Мистерия. Защо винаги времето се разваля през уикенда?

Закон или игра на съдбата

Пържиш се в офиса цяла седмица,не можеш да се разходиш на хубавото време. Идва уикенда и - бам, гръмотевична буря! Това явление сякаш е закон или много лоша игра на съдбата.

Според архивните данни на хидромедицинския център на Русия, ясните и бурни дни се разпределят приблизително еднакво през дните от седмицата. Но хората са склоннси да си спомнят само негативните моменти. Заради лошото време плановете се отменят и това ни държи дълго време.

Учените са изследвали статистиката през последните години и са установили явлението облак Fantozzi. Това е името на персонаж в италианските комедии, който успява да хване дъжда дори и в рая. Но се оказва, че ясното време наистина се пада в началото на седмицата, до петък температурата започва да пада, падат и валежи. През втората половина на недевя отново започнва да се оправя.

Това донякъде се дължи на инфраструктурата, уличният възсух се награвя от предприятия, градини, фабрики. В атмосферата през делничните дни се натрупват прах и малки отпадъци. Те постепенно се издигат нагоре, влагата се отлага в тях и се образуват облаци. В резултат на това, небето потъмнява и през уикендите започва да вали.

Даже ето какво пише един блогър."Един понеделник, докато пиехме сутрешно кафе, намусен колега ми каза, че най-шибаното на уикендите е, че времето винаги се разваля. Теорията за всеобщия заговор срещу почивката на понеделник-петъчните хора беше готова - дали евреите, дали правителството, дали някоя тайна организация беше напипала начин да прецаква почивката ни.

Самият смисъл на уикендната вакханалия е малко безсмислен - събираме сили, за да можем да продължим да работим за надниците си, които изкарваме, да си починем, и да можем да изкараме още пари..."

Гадните закони на Мърфи - дали той е съществувал?

Нареждате се на по-късата опашка пред касите в супермаркета и тя започва да върви по-мудно. Движите се като костенурка след бавен шофьор, ускорявате, изпреварвате го, но веднага сте посрещнат от полицай. Сапунисвате косата си под душа и точно в този момент топлата вода спира.

Поздравления, току-що се сблъскахте с печално известния закон на Мърфи, който може да се обобщи с фразата „Каквото може да се обърка, ще се обърка“. Една по-отчайваща версия на закона на Мърфи гласи : „Ако нещо може да се обърка, то ще се случи и в най-лошия възможен момент“.

Но дали законът на Мърфи е наистина верен или е просто продукт на нашия човешки ум, склонен към песимизъм?

Законът на Мърфи всъщност не е „закон“, не в смисъла, в който се използва терминът в науката, което означава твърдение за наблюдавано явление или обединяваща концепция, която е подкрепена от голям набор от емпирични доказателства. Вместо това трябва да се разглежда като максима: нещата могат да се объркат и това често се случват. Не се изискват допълнителни обяснения, защото всички сме опитвали извратената природа на закона на Мърфи многократно.

Освен това само глупак би се опитал да докаже или, не дай боже, да опровергае Закона на Мърфи.

Има ли научно обяснение

„Законът на Мърфи не може да бъде доказан, но е верен, тъй като когато се опитате да докажете закона на Мърфи, ще видите, че доказателството е неправилно. Това очевидно се дължи на закона на Мърфи, следователно законът на Мърфи е верен и доказан.”

Но въпреки че законът на Мърфи трябва да се третира с хумор, твърдението всъщност се корени в строгата наука, отразявайки втория закон на термодинамиката, който се занимава с концепцията ентропия. Просто казано, ентропията е мярка за неподреденост на системата и вторият закон на термодинамиката гласи, че „ентропията винаги се увеличава във Вселената и всяка хипотетична изолирана система в нея“. Една система може да означава всичко: галактика, икономика на държава, къща, дори човешкото тяло.

Хората са наситени с когнитивни пристрастия и е установен факт, че сме склонни да обръщаме повече внимание на негативните преживявания в сравнение с положителните, тъй като подобно мислене ни е помогнало да по-добре да оцеляваме в миналото. Например поради пристрастност при подбора, ние сме склонни да помним „лошите неща“, които ни се случват по-често, отколкото добрите. След това на първо място е въпросът да сме наясно със Закона на Мърфи - поради пристрастие към потвърждението, когато нещо в крайна сметка се обърка, ние бързо сочим с пръст — Аха, ето законът на Мърфи отново!

Но въпреки че Законът на Мърфи може да бъде обяснен с нашата объркана психика, всъщност може да има някаква заслуга за популярната мъдрост, тъй като нещата наистина може да се объркват по-често, отколкото да вървят по план. Единият фактор е ентропията, но може да има повече. Например, някои неща, които изглеждат случайни, изобщо не са случайни, тъй като определени резултати са статистически по-вероятни от други.

Няколко алтернативни версии на закона на Мърфи:

Никога не намирате нещо изгубено (т.е. ключове или чорапи), докато не го смените.Усмивка. Утре ще е по-зле.
Разкошът на обзавеждането на приемния офис се променя обратно пропорционално на базовата платежоспособност на фирмата.
Кажете на човек, че във Вселената има 300 милиарда звезди и той ще ви повярва. Кажете му, че пейката е прясно боядисана и той ще я пипне, за да е сигурен.
Нещата се влошават под напрежение.
Ако разберете, че има четири възможни начина, по които дадена процедура може да се обърка, и ги отстраните и четирите, то веднага се появява пети, който я проваля.
Ако изглежда, че всичко върви добре, очевидно сте пропуснали нещо.
Невъзможно е да се направи нещо сигурно, защото глупаците са много изобретателни.
Всяко решение поражда нови проблеми.
Ако нещо не може да се обърка само по себе си, някой ще го накара да се обърка.
Природата винаги е на страната на скрития недостатък.
Майката природа е кучка.