Първата роля на Павел Владимиров в киното продължава 20 секунди
Минималната работна заплата в Република България става 1500 евро от следващия месец. Това е новината, която Павел Владимиров мечтае да прочете по централните новини на Нова телевизия. Едно от най-разпознаваемите й лица се надява това да му се случи още в този живот. Вярва, че на попрището жизнено в средата пред него има още много години, хубави новини, а може би и роли. Дори по-сериозни от тази в пиесата "Умиращ трудно" на украинеца Анатолий Крим в Новия театър на НДК. Там той е инфантилен любовник, ухажващ засукани вдовици - с малко любов и много надежда, че парите им ще станат негови. Дребна работа. Но и Висоцки едва ли е започнал с Хамлет.
Сега, след като най-после се е качил на голямата сцена, Павел се бори за най-важното: да се задържи на нея. Специалистите преценяват, че е изненадващо добър. На премиерата баща му не бил много възторжен. Неангажирана да дава оценки, публиката се смее на добрия, малко побългарен текст, радва се на актьорите и най-важното - остава до края.
Дотук с театъра. Да бъде Ромео вече му е късно. В Народния, поне засега, няма да го назначат. И въпреки това за телевизионера сцената си остава тръпка. Енергията от залата го прави по-висок и синеок, но големият му копнеж си остава седмото изкуство. Като дете иска да бъде Индиана Джонс от киното в родното Габрово. Сега вече не е толкова претенциозен. Каквото дойде. Дебютът му на големия екран бе в "Шменти капели" на Влади Въргала. Играе репортер, който се задържа в екшъна цели двадесет секунди. Хонорарът, който получава обаче, достойно цени всяка от тях. В близко бъдеше киноманите, негови почитатели, отново ще имат повод да празнуват. Още повече, че автор и режисьор на най-новата лента - "На педя от земята" - е самият Максим Генчев, създателят на "Дякон Левский". Това е история от близкото минало, която разказва за т.нар. горяни. Преследвани от комунистите, те излизат в Балкана след 9 септември 1944 година. Павел е ефрейтор - в началото велик командир, а в края истинско мекотело. Трудна роля, но нали в изкуството радостта и мъката никога не се разделят.
Известно е от биографиите, че доста от големите актьори на Холивуд, преди да станат звезди, работят като сервитьори. Разнасят бира, стекове и пържени картофи. И чакат. Павел е в същото положение - не сервира супи, но работи като репортер и водещ. Телевизионната му кариера е минала през десетки кастинги, проверки, съмнения и поощрения. Писал е и продължава да пише сценарии, програми и дори разкази. Чувал е зрители да казват, че са закъснявали за работа, за да до гледат предаването му. Звучи добре, дори да е малко украсено.
"Не съм съвсем журналист. Моята стихия е киното. Нямам амбицията да преследвам хората, за да взимам интервюта", откровен е Павел. Единственият случай, за който репортерът искрено съжалява, е пропуснатият шанс да размени няколко думи с Роберт де Ниро. С екипа на Нова го чакали пред ВИП-а на летището, но почитателите и ловците на автографи така се нахвърлили върху госта, че той се видял в чудо. След това охраната съвсем "нежно" разгонила всички.
Павел признава, че му е приятно да се връща към разговора с Вин Дизел. Чуди се защо родните фолк певици превъзхождат US таланта по телевизионен рейтинг, но се утешава от факта, че филмът с негово участие "Бързи и яростни" тотално избива рибата по гледаемост в световен мащаб. Смъртта на Пол Уокър още му горчи, има чувството, че след броените минути заедно доста се харесали и се разделили като приятели.
В Лондон, благодарение на Рафи, тогавашният победителят в Х фактор Павел среща Саймън Кауъл, създателя на култовото предаване, аплодирано и у нас. Легендарният телевизионер пък ги представя директно на английската кралица Елизабет Втора. Достолепната дама толкова се впечатлява от талантливия арменец, че мигом поискала да купи последния му диск. Било вълнуващо, въпреки че в действителност нашите не се срещнали точно с бабата на принцовете Уилям и Хари, а с нейната най-добра двойничка.
"В "Като две капки вода" просто нямах късмет. Исках да бъда Елвис Пресли или Франк Синатра, а ми се паднаха Дичо, Бон Джоуви, ирландката Дъфи. Предрешен като Росица Кирилова, приличах на тиролска селянка, но тя ми хареса и ми подари топка с Мики Маус", връща емоцията Павел.
Англичаните са казали: Недей да плачеш над разсипаното мляко. Точно заради това Владимиров не плаче за Америка. Като студент два пъти е бил зад океана. Работил каквото му падне, спял в бунгало и пазели спестеното за тук. Няколко пъти му минало през акъла да остане. Нали там са Холивуд, Бродуей, Уди Алън. Връща се заради момиче и идеята, че в България нещата ще му тръгнат по-добре. Две от момчетата останали. Днес са милионери, имат ТИР-ове и частна българска телевизия в Чикаго. Той пък има Нова, в която работи, докато чака маститите режисьори да го забележат. Търпелив е, но не съвсем. Ако киното го подмине, ще стане дипломат. Нали е завършил международни икономически отношения, макар и да няма още диплома. Или ще отвори био хотел в Габрово. Близо до планината и далеч от телевизията и политиката, които според любимия му професор, са най-големите курви, които е срещал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
