Силен вятър на ледника Юниън на Южния полюс забави с един ден антарктическата ни експедиция. Заради урагана, който е обичаен за тези географски ширини, самолетът с проф. Христо Пимпирев и монголския му колега проф. Лхамсурен Дугаржав не е могъл да се приземи. Затова двамата са били принудени да се върнат в базовия си лагер в подножието на най-високия връх в Антарктида - Маунт Винсън (4892 м), който се намира на около 1200 км от полюса.
На 8 януари проф. Христо Пимпирев и проф. Лхамсурен Дугаржав покориха Южния полюс и забиха там за първи път българския флаг. Сега те трябва да се присъединят към нашите учени, които ги чакат в българската база на Антарктида. "Вече сме в Пунтас Аренас с един ден закъснение", каза пред "Стандарт" проф. Пимпирев от Аржентина. И допълни, че в понеделник в 12 часа с монголския си колега проф. Лхамсурен Дугаржав
тръгват през Магелановия проток към Ушуая
най-южно разположения град на планетата. Там проф. Пимпирев ще се срещне с втората група наши антарктици. Заедно те ще вземат испанския океанографски кораб "Нesperides", който ще ги отведе на остров Ливингстън, където ги чака 21-та българска антарктическа експедиция. Това трябва да стане на 16 януари, ако не ги застигне лошо време.
На Южния полюс проф. Пимпирев е изкарал голям късмет с времето. "Когато покорихме полюса, бе един от малкото дни без вятър и въпреки че температурата бе -32 градуса, не се усещаше осезателно студа", каза за "Стандарт" геологът. Той и проф. Дугаржав са спали няколко нощи на палатка в базовия лагер под връх Маунт Винсент. "Бяхме с пухени спални чували. Моят не бе от най-добрите и брах доста студ", признава Пимпирев. Докато били там, на студа, са консумирали само замразена храна, която се размразявала на газови котлони. "Тя е много по-различна от нормалната. По принцип преобладават сухите храни като бисквити, сухи салами, шоколади, конфитюри.
Трябва да се хапва и мед за калории
в този адски студ", признава професорът.
Пимпирев признава, че вече с нетърпение чака да стъпи у дома на остров Ливингстън. "Нашата база е на 14 000 км от родината, но се чувстваме комфортно", обяснява Пимпирев. Там още същия ден започват научната си работа, свързана с изследването на климатичните промени. Ще се правят проучвания за движението на ледниците, за тяхното топене. Българите ще изследват и разпространението на микроскопичните водорасли диатомеи. Ще се проучва и замръзналата почва.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
