НИМ тръгва от стаичка в библиотека

Малка стаичка на емблематичната софийска улица "Гурко" 1 е първият дом на най-голямата музейна институция в България. Националния исторически музей (НИМ) е създаден с Разпореждане №90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Задачата му е „да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава до наши дни..." НИМ е на бюджетна издръжка към Министерството на културата.

За пръв директор на НИМ, през юни 1974 г., е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко след това започват назначенията и на първите служители на музея. За да могат да работят, Градската библиотека, която по това време се помещава на ул. „Гурко" №1, им предоставя малка стая. С ентусиазма на първите, наред с организационната работа, тези служители на музея полагат началото на неговите фондове, уреждат временни изложби, популяризират българското културно-историческо наследство.

Първата изложба е фурор. „Праисторическо изкуство в българските земи", открита на 5 май 1975 г., е заявка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за създаването на НИМ. Тя е последвана скоро от други, не по-малко впечатляващи изложби: „Български женски накити през вековете" (9 октомври 1975 г.), „1000 години българска икона" (16 януари 1976 г.), „Тракийско изкуство и култура" (5 април 1976 г.), „100 години от Априлското въстание" (май 1976 г.), „Култура и изкуство на средновековната българска държава" (17 май 1977 г.) .

През 1978 година "порасналият" музей се мести в нова сграда - на бившето руско посолство - на ул. „Московска", където остава до 1983 г. Тук той разполага с малка експозиционна площ, в която представя редица изложби. Основната задача, на която през първите десет години от съществуването му отдава сили музейният колектив, обаче е създаването на представителна музейна експозиция. Тя е открита тържествено на 2 март 1984 г., в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Дело е на цялата българска музейна колегия, на видни учени и специалисти от много области на науката.

По това време музейната експозиция заема част от първите два етажа на монументалната сграда на Съдебната палата, намираща се в исторически обособилия се център на древна София. При адаптирането на сградата за нуждите на експозицията, са запазени всички нейни особености, за да може посетителят да почувства цялата й импозантност на голям архитектурен паметник. Площта, върху която експозицията е разположена, е 6000 кв. м2, а хронологичният й обхват е разширен от 7000 г. пр. Хр. до 1878 г.

На 15 април 1998 г., с Решение №161 на Министерския съвет, е предоставена нова сграда на НИМ – „Дом №1, със застроена площ 3300 кв. м2, намиращ се в комплекса „Бояна". Последвалите две години до окончателното преместване на музея в днешния му дом, подлагат на изпитание състава на музея, с което той се справя с чест.

Новата постоянна експозиция е открита тържествено на 29 юни 2000 г. Драстично намалената експозиционна площ, смущаваща в началото създателите на новата експозиция, оказва неочаквано благотворно въздействие – на преден план са изнесени нови акценти, а историческият разказ става по-концентриран. Това дава възможност на посетителите да се запознават много по-добре с миналото на страната ни.

Достойнствата на новата експозиция са оценени и в чужбина. След редица посещения за опознаване на представители на европейски музейни институции, на 25-ата официална церемония по връчване на годишните награди на Европейския музеен форум, проведена от 8 до 11 май 2002 г. в Люксембург, белгийската кралица Фабиола, патрон на форума, връчва първата специална награда на НИМ.

Тласък в развитието на музея дава създаването на неговите 4 филиала. От началото на 90-те години фондовете на НИМ са се обогатили с експонати от бившия „Музей на революционното движение", както и от музея „България и славянския свят" (до 14 юли 1991 „Национален музей на българо-съветската дружба").

Днес фондът на НИМ разполага с близо един милион културни ценности, най-стойностните от които могат да бъдат видени в експозицията му.

Има 5 филиала

Коренна промяна в развитието на националния исторически музей настъпва с няколко постановления и решения на правителствени органи, които създават мрежа от филиали около него. Днес те са вече 5:

1. Музей „Боянска църква" – създаден с ПМС №145 от 7 юли 2003 г. за преобразуване на държавни културни институти, недвижима културна ценност със световно значение, с уникални стенописи от 1259 г., под защитата на ЮНЕСКО;

2. Музей „Земенски манастир", бивш филиал на „Боянска църква" – създаден с Решение на МК, Протокол № 36/1 август 1991 г., недвижима културна ценност с национално значение, с уникални стенописи от XI-XII в. и от средата на XIV в.;

3. Музей „Параход Радецки" – създаден с ПМС №83 от 26 април 2004 г. за преобразуване на държавен културен институт, построен като точно копие на легендарния за българската история параход;

4. Църква „Св. Св. Тодор Тирон и Теодор Стратилат", с. Добърско – определена със заповед на министъра на културата от 11 декември 2007 г. за недвижима културна ценност с национално значение. Църквата е построена през 1614 г. и зографисана от майстори на Дебърската школа.

5. Църквата „Свети 40 мъченици" във Велико Търново. Тя е обявена за народна старина (ДВ, бр. 69/1927), архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 102/1964) и художествен паметник на културата с национално значение (декл. писмо № 2586/05.07.1979. Дадена е за стопанисване на община Велико Търново, но срокът изтича скоро.

Директорите НА НИМ

1. Проф. д-р Страшимир Димитров
юни 1974 – 31 декември 1975 г.

2. Емил Цанов
1 януари – 31 август 1976 г.

3. Акад. Васил Гюзелев
1 септември 1976 – 31 декември 1977 г.

4. Анчо Анчев
януари 1978 – август 1983 г.

5. Проф. д-р Симеон Дамянов
август 1983 – октомври 1985 г.

6. Ст.н.с. д-р Румен Катинчаров
ноември 1985 – декември 1994 г.

7. Проф. Божидар Димитров
декември 1994 – 1 август 1998 г.

8. Ст.н.с. д-р Иля Прокопов
август 1998 – февруари 2001 г.

9. Ст.н.с. д-р Теофана Матакиева-Лилкова
февруари – декември 2001 г.

10. Проф. Божидар Димитров
декември 2001 г. – август 2009 г.

11. Ст.н.с. д-р Цветана Кьосева
и. д. директор – август 2009 г. – февруари 2011г.