- Луд ли е бил монархът, вдигнал Нойшванщайн, убийство или самоубийство е трагичната му смърт?
- "Той е твърде добър за този свят!", казва за Лудвиг II Вагнер, с когото са твърде близки
Романтичният замък Нойшванщайн, разположен на хълм с изглед към планините и езерото Алпзее, е едно от най-посещаваните места в Германия. Сградата напомня на приказен дворец с принцеси и магьосници от детските книги или филмите на Дисни. Но животът на собственика на Нойшванщайн - Лудвиг II, изобщо не е приказка. Историята му, изпълнена с мрачни тайни, разказва "Lenta.ru".
Старецът и куртизанката
Баварският крал Лудвиг II е една от най-загадъчните и трагични фигури в европейската история на 19 век. Той е потомък на една от най-древните монархически династии в Европа - Вителсбах, чието начало слага първият херцог на Бавария Отон I, който получава титлата през 1180 г. от император Фридрих I Барбароса. Статутът на баварските херцози е издигнат до монарси благодарение на френския император Наполеон I, който през 1805 г. провъзгласява своя съюзник, херцог Максимилиан I Йосиф, за крал на Бавария. Неговият син и наследник принц Лудвиг се жени за Терезия от Сакско-Алтенбург през октомври 1810 г., а пищната им сватба поставя началото на традицията на баварския Октоберфест.
Лудвиг I става крал през 1825 г. Обича изкуството и мечтае да превърне столицата на Бавария, Мюнхен, в "Новата Атина". На 60-годишна възраст кралят, който е законно женен, а кралица Терезия е в добро здраве, се влюбва в млада авантюристка - танцьорката Елиза Гилбърт, която се представя под псевдонима Лола Монтес. Лола, получила титлата графиня фон Ландсфелд от влюбения крал, не само моли остаряващия си любовник за пари, бижута и имения, но и се опитва да се намеси в политическите дела подобно на мадам Помпадур. Лудвиг I следва нейната воля, което изобщо не харесва на поданиците му.
Тъй като по това време в Бавария вече е конституционна монархия, през 1848 г. министрите постигат абдикацията на стария крал от трона, който умира 20 г. по-късно в Ница.
Малкият принц
Синът му - крал Максимилиан II, наследява от Лудвиг любов към женската красота, науката и изкуството. Съпругата му, родена принцеса Мария от Прусия Фредерика Франциска Хедуиг, е толкова хубава, че портретът й украсява известната Галерия на красавиците в двореца Нимфенбург.
През 1832-1837 г. Максимилиан II построява в планината замъка Хоеншвангау ("Лебедови височини"). Сградата е издигната върху руините на крепост от 12 век Шванщайн (Шванщайн - "Лебедова скала"), принадлежала на семейството на графове Швангау. В този дворец, извисяващ се в живописните баварски Алпи, израства младият принц Лудвиг, наследник на баварския трон. Той е роден на 25 август 1845 г. в 00:30 ч. - в същия ден и час като дядо си Лудвиг I - не със сребърна, а със златна лъжица в устата. Но момчето расте самотно и не много щастливо. Бащата контролира възпитанието му. Наградите, подаръците и играчките са изключени, за всяка пакост следва строго наказание. Малкият принц, страдащ от безсъние, се утешава с приказките за феи и духове, които германската бавачка му разказа.
През 1861 г. 16-годишният принц присъства на премиерата на операта на Рихард Вагнер "Lohengrin" и е шокиран. Във фантазиите си той се представя като рицар-лебед Лоенгрин, а Рихард Вагнер, с когото Лудвиг влиза в кореспонденция, става негов духовен баща. Лебедът завладя въображението на принца. По-късно, когато строи резиденцията в Нойшванщайн, превръща тази птица в основен мотив за декорацията на замъка.
Странният крал
През 1864 г. Максимилиан II умира и Лудвиг става крал. Двамата с Вагнер все още са много близки. В свои писма композиторът пише: "Той е толкова добър и умен, толкова искрен и красив, че, страхувам се, животът му в обикновените условия на света ще проблесне като мигновена божествена мечта! Трябва да съм неограничен господар на себе си, а не капелмайстор: трябва да бъда себе си и негов приятел ... Той е твърде добър за този свят!"
Неуспешен романс
Младият крал трябва да помисли за брак, защото монархията се нуждае от наследник. Лудвиг обаче не проявява прекомерен интерес към жените. Той е в приятелски отношения с австрийската императрица Елизабет /Сиси/, но решава да предложи брак на по-малката й сестра - принцеса София Шарлот Августа.
Сближава ги музиката на Вагнер, а в кореспонденцията си те дори се наричат с имената на героите на Лоенгрин - Елза и Хайнрих. Бракът обаче се проваля: сватбата, насрочена за август 1867 г., е отложена за октомври, а през октомври кралят отменя годежа. Неговата булка също не е сигурна в избора си.
Неуспешният брак води до много спекулации относно сексуалната ориентация на монарха.
На Лудвиг се приписва романтичен интерес към няколко мъже. Сред тях е неговият личен адютант, аристократът Пол Максимилиан Ламорал фон Търн-унд-Таксис. Той е талантлив певец и след среща с краля започва да свири в Мюнхенския кралски двор и Националния театър в оперните постановки на Вагнер. Връзката, платонична или не, приключва и адютантът се жени през 1868 г. Бракът е неуспешен. Две години по-късно фон Търн-унд-Таксис напуска окончателно баварския двор, по-късно заминава в чужбина, където умира.
Лебедовият замък
След брака на своя приятел, Лудвиг II се оттегля от обществените дела, дворцовите задължения и светските забавления. Потъва във фантазиите си и решава да си построи романтичен замък. Подобно на баща си избира скала с древни руини. Върхът е взривен, за да се понижи височината с 8 метра и да се образува плато. Първият камък на бъдещия замък, наречен Нойшванщайн, е положен през септември 1869 година. Стените са издигнати до 1873 г., но строителството е забавено и многократно надвишава първоначалната оценка от 3,2 милиона марки. През 1884 г. кралят решава окончателно да се премести в Нойшванщайн.
Интериорът е с вагнериански мотиви, които вълнуват въображението на краля дори след като под натиска на обкръжението си трябва да се дистанцира от своя духовен идол. Централната стая - Залата на певците - е украсена с пано със сцени от операта-мистерия на Вагнер "Парсифал". Тронната зала на замъка донякъде напомня на католическа базилика: Лудвиг е доста религиозен, макар и с нотка на мистика. Украсена е с изображения на царете-светии, Исус, Дева Мария и Йоан Кръстител. Подът е от мозайка, поръчана от работилницата на Детон във Виена.
Езерна трагедия
Монархът живее в своя недовършен замък само 172 дни. По това време министрите и влиятелните хора в двора започват открито да говорят, че Лудвиг II страда от психично заболяване. След фон Търн-унд-Такси, друг негов близък приятел - младият виенски актьор Йозеф Канц, с когото монархът е бил в тесен контакт от 1881 г., също го напуска.
Министрите инициират задочна психиатрична консултация, която признава Лудвиг за крайно луд. Властта е прехвърлена на регента - чичо му Луитполд. В Нойшванщайн е изпратена комисия, която е трябвало да изведе Лудвиг II от замъка и да го изпрати на принудително лечение. Охраната на замъка и местните жители обаче пазят краля. Второто посещение на комисията в Нойшванщайн се увенчава с успех благодарение на предателството на един от слугите.
Кралят е вързан и отведен в замъка Берг. Още на следващия ден, докато се разхожда с психиатъра професор фон Хъдден, умира - удавя се в езерото. Самият професор също загива: според официалната версия той се опитва да предпази Лудвиг от самоубийство и се дави с него.
Впоследствие е разпространено мнението, че кралят е убит, за да се скрие фактът, че не е психично болен. Всички архиви са засекретени, повечето от писмата и записите му са недостъпни за широката публика повече от сто години
И до ден днешен, в деня на смъртта на Лудвиг II - 13 юни - на езерото Штарнберг се извършва панихида в негова памет. Легендата разказва, че през зимата нощем се чува тропот на призрачни коне, впрегнати в шейна с формата на лебед. В нея седи призракът на убития монарх, който така и не намерил покой.
Замъкът Нойшванщайн се превръща в музей само месец и половина след кончината на Лудвиг - на 1 август 1886 г. Парите от туристите отиват за изплащане на дълговете за изграждането му. Той вече е струвал на хазната 7,5 милиона марки, а починалият клиент дължал приблизително същата сума на доставчици и строители. Дългът е изцяло изплатен през 1899 г. и оттогава замъкът носи само печалба - от продажбата на билети на туристи и сувенири с образа на нещастния баварски "крал лебед".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
