Вторник,

Мразеха ли Бог любимите индустриалци на Хитлер?

От: Иван Ватахов -
1358
Мразеха ли Бог любимите индустриалци на Хитлер?
A
A
A
  • Наследниците на нацистките принцове и днес командват глобалната икономика
  • Внуците Херберт Кванд са най-богатата фамилия в Германия, робски труд стои зад автомобилни гиганти

 

"(...) Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди." (Изход, 20:5-6)

 

Най-големите икономически династии в Германия натрупват несметни богатства, след като първо вдъхновяват, а после и подпомагат нацисткия режим на Адолф Хитлер. Днес, близо осем десетилетия след катастрофалния край на Третия райх, техните наследници, които в повечето случаи успешно се спасяват от общественото внимание, продължават да водят приказен начин на живот. Корпорациите им са фундамент и цвят на модерната германска икономика. Много са хората обаче, по света и в самата Германия, които отказват да си затворят очите за една несправедливост, която според тях е допусната още в първите години на постнацизма - богатствата и осигуряваното от тях бъдеще на децата и внуците остават незасегнати, въпреки очевидната връзка с един от най-омразните режими в историята.

Германците между миналото и настоящето

След толкова много усилия, които германците полагат от края на Втората световна война насам, за да се отърват от срамното си минало, буквално пред очите им остава едно крещящо тъмно петно, казва Давид де Йонг - авторът на излязлата наскоро на английски език книга "Нацистки милиардери" (Nazi Billionaires).

35-годишният холандец, бивш репортер на Блумбърг, който от години живее в Тел Авив, изследва историята на германски компании - някои притежаващи пивоварни и винарски изби, други - производители на известни американски марки в търговията на дребно. Най-болезнена за автора обаче е темата за водещи бизнеси, като производството на автомобили например, където водещи играчи са известни имена от рода на БМВ (BMW) и "Порше" (Porsche). Де Йонг разкрива тъмната страна на огромни корпорации, които стоят зад следвоенното икономическо чудо на Германия и дават близо 10% от брутния вътрешен продукт на страната.

Възходът на нацистите, довел ги на власт през 1933 г., първоначално е посрещнат със скептицизъм и презрение от повечето представители на индустрията. По-късно голяма част от тях откриват, че сътрудничеството с партията и властта на Адолф Хитлер може да бъде много печелившо.

Мълчанието е злато

Историята на големите индустриални фамилии пълни телевизионните канали и стрийминг платформите с документални филми. Да се показват подвизите им се приема за нещо съвсем нормално в съвременния свят, където бизнесът и правенето на пари са поставени на най-висок пиедестал. В Германия преди 15 години популярен бе излъченият от държавната телевизия ARD филм "Мълчанието на семейство Кванд" (Das Schweigen der Quandts). Картината разказва как през 30-те и 40-те години на ХХ век най-богатото семейство в Германия произвежда оръжия за нацистите, заграбва имущество на евреи и експлоатира труда на военнопленници и затворници от концентрационните лагери.

Извадените данни за криворазбраната предприемчивост на Кванд не са единствените, защото и те не са единствените гиганти на индустрията и финансите, които си сътрудничат с режима на Хитлер. В "Нацистки милиардери" Давид де Йонг представя подробен, завладяващ и на моменти смразяващ разказ за патриарсите на пет индустриални династии в Германия - Гюнтер Кванд, Фридрих Флик, Август фон Финке, Фердинанд Порше и Рихард Казеловски.

Всички те са "пресметливи, безпринципни опортюнисти", които се присъединяват към нацистката партия, SS или някоя друга от множеството казионни организации на Третия райх. Но Втората световна война приключва, следвоенното правосъдие си свършва работата, а за въпросните господа щетите са нищожни. Благодарение на това и техните потомци днес продължават да притежават флагмани на глобалната икономика - БМВ, Даймлер-Бенц (Daimler-Benz), Фолксваген (Volkswagen) и Алианц (Allianz). Фамилиите на бившите нацистки любимци и сега са милиардери. Повечето от тях не желаят да признаят вината на предците си, а за изкупление за нея и дума не може да става.

Бизнесът по нацистки е печеливш и гарантира бъдеще

Историята на Гюнтер Кванд и неговия син Херберт изглежда банална - и двамата стават членове на нацистката партия.

Като основатели на фамилията на тях се дължи лудото израстване в бизнеса, за да се стигне до това наследниците им в момента да доминират в световна емблема като "БМB Груп" (BMW Group). По време на войната Херберт Кванд отговаря за акумулаторните заводи в Берлин, където робски труд полагат хиляди хора, включително стотици жени от концентрационни лагери. Освен това синът придобива компании, откраднати от евреи във Франция, и използва военнопленници и затворници в собственото си частно имение. Построява временен концентрационен лагер в окупирана от нацистите Полша, за да се възползва от робския труд.

Когато бащата Гюнтер Кванд е на 37 години и овдовява той среща и се жени за 17-годишната Магда Фридлендер, като има едно дете от нея. Развеждат се, а Магда се омъжва за нацисткия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс. Така се появява семейството, което е символ на добродетелите в Третия райх, но чиято съдба е зловеща. Магда и Йозеф Гьобелс имат шест деца, които отравят преди самите те да се самоубият през 1945 г. в бункера на Хитлер в Берлин. Но това е друга историяЕ

Още преди идването на нацистите на власт през 1933 г. фирмите на Гюнтер Кванд са получили изгодни извънбюджетни договори за насърчаване на превъоръжаването на Германия (нещо забранено от Версайския мирен договор), включително производството на леки оръжия и акумулатори, нови поколения боеприпаси и изграждането на изтребители за Луфтвафе (ВВС на тогавашната държава). "Докато хората си мислеха, че правим тигани, ние още през 1934 г. се подготвяхме за война", подиграва се по-късно Кванд.

"Гюнтер Кванд се превръща в един от най-успешните индустриалци в нацистка Германия", разкрива де Йонг и добавя: "Той е изключително богат още преди Хитлер да вземе властта. Това използва в своя защита след края на войната, като начин да се оправдае: "Бях жертва на преследване от Йозеф Гьобелс и от бившата ми съпруга." През 1945 г. Гюнтер Кванд е арестуван по подозрение в колаборация с нацистите, но по-късно е оправдан. Успява да убеди съда, че Гьобелс го е принудил да се присъедини към партията на Адолф Хитлер.

Херберт Кванд наследява огромно богатство от баща си и спасява БМВ от фалит, като става и най-големият акционер в компанията.

Две от децата му - Щефан Кванд и Сузане Клатен, сега са най-богатата фамилия в Германия, с почти мажоритарен контрол над "БМВ Груп", с големи инвестиции в химическата и технологичната индустрии. Общото им състояние се оценява на около 38 млрд. долара.

Как да си откраднем индустрия

Друг свръхизвестен германски автоиндустриалец, Фердинанд Порше, е човекът, който убеждава Хитлер да пусне в производство малкия Фолксваген, станал известен като "бръмбар" (Volkswagen Kafer). Компанията на Порше процъфтява под ръководството на сина му Фери Порше, кандидатствал за член на SS, станал офицер и лъгал за историята до края на дните си. Фери Порше проектира първата спортна кола на "Порше", но е известен и с това, че напълва управленския си екип с бивши членове на SS в следвоенните години на бурен.

Производителят на метали, въглища и оръжие Фридрих Флик има стоманодобивни фабрики, включително предприятията, "продадени" му на безценица от еврейски собственици, които получават стабилен поток от големи поръчки от Райхсвера (армията на нацистка Германия).

Има и още една бизнесафера на Флик, повод за гордост, в която той си присвоява предприятията на Юлиус и Игнац Печек - чешки евреи, контролиращи 65% от запасите от лигнитни въглища в Източна и Централна Германия. Схемата за превземането на дружествата им е приложена с участието на властите - нацистките чиновници измислят, че Печекови трябва да платят данък от 670 милиона райхсмарки, т.е. три пъти повече от общите им активи. Предприятията им са отнети и "подарени" на Фридрих Флик

Смъртоносната експлоатация на враговете на райха е скъп процес. Робският труд, който до 1942 г. се осигурява от концлагери, често означава кратък живот на работната ръка. В оловен завод например работниците не са осигурени с облекло, което да ги предпазва от отровни изпарения. Някои от тях, изгорени с врящо олово, в най-добрия случай са с ампутирани крайници. Неизправни и без защитни облицовки машини буквално късат плътта на други от костите им. В оръжеен комплекс в Познан охраната бие малките деца, които от умора заспиват по време на нощна смяна. Немалко са и екзекутираните от SS за съвсем незначителни провинения.

Фридрих Флик е осъден в Нюрнберг за използване на принудителен и робски труд, за финансиране на SS и плячкосване на завод за стомана. Освободен през 1960 г. от затвора той има толкова много пари, че придобива контролния пакет акции в "Даймлер-Бенц" - тогава най-големият производител на автомобили в Германия, а днес също емблематична глобална компания.

След поражението на Германия и началото на Студената война съюзниците са по-заинтересовани от ограничаване на влиянието на Съветския съюз в Европа, отколкото от наказване на нацистките помагачи. Те препращат всички дела, освен очевидно най-сериозните, към местни денацификационни съдилища, ръководени от съдии и прокурори, много от които не желаят да наказват строго партийните си доскоро другари.

И богатите са жертви на принуда

Индустриалците, които де Йонг изследва и с чиито наследници се е запознал, настояват в следвоенните времена, че са били принудени да работят с нацистите, които единствени са отговорни за извършените престъпления. Много от обвинените използват в годините на възмездие изобретателни начини да се измъкнат, като например т.нар. "билети Персил" (по името на известната германска марка препарат за пране) - писмени оправдателни показания от свидетели, за предпочитане евреи.

Банкерът Август фон Финк става известен с това, че представя четиридесет такива "билета" в съда за денацификация в Мюнхен, като всеки твърди, че е антинацист. По-късно негов познат признава, че фон Финк е похарчил 500 хиляди марки (огромна за тогавашните години сума), за да убеди потенциални свидетели да не се явяват в съда или да променят показанията си. Фон Финк също изнудва прокурора, като го заплашва да разкрие, че е хомосексуалист. Решавайки, че фон Финк е само нацистки привърженик, съдът му налага неголяма глоба. Стиснатият предприемач обжалва, получава амнистия и без капка свян възобновява управлението на компаниите си.

Старата борба ръжда не хваща

Както вече стана ясно, оцелявайки и просперирайки, магнатите си спомнят за старите си приятели от нацистката партия и държава. През 1957 г. Фердинанд Порше наема Йоахим Пайпер, бившият адютант на Химлер, командвал танковите бригади на SS, отговорна за не една касапница. Рудолф-Август Йоткер, доведеният син на Казеловски, пък назначава Рудолф фон Рибентроп, най-големият син на екзекутирания в Нюрнберг бивш външен министър на райха, за управляващ директор на една от своите банки. Чрез своите бизнес конгломерати Йоткер редовно зарежда банковите сметки на организации като "Тиха помощ" (Stille Hilfe), които подпомагат осъдени членове на SS.

Има го, разбира се, и Алберт Райман, превърнал в суперпечеливш бизнеса си в Третия райх, под шапката на химическия концерн "Бенкизер". След войната разследващите установяват, че Алберт Райман е страстен антисемит, който редовно прави дарения на SS през 1931 г. и се присъединява към нацистката партия още през 1932 г. През войната той подкрепя малтретирането на военнопленници, които работят в химическите му заводи. Наказанието за жестокия индустриалец е малка глоба и денацификация. Той се връща в бизнеса, изгражда огромен конгломерат за потребителски стоки, който включва Snapple, Dr. Pepper, Krispy Kreme Donuts, Panera Bread, Pret A Manger, козметичната компания Coty и модната марка Bally. По данни на Давид де Йонг през 2019 г. четиримата наследници на Райман надминават Кванд като най-богатата фамилия в Германия.

Историята не е добър учител

Тези и други индустриални династии се сочат като главни "виновници" за превръщането на Германия в една от водещите икономически сили след Втората световна война и до днес. На имената на основателите и потомците им са кръстени сгради и фондации, награди и стипендии носят техните имена. Всички знаят миналото им, но вече никой не се интересува какво е станало преди толкова много години. Все пак човешко е да не се учим от историята, независимо от препоръките за обратното.

Де Йонг признава, че някои фамилии са предприели известни стъпки към прозрачност. Кванд например са платили проучване през 2011 г., за да разберат какво е отношението на обществото към срамното им минало. Но имиджовите промени, които правят след това, са толкова незначителни, че не заслужават споменаване. Наследникът Щефан Кванд все още връчва годишен медиен приз на името на баща му и работи в сградата, кръстена на дядо му.

Потомците на Райман пък се отричат от фамилното му име, което не ги освобождава от грозното минало. Взеха фамилията на техния дядо евреин (!) - бащата на Емили Ландекер, която има връзка с Алберт дълги години и му ражда три деца. Нейният баща е убит от нацистите, но името му се възражда, за да скрие наследниците на привърженици на нацистите. През годините Фондация "Алфред Ландекер" дарява стотици милиони евро за образователни програми за Холокоста и се преборва за компенсации за оцелели от принудителния труд в техните фабрики.

Въпреки крещящата нужда миналото да бъде осветлено напълно, за да няма скрито-покрито и да се търси необходимо и днес възмездие, "везните продължават да се накланят в полза на парите и властта", констатира де Йонг. Много германски икономически династии омаловажават или игнорират мръсните източници на богатство, които са опетнили биографиите им.

За ползата от търсенето на прозрачност

Надеждата на холандския журналист е днешните хора да станат по-информирани, да знаят, че парите, които харчат като потребители за стоките и услугите на бизнес фамилии с черно минало, може да влязат в джобовете на същите тези фамилии и да отидат за поддържане на фондации, корпоративни централи и медии, коригиращи имиджа на нацистки военнопрестъпници. Потомците им се крият от публиката и живеят като Крезове благодарение на умножени след войната кървави пари.

Давид де Йонг трудно намира отговор на желанието им да се крият, освен ако се срамуват или ако искат да не минават през "досадата" на все търсено и все ненамирано възмездие. Може би пък се страхуват, че клиентите ще се дръпнат и ще ги лишат от приходи и печалби, или се притесняват да не изгубят от стойността на ценните акциите в огромни компании, които притежават. Не само парите им, но и тяхната известност в бизнеса се дължи на бащите и дядовците им, т.е. те едва ли искат да отрекат собствената си идентичност.

Според Библията тези, които мразят Бог, точно каквито са спонсорите и сътрудниците на отвратителния нацистки режим, унищожил милиони хора, би трябвало да са навлекли на потомците си ужасяващо наследство. Децата до трето и четвърто коляно трябва да носят тежестта на родителския грях, става ясно от една от десетте Божи заповеди. Тежест обаче няма, освен ако не се отчита физическото изражение на парите и собствеността, осигуряващи приказнобогатия живот на щастливите наследници.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички