Първият паметник е вдигнат в Разград

Първият паметник е вдигнат в Разград | StandartNews.com

Градежът е на знаменития австрийски майстор Фридрих Грюнангер, започнал кариерата си у нас

Княз Дондуков Корсаков полага основния камък на мавзолея

Стане ли въпрос за паметниците, посветени на Освободителната война, всички веднага се сещат за монумента на Шипка и за мемориалният комплекс в Плевен. Но малцина знаят, че първият паметникът-костница, посветен на загиналите в Осводителната война е построен още през 1879 г. в Разград - за годишнината от освобождението на града от турско робство
Той се намира на площад "Възраждане", в стария исторически център на града. Построен е с доброволни помощи на признателните разградчани за увековечаване деня на освобождението на град Разград 16 (28) януари 1878 г., когато руските войски от ХІІІ армейски корпус влизат в града, предвождани от княз Александър Дондуков-Корсаков, на същото това място.

Този паметник, обявен през 1967г. за паметник на културата с национално значение, с историческата си стойност е оригинален и по своята архитектура. Мавзолеят е с квадратна форма, от западната страна има вход с двукрила метална врата, срещу която е разположена ниша, с нарисуван портрет на царя освободител Александър ІІ. Покривът е купол, стъпващ направо върху стените. Сградата е с елементи на австроунгарската барокова архитектура, което се обяснява с факта, че този забележителен строеж се свързва с името на знаменитият австрийски майстор Фридрих Грюнангер, започнал кариерата си в България като архитект на град Разград.

Основният камък на мавзолея е положен на 1 март 1879 г. от княз Дондуков Корсаков. Откриването е извършено на 14 октомври 1880 г., когато над входа на паметника е поставен надпис "В памет освобождението на град Разград, 16.01.1868 г.". През 1964 г. ръководството на исторически музей възстановява надписа с бронзови букви и цифри. През 1932 г. местното опълченско поборническо дружество поставя на паметника възпоменателна плоча с имената на загиналите от Разград 68 български поборници опълченци и руски войници. На 7 юни 1936 г. признателното гражданство поставя от другата страна на входа му още една плоча с имената на загиналите революционери от четата на войводата Таньо Стоянов.

В чест на 100 годишнината от Освобождението на България през 1978 г., вътрешната част на паметника - символ на българо-руската бойна дружба, е преустроена и обновена. Костите на погребаните в разградските гробища руски войни, загинали за свободата на България, са пренесени тук в две урни. Така паметникът е превърнат в мавзолей-костница - първи в страната, издигнат в чест на руските воини, загинали за българското освобождение, заедно с българските опълченци.

Лермонтов става генерал за свободата на Бургас
Елена посреща с "ура" синът на Пушкин

Дворянската фамилия Лермонтови взема активно участие в Руско-Турската война. Полковник Александър Михайлович Лермонтов и неговата дъщеря Александра пристигат в Бургас на 6 февруари 1878 г. Като командир на 13 Драгунски полк, полковникът освобождава Бургас. За това е награден със златно оръжие "За храброст", с ордени "Св. Владимир" III ст. с мечове и "Св.Станислав" I ст. с мечове и чин генерал-майор. След края на войната е назначен за командир последователно на лейбгвардейския Кирасирски полк на Нейно Величество, началник на 12-та Кавалерийска дивизия, командир на 1-ви Кавалерийски корпус.

Лермонтови остават в Бургас близо осем месеца. След освобождението, генералът поема контрола върху морския регион е се заема активно за създаване на нормални условия за живот. По онова време Бургас е малко селище, без градоустройствен план. Ген. Лермонтов назначава първото общинско ръководство, грижи се за осигуряването на продоволствието и хигиената в града. Под негово командване се възстановяват учебните занятия в училищата, той заповядва да бъде построена първата болница. Здравното заведение започва да функционира в началото като лазарет на мястото на днешния Летен театър. С начинанието се заема дъщеря му Александра, която вдига лазарета със собствени средства, а след това остава да работи в него като милосърдна сестра.

Единствената дъщеря на Лермонтов напуска удобния и богат живот в Санкт Петербург през 1877 г. и постъпва като доброволка – медицинска сестра в руската армия. Военната съдба свързва аристократката с лазарета на легендарния командир на 4-ти армейски корпус – белия генерал Михаил Дмитриевич Скобелев. Виждайки стотици мъртви и осакатени руси, българи и финландци, тя осъзнава жестоката реалност на войната и високата цена на победата при Плевен, Шипка и Шейново. През Ямбол и Елхово сестра Александра достига до Сан Стефано, където се среща със своя баща Александър Лермонтов и заедно поемат към Бургас. За съжаление от аристократичната фамилия Лермонтови не са запазени никакви вещи в Бургас.

"Летящият отряд" на руската армия, под командването на Лермонтов включва 13 Драгунски полк и 13 Нарвски хусарски полк. Последният е предвождан от генерал Александър Александрович Пушкин, син на великия поет. Генерал Пушкин пристига с хората си и донася свободата в град Елена.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай