Вторник,

Обречената битка при Добро поле

От: Стоян Праматаров -
Обречената битка при Добро поле
A
A
A
  • Българските бойци предпочитат да бъдат изгорени с огнепръскачка, вместо да се предадат
  • Войниците ни без командири, Фердинанд отзовава генералите от фронта, за да правят шпалир на Лудвиг III

 

На 29 септември 1918 г. в Солун е подписано примирие между Царство България и силите на Антантата за спиране на военните действия помежду им. Това примирие де факто слага край на българското участие в най-големия до момента въоръжен конфликт - Първата световна война. Документът, парафиран от Андрей Ляпчев от българска, и генерал Луи Франше д`Еспере - от страна на Съглашението, прекратява участието ни в сблъсъка и на практика ни лишава от последната възможност да осъществим българския възрожденски идеал - националното ни обединение. България трябва да се изтегли от завзетите територии, да понесе частична военна окупация, да демобилизира армията си, като близо 100 000 бойци остават заложници в плен на противника. Така Първата световна война започнала с убийството но ерцхерцога на Австро-Унгарската империя Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г. завършва отново на Балканския полуостров с официалното оттегляне на България от фронтовете на Централните сили -

Царство България е първата плочка на доминото

която пада. След нас са Турция, Австро-Унгария и Германия. Но, прелюдията довела до Солунското примирие е "пробивът при Добро поле".  Но, нека да припомним каква е обстановката през 1918г.: Русия е излязла от войната вследствие Октомврийската революция и е сключила Брест-Литовския мирен договор, с който прекратява участието си в конфликта. Турция има успехи в Кавказ, но армията й понася тежки загуби в Сирия въпреки германската помощ. В Средиземноморието повече от година една срещу друга са се окопали австрийската и италианската армии. След немските офанзиви от пролетта на Западния фронт следват само неуспехи за Четворния съюзСъбитията набират скорост, силите на Антантата всекидневно се попълват с американски военнослужещи и само въпрос на време е пълното поражение на Германия, която вече се бие не за победа, а за да успее да договори по-леки условия за мир. Българската армия обаче продължава да воюва, вярна на поетите пред съюзниците ангажименти и не отстъпва позициите си. Но, българските управници сякаш не забелязват случващото се по другите фронтове и продължават да се самозаблуждават в очакване на голямата победа.На 8 август френският маршал Фош започва всеобщо настъпление на Западния фронт и германската армия се оттегля на укрепената позиция "Хинденбург". По това време вече в някои управляващи кръгове в Германия, Австро-Унгария и България узрява идеята да се търси мирен изход от военната криза с посредничеството на президента на САЩ Уилсън, или с някоя неутрална държава. Министър-председателят Малинов нееднократно заявява на съюзниците че България се нуждае от военна помощ и средства, за да продължи да отстоява позициите си. В края на август цар Фердинанд е на посещение при император Вилхелм II и като връх на съюзническа вярност полага клетва пред олтара в църквата на замъка Хомбург: "Аз и моят Двор ще стоим до последен дъх до съюзна Германия". В същото време още от началото на август българското разузнаване получава достоверни сведения за готвена голяма офанзива на противниковите войски на Македонския фронт. На 8 септември главнокомандващият генерал Жеков заминава във Виена за лечение, като оставя за свой заместник генерал Тодоров. За него изследователят Димитър Азманов пише: "Прекрасен баща, командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля".От 7 до 12 септември в София по покана на Фердинанд гостува баварския крал Лудвиг III. Голяма част от висшите български офицери са отзовани от позициите си на фронта, за да правят шпалир на високия гост. Освен това

баварският крал и обявен за патрон на 10-ти Родопски полк

и за тържественото му удостояване в Кюстендил са викнати най-добрите войници на полка. Нещо повече, за тържеството по повода на 9 септември са доведени всички висши офицери без началник-щабовете. А на 15 септември - денят на Съглашенската офанзива, заместник-главнокомандващият е в столицата, за да участва в церемонията по посрещането на саксонският крал Фридрих Август III.Войната струва на България 50 000 000 златни лева месечно. От февруари 1918 г. военните доставки и помощ от страна на Германската империя, обвързани за влизането на страната ни в Четворния съюз, са преустановени. По това време в нашата страна са разположени около 70 000 германски офицери и войници, но едва 5 000 от тях са по фронтовите линии, останалите изпълняват тилови задачи. Стига се до парадокс - 11-та германска армия, командвана от немския генерал Щолц, е съставена основно от седем български дивизии. В нея германско е само наименованието.  Германски полковници командват български генерали, а български полкове - от немски щабове. Предоставяне на командването на ядрото на българската армия на съюзници е една от основните грешки довели до бъдещата катастрофа. Нито един германски командир няма харизмата на българските генерали, водели успешни битки в предишните две войни за национално обединение - Балканската и Междусъюзническата. Живото доказателство за тази теза е Дойран. Там в лицето на генерал Владимир Вазов войниците имат и гениалния стратег от една страна и добрия народопсихолог от друга. Именно при Дойран качествата на българския войник се разкриват по най-добрия начин, защото срещат разбирането, вдъхновението и грижата на своите командири.В месеците преди пробива при Добро поле

командването не взима необходимите мерки за укрепване на позициите

Двете линии на окопите са само на 100 метра една зад друга. Теренът е каменист и копаенето на траншеи е затруднено. Телените заграждения не са в състояние да спрат една сериозна вражеска атака. Там, където почвата е мека, изкопаването на здрави скривалища дълбоко в земята е невъзможно, поради подпочвената влага, а живеенето в тях е крайно нехигиенично.Друг неблагоприятен фактор за развоя на събитията е, че вече три години български войници стоят без смяна в окопите, изложени на природните стихии и лишени от най-елементарното за живот и водене на сражения - не достигат храни, дрехи, муниции. При приемането на 2-ра дивизия през юни генерал Русев донася: "Маса войници без нищо на краката си, часовият бос! Горното облекло парцали, долното Ч съвсем няма или парцали". Изминалата зима е била особено мразовита - огньове е забранено да се палят, за да не се разкрият позициите ни. Войниците са подложени на разложение от слуховете за ширещата се корупция в страната, тежкия живот на семействата и децата им и от лявата пропаганда, обявяваща войната за империалистическа.Към 1 септември 1918 г. страната ни е достигнала върха на всеобщата мобилизация - 878 000 души - 20% от населението са в армията, от които 697 000 по фронтовите линии. Само на Южния фронт, където започва офанзивата, генерал Депре командва 617 000 войници с 1536 оръдия, 3212 картечници и 40 ескадрона конница. На 14 септември сутринта започва

барабанен артилерийски огън по българските позиции, продължил почти денонощие

Полковник Трифон Ангелов от Седма дивизия казва за фаталния 15 септември: "Барабанният огън разруши всичко - окопи, ходове, подслони за картечници и минохвъргачки, наблюдателници. Хората бяха затрупани и избити, мнозина оглушаха..."При същия барабанен огън при Дойран не загива дори един войник, но там фортификационните съоръжения са построени под командването на генерал Вазов. На позицията Добро поле една срещу друга са изправени 26 дружини със 146 оръдия от българска страна, срещу 75 дружини с 580 оръдия под командването на генералите Деспре и  Живоин Мишич. За хода на самата битка, разразила се на 15 септември, е писано и много, и всеобхватно, изложени са всички подробности в хронологична последователност. За нас като българи са важни жертвоготовността и героизмът, проявени от предците ни даже и в тази обречена битка. Не може да не си припомним за 13-те бойци на подпоручик Мазгалов - командир на картечно гнездо на Скалистата висота. Гнездото е изкопано в скалата и може да води огън едновременно в три посоки. Под картечниците са вкопани спалните помещения и складовете за муниции. Артилерията на противника не успява да разруши гнездото, когато започва пехотната атака. Двете картечници на защитниците засипват склоновете на висотата, докато не свършват патроните.Френски щурмови групи правят няколко опита да завладеят гнездото, но са отблъснати в ръкопашни схватки, докато накрая не изгарят защитниците с огнепръскачка. След време един бивш офицер от армиите победителки - капитан Раниери - ще напише:"... те предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха.".Поручик Никола Бончев, адвокат от София, ветеран, командир, обожаван от войниците си, покрива участък от 900 метра със 100 души и 2 картечници, разположен в гориста местност. Противникът нахълтва в окопите на ротата и започва ръкопашна борба с пръснатите из гората групи войници. Поручик Бончев с револвер в ръка, застанал начело на ротната поддръжка, насърчава войниците си, но бива ограден от френски войници и в ръкопашната борба е намушен с ножове. Ротата му е била напълно унищожена. На Узунова канара подпоручик Андреев удържа позицията си с две картечници, независимо, че е обграден от всички страни. На подканянията да се предаде отговаря, че не би го направил без писмена заповед и подобно на поручик Мазгалов е изгорен заедно с командваните от него 11 войници.На позицията между Шейновец и Стоянова висота под командването на поручик Пенчев от 30-ти пехотен Шейновски полк са били разположени 4 картечници, като впоследствие към тях се присъединява още една немска картечница и отстъпили войници от 29-ти Ямболски пехотен полк. Към 14,30 часа

на позицията са останали 5-ма здрави бойци

12 ранени и 13 убити, а от картечниците е оцеляла само една. Сам поручик Пенчев е ранен, а противниковите вериги започват вече да доближават до върха на висотата. Поручик Пенчев решава да спаси останалите свои войници и ето с какви трогателни думи той описва този последен момент: "виждайки, че борбата по-нататък е безполезна, извадих затворите на картечниците, целунах картечницата, с която действах, отидох в подслона, взех си сбогом с ранените войници, а с останалите 5 души, под град от куршуми успях да стигна гората и се спасих. Там достигнахме само трима, останалите бяха ударени от куршуми..."За размерите на френската офанзива може да разберем и от думите на един от противниковите офицери капитан Фотияди: "Участъкът от позицията Добро поле беше буквално задавен от атакуващите вълни... Дебуширането на дружините на север срещна силна съпротива от страна на противника, който съвзет от първата изненада, се отбраняваше отчаяно..."На 15 септември пробивът на Добро поле вече е факт. Изгубването на първата позиция разстройва българските войски.

Липсата на резерви и адекватно командване

води до разбиването на останалите в тила наши части. В образувания коридор противника напредва бавно, опасявайки се от български контраатаки. Такъв удар обаче не последва, макар че сме разполагали с необходимите сили и средства. Така замисленият като чисто тактически пробив, постига стратегически успех. След поражението оцелелите български войници започват да се бунтуват, насочвайки се към Главната квартира в Кюстендил, следва Войнишкото въстание, Радомирската република и разгрома под Владая.

Защитник: Всичко вреше от желязото

Из спомените на Иван Симеонов, защитаващ Продановата висота, старши на пост №8 от 6-та рота на 29 Ямболски пехотен полк:

"Ние бяхме трима души на поста. Неприятелската артилерия започна да стреля от 8 часа сутринта и забрави да спира. Всичко ври от желязото. Сломи и разби всички телени мрежи и блиндажи. Стрелбата на противника продължи точно 24 часа. Ние бяхме съвсем  откъснати, без хляб, без вода и сън... всички окопи бяха разсипани и не се забелязваше  къде  има  изход и къде окоп; вековните дървета и скали станаха на трески и чакъл. Най-подир противникът прехвърли своя ураганен огън в тила ни, в скалата Кравица и почна да настъпва. Войниците им, французки сенегалци, лудо пияни, дойдоха на 30-40 крачки от нас. Всеки носи по два килограма вино, вървят  срещу нас и вдигат манерките да пият. Те минаха през останките от телената ни мрежа. Ние имахме събрани около 3 1/2 сандъка бомби бухалки. Когато наближиха на около 15 крачки давам заповед на другарите да отварят бомбите и ми ги предават, а аз ги хвърлям пред мен на 10 крачки... Една след друга вървят до 18 вериги. Ние изхвърлихме всички наши бомби и не ги пуснахме пред нас.  Като свършихме бомбите, ние взехме пушките, но свършихме и патроните, а противникът вдясно си настъпва... Тогава почнахме да се изтегляме по ямите след веригите на противника... но бяхме оградени".

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички