Подготвят закон, който изтрива основни ориентири, нямa да знаем какво пием
Представете се следната картина – отивате на щанда за води в кварталния супермаркет и там, вместо доскоро познатите марки, се мъдрят бутилки с етикети „ТК1", „Гейзера", „Сондаж 1 ВКП", „Кърколиците", „Домус Дере". Потърквате очи. Същото. Няма шанс. Обръщате се с мисълта: „По-добре вода от чешмата".
Това засега е само фантастика. Но съвсем скоро може да се окаже истина. Защото приетият на първо четене тази седмица Закон за храните съдържа текстове, които убиват всички ориентири за нормалния потребител на минерални и изворни води.
Ако досега сте купували определена марка, защото с годините сте свикнали с нея да купувате качество, вкус и свойства, които са постоянни, които обичате и с които сте свикнали, то скоро може да се окаже, че зад едно и също название ще се продават води, бутилирани от различни знайни и незнайни производители. Новият закон за храните в частта си за натуралните бутилирани води е на път да ни лиши не само от правото на информиран избор, но и от гаранцията за качеството и сигурността на водата.
Според специалисти в закона е отворена вратичка чрез подзаконов акт да се отмени прилагания без аналог по света принцип "едно находище - един бутилировач". Тогава натуралните води от едно и също находище ще могат да се бутилират от различни фирми и така отговорност за качеството и за безопасността практически ще носи неизвестен извършител. Защото кой и как ще провери кой точно е замърсил или заразил находището, от което черпят всички, ако това, не дай Боже, се случи някой ден?
Другата опасност, която прозира зад подобно решение, е, че предлаганите на пазара продукти ще имат едно и също име, което, обаче ще е различно от добре известните търговски марки. За да бъде заблудата за потребителите абсолютна.
Тревожен е фактът, че гласуваните от депутатите текстове се различават от одобрения от ЕК през 2016 г. вариант. През седмицата за това алармираха от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Още по-тревожно е, че частта за водата няма оценка на въздействието. Нещо, което уж, вече е задължително за всеки нормативен акт. Т.е. приема се закон, без да е ясно какви ще са последиците от приемането му – за фиска, за хората, за икономиката.
Моделът за използване на едно находище от много бутилировачи е заложен с въвеждането на понятие „извор" вместо досегашните „находище" за минералните води и „подземно водно тяло" за изворните. Проблемът е, че такова понятие има друг смисъл в в другите български закони и по този начин се създава отлична среда цялото законодателство да не работи.
В смислово противоречие с директивата е и въвеждането на понятието „търговско описание" в новите текстове. То подменя използвания до момента легален термин „търговско наименование", чийто смисъл като марка или бранд е признат и в Европа, и у нас. Като че ли целта на вносителите на тези текстове е била да затруднят максимално избора на потребителите и да размътят тотално водата във водния сектор. Запитани как избират вода, огромната част от българските потребители отговарят - по вкус, качество и марка. Защото за над 70% от потребителите именно търговската марка е гарант за качество и безопасност. Според над 80% от консуматорите наложените марки поддържат високи производствени стандарти и стриктно контролират процеса на бутилиране. Новият закон ги лишава от това – да вярват на този, който бутилира водата.
В приетия на първо четене закон за храните в частта за бутилираните води се премахва процедурата по признаване на изворните води. Досега до пазара се допускаха води, които отговарят на определени изисквания. Сега широко се отваря вратата за административен произвол и субективни административни решения. Широко прокламираната борба с административната тежест тук не издържа като аргумент. Защото става въпрос за предотвратяване на рискове за живота и здравето, а не за спестяването на някой лев от пестене на хартия и материали. И в същото време отново няма да е ясно кой ще носи отговорност. Пред държавата, пред обществото, пред хората. Голяма част от водите на пазара няма да бъдат ефективно контролирани за законност, за качество и безопасност.
България е дарена от Бога с огромно разнообразие на минерални и изворни води. Това истинско съкровище изтича в земята, неизползвано и неоценено. В същото време върху няколко разработени находища са съсредоточени бизнес интереси, които определят чиновнически решения и цели политики. За жалост твърде често популизмът измества прагматизма при взимането на управленски решения. А това е в ущърб на всички онези данъкоплатци, които не се интересуват от това кой депутат как е гласувал. Те искат да знаят, че държавата защитава интересите им и ги предпазва от рискове за здравето и живота им. Техния и на децата им.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
