Дните на Великденския пост са време за смирение и размисъл. Време за духовно пречистване и търсене на истинския път към Бога. Но същевременно това е и време за чудеса. Време, в което молитвите, отправени с искрена вяра, се сбъдват.
Затова всяка събота до Възкресение Господне - 20 април, в "Стандарт" ще подарява по една осветена репродукция на най-прочутите чудотворни икони, съхраняващи се в българските църкви и манастири. За да имат незримата подкрепа на нашите небесни застъпници.
Патриарх Максим доведе чудотворната светиня
Хиляди вярващи се стекоха на 27 октомври 2012 година пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", за да посрещнат чудотворното копие на иконата на "Богородица Достойно есть" от Атон. Светинята бе ескортирана още от гръцката граница от тогавашните митрополити Кирил и Натанаил.
А че копието също е чудотворно, бе обявено от представителите на управлението на Света гора - Свещения Кинотис. Те са имали непосредствено наблюдение над него всеки ден през времето, когато то е стояло до самия оригинал в храма, за да се освети.
Това се случва от 21 септември до 12 октомври с.г., когато започва подготовката по изнасянето на двете икони - оригиналната и копието - за поклонение в Солун, по случай празника на покровителя на града свети Димитрий Солунски (26 октомври).
Когато в Свещения Кинотис станало дума за копие на чудотворната икона, предназначена за България, Андрей Кристов - председател на Балканското атонско сдружение (БАС) запитал старците защо наричат иконата така, а те отговорили: "Иди в храма и погледни!" При влизането в Протатския храм "Успение Богородично" членовете на БАС виждат поставените дарове на копието на иконата, свидетелстващи за благодатна помощ от страна на Св. Богородица на православно вярващи.
През указания период са станали чудеса с четирима гръцки християни, подарили с благодарност дарове от злато и сребро във вид на глава, сърце, ръка и крак в знак на съответното чудо. На тях са изписани имената: Янис, Георгиос, Андреяс и Никитас. Тъй като според атонските закони всяко дарение, направено на полуострова, остава на място, БАС прави копия на тези дарове, за да бъдат поставени на чудотворното копие и да свидетелстват за чудесата там, където бъде то.
Другите две чудеса, станали след молитва пред копието на иконата, касаят членове на БАС. Майката на Андрей Кристов, Константина Кристова, от известно време практически е била неподвижна поради тежко заболяване на краката. На 10 октомври с.г. в клиника "Софиямед" доц. Тони Георгиев извършва сложна операция с неизвестни последствия. На 14 октомври г-н Кристов се връща от Света гора, за да види майка си. Влизайки в дома, той бил посрещнат от нея. Тя ходела сама, стъпила на краката си. Тогава още по-добре осъзнал смисъла на думите на членовете на Свещения Кинотис: "Чудотворно копие на чудотворната икона "Достойно есть!"
Междувременно Валентин Тодоров от София, изпълняващ длъжността секретар на БАС, успява да си намери постоянна работа във фирма "Алпина" за едно солидно месечно възнаграждение. В знак на благодарност към Св. Богородица за протегнатата благодатна ръка за помощ той поръчва да изработят и дарява накит с форма на ръка.
Седмото чудо е самото чудотворно копие на иконата "Достойно есть". То става факт след известни перипетии, които благодарение на Пресвета Богородица и нейната загриженост за българските християни бяха успешно преодолени.
Става дума за това, че първоначално патриарх Максим и Светият синод отправят молба към Свещения Кинотис да благослови изнасянето на чудотворната икона "Достойно есть" от Света гора и донасянето й в София за поклонение от православните българи. Досега тази икона е била изнасяна само в Атина и не е напускала границите на Гърция. Отговорът бе отрицателен с уговорката, че най-голямата светиня на Света гора може да бъде изнесена вън от пределите на монашеската общност само при извънредни случаи.
Негово светейшество дава благословение да се напише ново писмо с аргументация, че в последно време в България стават много стихийни бедствия, извънредно много катастрофи по пътищата, при които са загинали немалко хора. Не без значение за атонските старци е фактът, че Негово светейшество в писмото изявява желание да се поклони на иконата, но поради напредналата си възраст не е в състояние да отиде в Света гора. Старците от Свещения Кинотис знаеха, че Негово светейшество смята "Богородица Достойно есть" за своя лична покровителка.
Тогава Двойният събор на Света гора взе едно наистина соломоново решение - да се направи точно копие на оригинала и да се подари на Св. синод, за да остане то завинаги в България за утеха и закрила на православния български народ.
В знак на това чудо БАС изработи от злато емблемата на Света гора, която постави на чудотворното копие, което всеки християнин ще види заедно с другите дарения, свидетелстващи за великото застъпничество и благодатна сила на Майката Божия.
Това е третото официално копие на иконата, направено в Света гора с благословението на Двойния събор. Първото е направено за Финландската православна църква, а второто - за Грузинската патриаршия.
Българското копие е дело на атонския зограф йеромонах Ефрем от манастира "Есфигмен". Кивотът е изработен от художника дърворезбар Ивайло Елшишки от София.
Разходите по изработването и поставянето на копието и кивота в храма "Св. Александър Невски" и по пребиваване на атонската делегация в България пое изцяло Балканското атонско сдружение. Дарението бе свързано и с отбелязването на 130-годишнината от полагането на основния камък на Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" и 100-годишнината от неговото построяване, както и с 98 години от рождението на патриарх Максим.
Св. Георги сам се изобразява в "Зограф"
Едва ли има друго място в християнския свят, където да има толкова много чудотворни икони, както в Атон. Не прави изключение и българският манастир "Свети Георги Зограф".
Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е създаден от братята Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир Фануил, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона и до днес се съхранява в главната съборна черква.
Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. В манастира се пази и друга икона на св. Георги от ХV век, подарена от молдовския владетел Стефан III Велики.
Според документите, които могат да се открият днес, в нашия манастир се е подвизавал легендарният Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след смъртта си, който е известен с изключителния си творчески размах в изографисването на манастирите около София - в т.нар. Мала Света гора. За съжаление нищо от него не е запазено на Атон.
В музея на манастира "Зограф" се пазят и изключително ценни икони от XVIII - XIX век.
Наред с каноничните сцени и сюжети от Светото писание правят впечатление присъствието на български светци, както и многобройни ктиторски портрети. Много важна е фигурата на хаджи Хаджи Вълчо - брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за изграждането на малката черква и на една част от жилищните помещения на манастира - т. нар. Банско крило, отделил също така и значителни суми за Хилендарския манастир. В българския конак в столицата Карея има малка черква "Преображение Господне", където се пазят едни от последните икони на Захарий Зограф. Той е автор и на стенописи в гръцкия манастир "Великата лавра" - най-големия и един от най-старите манастири на Атон, основан през 963 година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
