Митрополит Борис с 10 заповеди за свещеници

Митрополит Борис с 10 заповеди за свещеници | StandartNews.com

Говорел десет езика, застрелял го разпопен комунист

Бъдещият Неврокопски митрополит заварил Цариградската духовна семинария

През тази година се отбелязват 127 г. от рождението и 67 г. от кончината на Неврокопския митрополит Борис, който е оставил дълбока следа в живота и паметта както на християните и свещениците от Неврокопска епархия, така и в живота на Българската църква.

Бъдещият митрополит Борис се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско. Живее скромно и бедно с родителите си. През 1910 г. Вангел Разумов (светското име на митрополит Борис) завършва Цариградската духовна семинария. По време на обучението си там той получава и стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от неговото примерно и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, Борис завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917 г. йеродякон Борис е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и усъвършенстване. Именно заради тази си дейност той привлича вниманието на висшите църковници, които съответно го извикват в София и го отличават с офикията "архимандрит" и послушанието протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година той е ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".

Дядо Борис е и деен творец, той пише статии за "Църковен вестник",

публикува свои стихотворения

и става автор на знаменитата брошура "Кризата в нашето училище". Избран е през 1935 г., за Неврокопски митрополит. Посрещнат е с голямо въодушевление в епархията от хиляди благочестиви християни. При избирането му за митрополит Борис получава и множество телеграми, както от интелектуалци и общественици, така и от цар Борис III.

Почти веднага след встъпването си като митрополит дядо Борис изпраща окръжно писмо до своите пасоми и свещеници в Неврокопска епархия, в което той определя десет основни длъжности на свещеника. Митрополит Борис пише: "Пастирите на Христовата Църква трябва всякога да знаят и помнят своя свещен и неотменим дълг - не само да свещенодействат, но и да учат и наставляват своето паство, да проповядват на всички Словото Божие, да просвещават човеците с Христовата истина и да сгряват с Христовата любов...".

От това окръжно послание до свещениците в Неврокопска епархия става ясно, че митрополит Борис е държал много на християнската проповед, беседите, общуването с деца. Това му изискване към свещениците се явява продължение на неговата борба за проповядване на Христовото слово в българското училище.
На следващия месец септември, митрополит Борис

изпраща окръжно послание до учителите

в Неврокопска епархия. В него той се обръща със сърдечна любов към даскалите в епархията. Отправя молба към тях да образуват във всички училища православни християнски дружества и да се грижат усърдно за тяхното преуспяване и да взимат участие в православните християнски братства. Митрополитът настоява да съставят и църковни училищни хорове. Дядо Борис не е искал да действа самостоятелно в проповядването на словото Божие, а да прибави в работата си всички възможни начини за възпитанието на младото поколение, а именно двата най-големи и основни фактора - семейството и училището.

Всеки човек има свой дар, дар от Бога, който трябва да усъвършенства и увеличава. Дарът, който Бог дава на Неврокопския митрополит Борис, несъмнено е дарът на словото. Един човек изпълнен с искрена и чиста вяра, добродетелен, молитвен и щедър, това е митрополит Борис. Дядо Борис е един от големите умове на своето време. Той знае перфектно църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език. Тези езици му помагат да общува с все повече и повече хора, сред които не всички били православни. Той следи постоянно излизането на нови и нови богословски творби в световната богословска мисъл.

Митрополит Борис се отличава и по друго от хората в своето време. Освен отлично образован, знаещ и можещ, той преди всичко много скромен, нестежателен и проникнат от

дълбоко смирение и себеотрицание

истински подвижник.
Неврокопският митрополит Борис е определен от Св. Синод да бъде част от църковната делегация, изпратена в Цариград по повод вдигането на схизмата на Българската православна църква през 1945 година.

Само три години по-късно "Църковен вестник" излиза в траурен вид, защото е убит Неврокопският митрополит Борис. Убит от разпопен свещеник. След тържествената служба по повод Димитровден, на 8 ноември, в деня, когато е роден митрополит Борис получава смъртоносен изстрел в сърцето и почива на място. Убиецът е Илия Стаменов, служещ на комунистическите власти, които няколко години преди това са обявили митрополит Борис за враг №1 на БКП. Свещеникът убиец е осъден на лека присъда.

Още на първите страници на тогавашните вестници са поместени надгробните слова, произнесени след опелото на Неврокопски митрополит.

Хиляди поклонници се стичат да отдадат последна почит на новопреставилия се пред Бога архиерей и верен Христов следовник. Най-напред християните от село Коларово, Петричко, именно там, където е и извършено покушението, засвидетелствали, както пише във вестника, по "рядък начин". Покрусата била потресаваща. Тогава вестник описва трагедията на миряните на Димитровден (8 ноември) 1948 г. така: "Цели два дни те не се отделяха от селската църква, дето лежаха тленните останки на скъпия покойник, който бе посетил селото им, за да им даде своето благословение и последен отечески завет. Изплели бяха

венци и гирлянди от пъстри есенни цветя

и бяха с тях обкръжили пронизаното от зловещите куршуми тяло, сякаш бяха изплели смъртен ковчег от живи цветя..."
Чрез дара, който Бог му дал, митрополит Борис засажда плодородно семе в нивата на Неврокопска епархия. Вече 67 години след неговата смърт тя продължава да е една от най-живите епархии в духовния живот.

Една от вестите за смъртта на митрополит Борис завършва така: "Митрополит Борис бе високопросветен архиерей, пламенен родолюбец, предан служител на Светата ни Православна Църква и до последното си издихание верен на нейните канони и вековни традиции. Неговата кончина потопи в скръб цялата Българска Православна Църква".

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай