Кореспондент на "Стандарт" написа "Хо­ра и съд­би под Аяз­мо­то"

Кореспондент на "Стандарт" написа "Хо­ра и съд­би под Аяз­мо­то" | StandartNews.com

Га­ле­рия от ин­те­рес­ни хо­ра с още по-ин­те­рес­ни съд­би. Раз­ка­за­ни слад­ко­дум­но от майс­то­ра на пе­ро­то и дъл­го­го­ди­шен ко­рес­пон­дент на "Стан­дарт" в Ста­ра За­го­ра Ма­тей Бо­нев. То­ва ще от­к­ри­ят чи­та­те­ли­те, ко­и­то по­сег­нат към де­бют­на­та му кни­га "Хо­ра и съд­би под Аяз­мо­то".
С ге­ро­и­те в нея Ма­тей се сре­ща през дъл­ги­те го­ди­ни, в ко­и­то ра­бо­ти ка­то жур­на­лист. За­поч­ва още в oкpъж­ния вecтник "Ceптeмвpи" в Cтapa Зaгopa, къ­де­то на­вър­та две пе­ти­лет­ки. Eдин oт cъз­д­a­т­e­литe e нa пъp­вия чacтeн вecтник пoд Aязмoтo cлeд дeмoкpaтич­нитe пpoмeни - "Южнa пoщa". Бил e глaвeн peдaктop нa вecтни­цитe "Южнa пoщa", "7 + 7" и "Hoвинa плюc", пре­ди да се зах­ва­не ка­то кopecпoндeнт.
Ма­тей ре­ша­ва да на­пи­ше кни­га­та, след ка­то пре­ди две го­ди­ни по­лу­чи ин­султ. Ка­то лек сре­щу без­дейс­т­ви­е­то и за вди­га­не на ду­ха. "Че­тох свои ста­ри тек­с­то­ве и ре­ших да съ­бе­ра всич­ки те­зи съд­би на ед­но мяс­то. Вклю­чих хо­ра, ко­и­то са ли­це­то на Ста­ра За­го­ра. Нап­ра­вих и но­ви ин­тер­вю­та. Всич­ко то­ва ми от­не око­ло го­ди­на и по­ло­ви­на", раз­ка­за ав­то­рът.
"Стан­дарт" продължава по­ре­ди­цата с ге­ро­и­те от "Хо­ра и съд­би под Аяз­мо­то". За по­ве­че­то от тях Ма­тей е раз­каз­вал пър­во в лю­би­мия вес­т­ник, на кой­то е ве­рен ве­че 20 го­ди­ни.

**********************

ОТЕЦ ЙОРДАН ЗАВЕДЕ БОГ ЗАД РЕШЕТКИТЕ

По груби сметки над 1600 лишени от свобода са приели православието зад стените на Старозагорския затвор за последните 15-ина години, в които отец Йордан Карагеоргиев търси път към душите на кривналите от пътя. За ревностната му боголюбива дейност зад стените на затвора Руската православна църква го награди с орден „За вяра и вярност".

„Това е колективна награда, без затворническата управа нямаше как да осъществим нито една наша идея", казва скромно отецът. И си припомня как шефът на затвора Иван Карушков в началото на демократичните промени успява да убеди началството, че няма нищо страшно да се организира една екскурзия с 30-ина затворници по свети места като Шипка, Мъглижкия манастир, Долината на царете в Казанлъшко. Осъдените са били в Кръстова гора, на Рилския манастир и на други емблематични за християнството места. Този тогавашен прецедент за местата за лишаване от свобода в България днес е практика не само в Старозагорския затвор. „

И в най-закоравелия престъпник има стаена доброта

която може да се пробуди", убеден е отец Йордан. Усещал го е неведнъж. Като оная Коледа, когато решил да навести осъдените на доживотен затвор в килиите им. Един от затворниците неочаквано се втурнал към него. Надзирателите трепнали уплашено, но докато се усетят, затворникът се хвърлил, ридаейки, в прегръдките му и го обгърнал крепко като брат. „Тази прегръдка за мен беше повече от най-прочувствената проповед", признава и днес отецът.

Дипломираният журналист избира да служи на Бога доста късно, на почти Христова възраст. Бил кореспондент на столичен вестник. Издавали притурка „Християнин" и покрай това много често се срещал с покойния Старозагорски митрополит Панкратий. „Той беше наистина голям - и като българин, и като духовник, и като човек", не може да са отблагодари на своя наставник отец Йордан. Лично владиката го ръкоположил за свещеник на 8 ноември 1993 г. - само седмица, след като се дипломирал като професионален журналист. На следващата година в Старозагорския затвор открили първия параклис зад решетките. След 7-8 години се сбъднала и голямата мечта на отчета – зад стените на затвора

изградили голям православен храм - „Св. Николай Чудотворец"

на който биха завидели и много селища. „Вдигнахме го почти изцяло с дарение - от проекта до изографисването", припомня си отчето. Активно участие в градежа взели и самите затворници - като техници, строители, мазачи, бояджии.

Много от тези над хиляда новопокръстени зад стените на затвора постоянно търсят отеца за съвет и подкрепа и след като излязат на свобода. Сред тях има хора, с които той основателно се гордее. Като бившия морски капитан Слави от Бургас. Той успял да завърши докато изтърпява присъдата си второ висше с отличие заедно с отец Йордан - психология във Великотърновския университет. След като излязъл на свобода бързо си стъпил на краката. И сега двамата продължават да са много добри приятели, чуват се често, гостуват си, макар и по-рядко.

„Най-голямото ми удовлетворение е, когато разбера, че те са повярвали в християнските ценности, че успяват, макар и трудно, да се впишат в обществения живот", казва отец Йордан. Особено преди големите християнски празници - Великден и Коледа, затворниците го търсят по-често. За негова изненада много от тях вземат и причастие, като спазват стриктно постите, колкото и трудно да е в затворническите условия. Една от мечтите на отец Йордан е да изградят до затворническия храм „Св. Николай Чудо-творец" православен баптистериум. „Това е свещено място от ранното християнство, нещо като кръгла водна шатра с купел в средата и кръст над него, в което ще извършваме светото кръщение на новите християни в затвора", пояснява отец Йордан. Амбициозният свещеник вече търси спонсори за този необичаен проект, който ни връща към корените на православието. Получил е подкрепа за него и от световноизвестния гръцки свещеник Геврасий. „Той обгрижва лишените от свобода в цяла Гърция, номиниран е бил преди време за Нобелова награда за мир, има огромен авторитет и влияние", посочва отец Йордан и се надява проектът скоро да бъде реализиран.

Възстановяването на православния параклис в двора на старозагорската многопрофилна болница „Проф. д-р Сто-ян Киркович", превърнат след 9 септември 1944 г. в морга, е друга свята мисия на отец Йордан в последните години.

Обещал го е приживе на последния свещеник

служил в параклисите в Старозагорския затвор и болницата – отец Иван Евлогиев. Няма кмет и шеф на болницата, от които да не е търсил съдействие сградата да бъде прехвърлена на Старозагорската митрополия. Всички обещавали да изтрият този грях на някогашните властници, но това така и не случва на практика засега. „Този срамен акт, който търпим толкова дълго време, е проклятие и за самата болница, и за града", убеден е отец Йордан. И не и е загубил още вяра, че оскверненият храм ще отвори врати.

В края на миналата година новият старозагорски митрополит Киприян възстанови културно-просветния отдел в митрополията. Владиката обяви, че този забравен център за духовна връзка на църквата с вярващите ще бъде оглавяван от отец Йордан. Трудно можеше да се намери по-походящ свещеник за тази отговорна мисия, радват се искрено миряните.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай