е по-добър в забавните игри. А последната част от веселия празник се оказа най-вкусна. Всяка от дамите в клуба демонстрира, че може да направи блини "от масата до тавана" с пълнежи от хайвер, сметана, зеле, картофи, колбаси и сладка от горски плодове.
Кукери уплашиха дъжда в Широка лъка
Гръмките звуци от чанове и дюмбелеци на над 230 кукери успяха да разсеят облаците и да спрат дъжда в неделния ден. Близо 3000 гости и туристи прогониха злото. Най-малкият участник в маскарадната фиеста тази година, известна като "Песпонеделник", беше 3-годишно момиченце от сурвакарската група на благоевградското село Изгрев.
Пороят в деня на Прошка се изля минути след като приключи страховитият танц на последния състав от гостите. Народният певец Николай Славеев "донесе дъжда" с хващането на микрофона, но пък подгря многобройната публика за кръшно родопско хоро въпреки обилната влага.
Преди това обаче хлопките и пушките на стотиците кукери от 5 български състава продъниха селото и го очистиха от злото. За поредна година кукерите символично заораха нивата, за да е плодородна годината. А местните кръчмари изпекоха над 5000 кебапчета и кюфтета, за да нахранят гостите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
