Първа Сугамбрийска кохорта дошла да потуши въстание на траките и отказала да се върне обратно
Крепостта "Монтанезиум" пазела два пътя - на Запад към столицата на империята и на север към Рациария
Единственият град у нас, който носи античното си име, е Монтана. Фактът е нескритата гордост на кмета - историка Златко Живков. Според местните хора по-добре е градът да има историческо име, отколкото да носи имената на политически личности. Това вече се е случвало през два периода от историята - казвал се е Фердинанд на цар Фердинанд и Михайловград - на името на червения деец Христо Михайлов.
Римляните не случайно са избрали за име Монтана - кръстили са така тракийското селище, което заварили, заради планинския терен, на който е разположено.
А римляните са имали отлично чувство за важност на местата по днешните български земи, на които се заселват. Още преди новата ера римски търговци минавали по тях и оставали запленени от красотите, но най-вече от богатствата на района. В него се добивало желязо и злато, раждало се едро жито и грозде, от което местните правили чудни вина. Затова, когато през 26 година императорът праща войска да потуши въстанието на траките, първа Сугамбрийска кохорта отказва да се върне обратно.
Войните остават на лагер край Монтана за цял век
Монтана и нейната област били включени в провинция Долна Мизия. До 134 година на възвишението "Калето" възниква укрепен лагер, който през 161 година получава статут на град със своя територия от Хемус до Дунав. Бил ръководен от декуриони. Освен Сугамбрийската кохорта в града за дълги години престоявали и войните от четвърти Флавиев легион, от първи италийски легион, трета сборна кохорта. Те оставали на божественото място заедно с командирите си.
Едва през 1968 година на "Калето" започват разкопки, които дават представа за богатия живот, кипял по тези земи по време на римляните. Голямата заслуга е на археолога Георги Александров, който разкрива части от крепостта, светилището на Диана и Аполон и три големи вили на знатни римляни.
В Монтана римляните много добре използвали уменията на траките да добиват желязо и злато. По тяхно време златодобивът в поречието на Огоста и Златица добил големи размери. Златната руда се стривала и се плавела като речен пясък. Добитите количества се изпращали в Рим или в най-близкия голям римски град - Рациария, за изработка на сервизи, накити, украшения. Затова крепостта пазела двата пътя - на Запад към Рим и на север към Рациария.
При разкопките археолозите попадат на
огромни хамбари - хореуми, в които римляните съхранявали житото
Единият има площ от 670 кв. м, което говори за мащаба на зърнопроизводството. В района било развито и лозарството. На една от откритите каменни плочи има картина на гроздобер. Не случайно Дионис е бил един от най-почитаните богове.
Ловът е бил друга страст на жителите на Монтана. Зъби и рога на глигани и сърни са намирани при разкопките. Не случайно едни от най-скъпите паметници са посветени на богинята на лова Диана. Една от плочките, на които тя е изобразена с лък в ръка, колчан стрели на кръста и развят хитон, влиза в герба на Монтана. Заедно с надписа си - "Диана - покровителка на Монтана".
Войните строели, ако не воювали. Това е било правило в римската империя. В Монтана те строели с тухли, на които оставяли печата си. Така по тези печати днес е ясно, че укреплението е изградено от Сугамбрийската кохорта, а неин ръководител е бил Публий Аелий Антонин. В разкритата част на крепостта основите са вкопани здраво в скала, а дебелината на зидовете е до 3 метра. В крепостта се влизало през две врати. Зидано стълбище от вътрешната страна отвеждало към бойниците. Римляните строели икономично - каменна зидария с пояси от 4 реда тухли. Ломеният и речен камък бил добиван в околността.
В района на крепостта са открити множество каменни плочи с надписи. Броят им е над 150. Множество посветителски надписи са открити в светилището на Диана и Аполон. На тях е написана цялата история на крепостта и града. Става ясно, че крепостта е била седалище на войните, охранявали пътя към Дунав северно от Петроханския проход и Западна Стара планина. Освен на Диана открита е и статуетка на Фортуна - богиня на съдбата и щастието. Тя е застанала тържествено, величествено, на главата й има корона. На един от каменните блокове има надпис, който говори, че това е военната диплома на млад римлянин. Има релефни изображения на Дионис, Диана и трите нимфи. През 2010 година археоложката Гергана Кабакчиева откри голяма надгробна плоча със запазен латински надпис. От него става ясно, че в града е имало и прокуратор - Аурелиус Лицинианус, живял през третия век. Според посочената му длъжност
той е събирал данъците в провинция Долна Мизия
Тези паметници са шедьоври. Те са изработвани в Монтана, известно е и името на скулптора - Стаурнин, пише Георги Александров. За културата на древните монтанци говори и мраморен паметник на човешка фигура пред олтар, пишеща върху разгънат пергамент с остра пръчка.
Войните имали и лекар - от надписи е станало известно и името му - Аурелио Артемо. Докато местните се молели на боговете на здравето Хигия и Асклепий, Аурелио лекувал не само войните, но и жителите на селището извън крепостта.
Всичко се развивало добре, докато мястото не открили варварски племена - авари, готи. Нападенията им започват от средата на трети век. Те унищожават крепостта. Монтана окончателно е срината от аварите в края на VI век, установява Гергана Кабакчиева. През VI и VII век по тези земи идват славяни, които създават свое селище, наречено Кутловица. Името идва пак от релефа му - в котловината.
През 2014 година по проект на общината, финансиран с 1,3 млн. лв. от европейската програма "Регионално развитие", античната крепост е възстановена във вида, в който я заварват славяните - със сринати наполовина стени. През 1871 година през селището минава известният пътешественик Филикс Каниц и описва големите кули, надвесени над турското кафене, в което той отседнал.
Днес от тези кули няма и помен. Странно е, но те са разрушени от жителите на малкото селище. През 1891 година то става град и от околните села прииждат хора. Те започнали да вадят камъни от крепостта, за да си строят жилища. За 5 години след Освобождението крепостта била доразрушена. През 1923 година правителството на Александър Стамболийски официално разрешило вземането на строителен материал от крепостта за направата на улици и тротоари.
През 2009 година разкопките в крепостта са възобновени. Техен ръководител е известната дама на българската археология - доц. Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музей при БАН. И тя попада на ценни находки - надгробна плоча на знатен римлянин, на която е изобразен тракийски конник. Открита е и част от женска статуя от втори век. От нея е оцелял само надипленият хитон.
Разкопките ще продължат, докато цялата крепост разкрие историята си.
Във възстановената част вече тръгнаха туристи от цялата страна
за да я видят. Издигнатите на неголяма височина стени дават представа как е изглеждала тя по време на разцвета си - с казармени и административни постройки, със седалище на управителя. В автентичния й вид е оставена базиликата, която още не е проучена.
"Кастра ад Монтанезиум" може да се превърне в туристическа дестинация, смята кметът Златко Живков. Защото освен оригинален вид тя има прелюбопитна история. Разказана интересно, тя може да привлича повече посетители.
Ако крепостта е проучена до известна степен и разкопките продължават, то градът Монтана още не е проучен. Не се знае нищо за градоустройствената му схема, за неговия център. Предполага се, че руините на античния град лежат под основите на днешния. Според траколога проф. Валерия Фол, която е родена в Монтана, римляните са оставили своя отпечатък върху живота на града до днес. В много от старите къщи все още има щерни - водохранилища, каквито се откриват в римските крепости и вили. Запазени са и много от имената на римляните. "Моето е такова - Валерия, на сестра ми Ирена - също", казва проф. Фол. В града има много Емилии или Емилиани, Диани, Юлияни, Августини и т.н.
Знатна матрона идвала два пъти да се черкува
От един посветителски надпис научаваме, че знатната римлянка Емилия/Емилиана е идвала два пъти в голямото светилище на Диана и Аполон. Направила е посвещения, от които сега археолозите научават нейната история.
За живота на знатните римляни в Монтана се съди и от една много добре запазена мозайка. Тя е от IV век и е открита през 1972 година в една от вилите край крепостта. Изработена е от дребни камъчета в 4 цвята, скрепени с хоросан. В основата на мозайката е открита златна монета с лика на император Константин Велики. Днес мозайката може да се види до входа на областната управа. За нея не се намери друго по-подходящо място, твърдят местните историци.
