В катедралата "Сейнт Пол", по случай златния юбилей на кралица Елизабет II през 2002-ра, звучи и българска композиция. Това е "Възхвала" на Добринка Табакова, която от 20 години живее в Англия. Лондонският елит я аплодира. Творбата е избрана от жури сред много други, обявена е за национална ценност и е записана на компактдиск в "Колекцията от английски химни". Музиката е едновременно тържествена и интимна, съобразена с акустиката на храма, а сюжетът е библейски. Неотдавна Табакова се нареди до легендарните музиканти Ян Гарбарек, Чък Къриа, Пат Матини, Пол Блей. Тя е първото родно име, което влиза в каталога на прочутото английско издателство за съвременен джаз и класическа музика ЕСМ. Лейбълът, създаден от продуцента Манфред Айхер през 1969 г., до днес има над 1200 записа. Със свободата, която дава на артистите си, той няма аналог в индустрията. Затова фактът, че българката влиза в него с албума си String Paths, е сериозен комплимент към нея. Дискът й, който бе представен в Лондон в края на април, е готвен няколко години. Той съдържа "Концерт за чело и струнни инструменти", "Сюита в старинен стил за виола и камерен оркестър", както и три камерни творби - струнното трио "Insight", струнния септет "Such Different Paths" и трио за цигулка, акордеон и контрабас "Frozen River Flows".
Дебютът в ЕСМ идва след случайна среща на Добринка с Манфред Айхер на фестивала в Локенхаус в Австрия. Там друг световен маестро, виолистът Максим Рисанов, трябва да изпълни произведението на Табакова Suite in Old Style, което е част от произведение, които тя написва специално за него в новия диск.
Младата жена е родена в Пловдив. Израснала е сред доктори и научни работници, но класиката е част от детския й свят. "Mузиката ме караше да се чувствам по-голяма.
На 7 започнах да свиря на пиано
Сама го реших, никой не ме караше. Моята учителка беше Даниела Костова. Взимах уроци по солфеж и от самото начало започнах да импровизирам", спомня си Добринка.
Когато е на 14, късметът и талантът променят посоката на живота й. Тогава тя събира смелост да изпрати своя композиция за четвъртия международен музикален конкурс във Виена и получава известие за наградата си в обратно писмо. Това отваря пътя й към Лондон, където учи в Guildhall School of Music and Drama. Завършва Кралската академия по музика, става докторант там и печели наградата "Витолд Лютославски" - точно за композицията си "Възхвала", изпълнена в чест на кралицата.
"Така се случиха нещата, че не съм учила при един и същ учител повече от година, максимум две. Това ми даде шанса да опитам различни стилове, както и професионални мнения и на жени, и на мъже. Всичко става бавно, стъпка по стъпка. Не бих казала, че един ден, като се събудих, валяха поръчки отвсякъде и хората знаеха коя съм. Постепенно и внимателно се запознавах с личности, които уважавам като музиканти. Те бяха и са голямо вдъхновение за мен - като виолиста Максим Рисанов, който беше в България. Също и Кристина Блауман, латвийска челистка, и някои ансамбли, сред които е Orchestra Of The Swan", споделя Табакова, която в началото на юни представи в София албума си.
В продължение на шест години Добринка работи като организатор на концерти с модерен саунд към Британския музикален център. Разказва, че често изявите са камерни, но това създава общество от хора, които знаят, че всяка седмица в определено време могат да намерят този тип музика на едно място. Според българката това е много важно - да имаш своя ниша в огромния град.
"Публиката в Лондон е взискателна. Хората отиват на концерти не просто защото нямат какво да правят - те избират какво да видят и слушат. А това е важно за онези, които подготвят програмите - да преценят правилно каква комбинация от произведения да предложат. Модерно е през последните десетина години големите оркестри да свирят нещо съвременно, дори и кратко. Някои колеги композитори дори се оплакват, че присъствието им остава скрито, когато техните творби са в една програма с Малер или Брамс. Но британската публика е и много толерантна към актуалните творби", добавя композиторката, събрала вече не едно отличие по света.
Според специалистите музиката на талантливата българка има фолклорен привкус, но звучи твърде съвременно и в същото време е с респект към класическото наследство.
"В нея
най-ценното е срещата на Изтока и Запада
които витаят в отделните пиеси. Но техническата виртуозност на композитора е очевидна", пише британската критика.
Когато е у дома обаче Добринка слуша абсолютно всички видове музика - от фолклора на племена в Бразилия до Шефер, от Дюк Елингтън до Бьорк, от португалско фадо до джаз импровизациите на Кийт Джарет.
"С часове мога да се наслаждавам на Бах, Вивалди, Равел, Шостакович. От съвременните предпочитам Нанкаров с неговите джаз-механични ритми", добавя Табакова, чийто произведения често се изпълняват на Челтънския музикален фестивал и на Международния фестивал по композиция на Парижката консерватория.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
