Да говорим сега къде му е мястото - преди да бъде поставен, призовава авторът Момчил Цветков
През 2012-а обявяват национален конкурс за изграждане на монумент за 70-годишнината от спасяването на евреите в България през Втората световна война. Предвидено е да бъде издигнат в градинката пред Художествената академия. Напоследък обаче се заговори, че трябва да бъде поставен на друго място. Защото покрай бежанците от арабския свят можело да се създаде напрежение в обществото. Задават се нови дебати - вече обичайни около монументи в София. За проекта разказва неговият автор, скулпторът и художник Момчил Цветков.
"Журито беше от 12 души - художници, архитекти, инициативна група от министерството на културата, общинари. Бях провокиран от темата, защото ако има някакъв хуманен акт от цялата ни история, то това е именно спасяването на евреите. А и не става дума за стандартен паметник на исторически личности, които са спорни или безспорни, но по-често спорни. Тук акцентът е в този акт на милосърдие, хуманизъм, който е безпрецедентен. В който при това участва цялото общество, на различни нива. Градинката пред галерията на Художествена академия беше много подходящо подбрано място. Има големи дървета наоколо и това предполага композицията да бъде по-камерна. Спечели моят проект. Той представлява символичен абстрактен паметник от две тела, мъжко и женско - в прегръдка. Вътре е с кухина, в която има нещо като сърце. Еврейският символ,
звездата на Давид
е сложена ниско, ненатрапчиво и трябва да се приближиш, за да я видиш", обяснява авторът.
Пластиките са две, от бронз, напълно идентични. Едната е предвидена за София, а другата за Яфа в Тел Авив, където живеят около 70 000 евреи с българско потекло.
Издигането на монумента обаче съвпаднало със смяната на правителства у нас и в крайна сметка преди месец се заговорило, че монументът трябва да бъде поставен пред еврейския дом на площад "Възраждане". Аргументът бил, че покрай бежанците от арабския свят може да се създаде напрежение в обществото. "А представители на арабския свят всъщност има много повече в района на "Възраждане" и няма логика", контрира Цветков. Зад проекта му като инвеститор стои фонд "1300 години България", пояснява той.
"Не бива да се местят паметниците като пешки по политически съображения. Това е чисто художествен и архитектурен въпрос, не може да бъде предрешаван по друг начин. Познати ме поздравяват, че аз съм автор на пластиката и казват: "Браво за еврейския паметник". Но главното, което трябва да се разбере е, че той не е еврейски. Нито е за Холокоста. Той е възхвала на българите, почит към тяхното милосърдие като спасители. Това е монумент-символ на живота.
Ако го сложим пред Еврейския дом, го правим еврейски, а той е български. Освен това е проектиран за една среда, а другаде би изглеждал дребен. Ето, Кирил и Методий, които са пред Народната библиотека,
ако ги извадим от контекста
и ги преместим, престават да носят същия смисъл и да бъдат това, което са. Тази практика трябва да се преустанови. По-добре е сега да се говори, отколкото, когато се постави. Мотивите трябва да са само естестически и професионални. Ето, Самуил го преместиха от градинката на храма "Свети Георги" и виждате какво стана. Би трябвало съвременните политици да се вслушват в мнението на професионалистите-архитекти, художници", смята още Цветков.
Едната пластика е изработена, в момента се завършва втората, която е за Тел Авив. Идеята е да се открият в близка последователност във времето. Съществува вероятност в София това да стане през януари по време на визитата на израелския премиер. Според художника в момента този проект не се дискутира в общинския съвет, защото всички са фокусирани в предизборни кампании.
Цветков е редил много изложби - живопис, пластики. Навремето разпродава цял един вернисаж в Германия и за малко да се премести да живее там. Имал шанс, но предпочел децата му да пораснат тук. Рисува от малък - не че е лишаван от хлапашки игри, но докато другите навън вдигат глъч и врява, той често пъти хваща четки и боички. Вероятно пръст има и генът - баща му е архитект Евлоги Цветков. Докато учи във "Васил Априлов", Момчил попада на много добра преподавателка по рисуване и след време кандидатства в художествената академия. "От раз ме приеха.
Тогава 150 се борехме за 6 места
Сега са 6 за десет", казва скулпторът, завършил керамика при професор Венко Колев.
"Помня, когато бяхме студенти в трети курс, дойдоха колеги от Камбоджа. Един от тях беше доста амбициозен и докато си говорехме с професора, заяви, че бил готов да умре за изкуството. А нашият професор, който малко заекваше, му каза:"Недей, няма нужда от такива жертви!".
На въпроса как намира "модерното изкуство", той отвръща така: "Ако приемем, че започва от "Госпожиците от Авиньон" или кубизма на Пикасо, то е на 100 години. Що се отнася до концептуалното, ние имаме гений в лицето на Кристо. Много хора използват термина "концептуално" като знаме за посредствеността си, оправдават неразбираемостта на идеите си с това, че хората били посредствени. А малцина знаят, че Христо Явашев има в хранилището на Художествената академия такива академични етюди, които са нивото на Илия Петров. Когато можеш това да го правиш, то личи и в концептуалната ти работа. А когато криеш своята некадърност зад сложни думи, тогава пак си личи", категоричен е Цветков. Според него е имало период от 40-50 години, когато се скъсала връзката с европейската сцена и у нас изкуството е било по-скоро малко локално. "Но Христо Явашев е от най-големите живи художници. За малка България това е от огромно значение. За да се появи един гений, трябва няколко милиона като почва", смята още Цветков.
"Ако един автор иска да впечатли с реализъм, значи масовото население ще го харесва повече. Ако действа с по-модерни средства, колегите ще го харесат повече. Целта е да провокираш мисленето на зрителя. Иначе можем да обслужваме с естетика от 50-те години като паметника на Съветската армия, защото всичко се вижда. В София имаше период, в който като тръгнеш през центъра, гледаш само руски паметници. Разхождат се група французи и им казват: "Ето тук е паметникът на Съветската армия, отсреща - на генерал Толбухин, след това е на Цар Освободител, след това е Руската църква, накрая Ленин, и те се чудят в коя държава се намират. Оттам ги закарват на връх Шипка и после в "Плевенската епопея". Но имаме и много добри монументи - на Кирил и Методи, на Климент Охридски, на Патриарх Евтимий. В София липсва модерна пластика, градът е препълнен с исторически личности, които стърчат по един и същ начин. Добре е изкуството за присъства повече в парковете, и да е цветно", категоричен е скулпторът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