Туристът, дошъл да види крепостта край Монтана, може да види и каменните надписи, 56 от които са събрани в лапидариум. Той се намира недалеч от центъра на града. В музея може да се види копие на Якимовското съкровище, което се състои от 4 фиали, 2 фалери, 2 гривни с краища на змийски глави и кантарос. Направено е от сребро с позлата. Датирано е от първия век преди Христа. Изработено е в съчетание на елински с местни техники за металообработване. Има образ на конник, който дава представа за изкуството по тези земи преди новата ера.
Съкровището е открито през 1972 година. Оригиналът му се пази в националния исторически музей.
Войните ходели на бани във Вършец
От спорадични разкопки край Вършец става ясно, че войни от крепостта "Монтанезиум" заедно с лекаря си Аурелио Артемо са пребивавали във Вършец. Най-вероятно те са познавали качествата на минералната вода и са се лекували с нея. Не случайно античното име на Вършец е Медека. Възможно е Вършец да е бил спа центърът на римските войни, важна спирка по пътя им от Бонония /Видин/ през Монтана към Сердика.
Без да са правени разкопки в римските крепости, които се намират край Вършец, Горно и Долно Озирово, местни жители често носят находки в музея. Сред тях има и фармацевтични инструменти, например плоча за стриване на билки. До римската крепост на Вършец има и два басейна, издълбани в скалите. Пак случайни откриватели са донесли и бронзова статуя на момчето Телесфор, почитано от траките като закрилник на здравето. Намирани са и части от тръби, парчета от облицовъчни плочки. На една от тръбите има надпис "Император Цезар, Нерва, Траян, Август". Откриват се и дребни монети с образа на бога лечител Асклепий. При строежа на баните във Вършец в основите са намирани много дребни монети, които лекуващите са оставяли в знак на благодарност към благодатната вода. Ако започнат разкопки, то Вършец със сигурност ще придобие и нова слава - на спа център на древния Рим.
По стъпките на римските легионери в Троянския Балкан
Крепостта "Состра", базиликата "Св. Георги" и антична магистрала очакват туристите
Пътуване по древен римски път, посещения на минерални извори, разглеждане на останки от старинни крепости, опознаване на природните красоти на Централна Стара планина. Всичко това ще бъде предлагано по атрактивен начин чрез осъществяването на нов проект - "Виа Траяна Балканика", идеята за който е на кмета на Троян Донка Михайлова. Главната цел e общината да се развива и утвърждава като конкурентна дестинация за целогодишен туризъм.
Всичко това стана въмжно, след като на заседание на междуведомствената комисия и на специализирания експертен съвет към Министерството на културата бе решено да бъде предложено на министъра на културата римската крайпътна станция "Состра" до село Ломец и раннохристиянската базилика "Св. Георги" до село Дълбок дол да получат статут на паметници от национално значение. Те се намират в границите на изключително добре запазен античен комплекс, разположен на важния за Римската империя път, свързващ Дунав при село Гиген и Филипополис. Този комплекс е сред най-бързо развиваващите се туристически дестинации в Северна България през последното десетилетие.
"Состра" - едноимената крепост и крайпътната станция - е проучвана от археологически екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов - зам.-директор на НИМ. В близките месеци археолозите ще проучат останките от станцията, обслужвала римската държавна поща, римски императори и висши магистрати, преминавали през Хемус по споменатия древен път. Всички старини ще бъдат запазени на открито под специална защитна конструкция, като така ще бъде увеличена експозиционната площ с археологически паметници на "Состра". Предвижда се изграждането и на археологическа база в новозакупен от общината имот, в който през миналия сезон д-р Христов откри цялостно запазен римски басейн и основи на сгради с подово отопление.
Археологическите проучвания ще продължат през лятото в земеделски парцели срещу главната порта на крепостта "Состра". Те са с лице към съвременния главен път Ловеч - Троян и за тях в Община Троян са изготвили подробен устройствен план за изграждането на път, паркинг и посетителски център за туристите.
Третият паметник, който съвсем скоро ще получи категорията "от национално значение", е най-добре запазеното трасе от римския път в района на курорта Беклемето в близост до Троянския проход. Трасето е истинска антична магистрала, широка 7 м, с осова линия, с банкети и инфраструктура като наблюдателни кули и сгради, обслужващи търговския трафик в прохода през античността.
Партньори на програмата за проучвания и опазване на римското наследство в Троянския край са НИМ, Ротари клуб и Музеят на занаятите в Троян.
Обновяват с дарения женския манастир
Северно от крепостта "Момина кула", край пътя за село Делчево, се намира женският манастир "Света Богородица - Живоприемни източник". Предполага се, че е построен върху основите на по-стар манастир. Открити са фрагменти от колони, бази и капители, стари гробове, аязмо, части от резбован мраморен фриз, върху който са изобразени кръстове и лозница, и други материали. Според плочата, поставена на входа на манастирската черква, възстановяването на обителта започнало на 1 март 1888 г. При подготвяне на терена и разчистване руините от древната сграда хората откриват една малка икона.
Първоначално са изградени каменната ограда, чешма и кале. През 1898 г. започва строителството на манастирската църква и на стаи за поклонници.
Храмът е осветен през месец юли 1901 г. Зад него е имало килии за монасите. До 1912 г. приходите от имотите на манастира са давани за поддръжка на училищата в града. През 1949 г. пожар унищожава стаите за богомолците и монашеските килии.
От края на 90-те години на миналия век манастирът е девически. В същата година започва и основното му обновление и доизграждане, което все още не е завършено. Ремонтират се сградите, облагородява се пространството около тях. Светата обител действа постоянно и е отворена за посетители, но вътре и забранено снимането. "Обновяват манастира със средства на Неврокопска митрополия и с дарения. Още по времето на покойния владика Натанаил, светла му памет, започнаха строителните дейности, които продължава наследникът му Серафим. Всеки може да влезе, да се помоли и да запали свещ за здраве и благоденствие. Ние пък се молим да възкресим уникалните обекти в нашата община и да ги превърнем в магнит за туристи от страната и чужбина", казва градоначалникът на Гоце Делчев Владимир Москов.
Кръстителят умира в Равна
Проф. Казимир Попконстантинов
Двата раннохристиянски манастира, където съм извършвал разкопки - в местността Карач теке край Варна и край село Равна, Провадийско, посветени на Света Богородица, са дело на свети цар Борис-Михаил. Те са едно изключително доказателство за културата на средновековна България и за огромните грижи на Борис I за укрепване на българската държава и християнството. Тези манастири са били колкото чисто религиозни, толкова и културно просветни средища.Доказателство за това огромните по размери за времето си скриптории (помещения за преписване на книги), които са съществували към тях. Особено ценен е открит в Равна надпис на гръцки език, в който се визира датата 24 април 889 г. като основаване на обителта. Това е датата, на която Борис се замонашва, след като предава трона на Симеон. Което косвено подкрепя тезата, че най-вероятно там е завършил дните си на 2 май 907 г. Не по-малко важни за науката са запазените 340 надписа на български език върху керемиди и тухли. А има и имена, които не са християнски, а прабългарски, което е било нормално - новите имена на светиите са се налагали постепенно. Откритите остатъци от богослужебни книги са на различни шрифтове, което говори за високото образование на работилите там монаси от края на IХ до началото на ХI век.
Манастирът в Карач теке също е дело на Борис т, според запазеният надпис, гласящ, че е основан от"архонтът Борис-Михаил".Неговия храм е бил с богата украса и също е имал скриториум, разделен на 13 стаи което съответства на скриториумите в Константинопол.
Голямата Базилика първо била мавзолей
Храмът е домът на Бога за всяка религия. И затова той трябва да внушава респекти. Това имал предвид и Борис I със строежа на Голямата Базилика в Плиска - една от най-големите в средновековна Европа. В продължение на около 150 г. тя едновременно е катедрален храм, княжеска, епископска и манастирска църква.
Самата история на храма обаче остава загадка. Защото тя е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Съществува предположение, че това е мартириумът на първия български мъченик св. Боян Енравота, екзекутиран за вероотстъпничеството от брат си кан Маламир около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г. мартирият бил разрушен. Цар Борис I, който е племенник на Енравота, става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм.
Третата теория звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално за мавзолей на българските канове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата.
От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него - баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на славянски език.
Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред аспидите на базиликата. В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения килии, в които живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него - втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
