- Легенда свързва двореца на маврите с цигулката на Паганини
- Кралица Исабела му дала скъпоценностите преди историческото плаване
Христофор Колумб застана до прозореца на тронната зала в Алхамбра докато очакваше появяването на кралица Исабела. Пред погледа му се откриваше невероятна гледка, която не можеше да се сравни с нито един от кралските палати, които бе обикалял из Европа в търсене на пари за експедицията си до Индия.
От върха на 45-метровата кула на двореца Комарес той видя златисто-розовото й отражение в огромния мраморен басейн, който се пълнеше от два огромни фонтана, заобиколени от десетки миртови дървета. Цветните прозорци, които осветяваха помещението, наричано "Залата на посланиците", разкриваха странния талант на предишните обикатели на двореца да манипулират светлината като използват сложните резби на прозорците и цветни стъкла. Така в миналото те карали светлината да пада върху блестящите стени на залата по особен начин и да ги обгръща в блестящо сияние.
7-вековната ера на маврите бе току що приключила, след като последният владетел на Гранада - султан Боабдил, пораженчески предаде на Изабела ключовете на Алхамбра. Отворения прозорец гледаше към балкона, от който само преди месец майка му се бе провикнала зад гърба на бягащия от двореца мюсюлмански султан: "Всички твои предци са умрели като крале на Гранада, а днес кралството умира с теб".
Дали ще бъде по-благосклонна към мен, мислеше си Христофор, спомняйки си предишните два неуспешни опити да убеди испанската кралица да финансира експедицията му през последните 6 години. Сега обаче мореплавателят държеше нов коз - френският крал беше на крачка да даде и съгласие, и пари.
Испанската кралица също знаеше това и влизайки в тронната зала, изглеждаше по-скоро замислена, отколко окрилена от превземането на Алхамбра. Дългогодишната й мечта се сбъдна, но опустошителната война с маврите изпразни хазната и доведе до брожения сред войниците.
Финансовите неблагополучия допълнително бяха изострили отношения със съпруга й, крал Фердинанд Арагонски. Той категорично се противопостави на поредните авантюристични идеи на Исабела за морски походи към нови земи.
Докато Колумб се приготвяше за поредния кралски отказ, изведнъж в стаята влязоха двама мъже, които носеха тежък сандък. Оставиха го на пода, а след това Исабела властно заяви: "Нямам да ти дам пари, но продай тези бижута, събери екипаж и не ме разочаровай".
Това е легендата за фи-нансирането на прос-ловутия морски про-ект, с който Колумб трябваше да стигне до Индия, но откри Америка. Месеци по-късно мореплавателят влиза в "Залата на посланиците" на Алхамбра като носи не само нови сандъци със съкровища, открити в Новия свят. Слага в краката на Изабела безценната стока - властта, с която да управлява света и да превърне Испания в империята, с която всички останали ще трябва да се съобразяват.
Днес, 5 века по-късно, тронната зала заедно с двореца Алхамбра продължават да са магнит за милиони туристи от света. А най-красивият мавритански комплекс в Европа стои обгърнат в мистика и предания.
Името Алхамбра има арабски произход, ал-хамра означава "червената". За някои то е свързано с червената почва на хълма, според други - с червеникавия цвят на кулата. Романтиците твърдят, че след разрушаване крепостта била наново строена по тъмно, на факли и червеният отблясък на огъня завинаги останал по стените.
Най-драматичната версия е свързана с кървави събития в крепостта, оставили отпечатък по външните стени.
Историята на Гранада
става световно известна благодарение на американския писател Уошингтън Ървинг, който прекарал много години там и през 1832 г. написал известния роман с легендите.
Градът е населяван от финикийците 500 години преди Христа, а през 711 година минава към арабите, дошли от Африка. Макар следващите векове и те да са изгонени от европейски владетели, Гранада за дълго остава тяхна крепост, а перлата в нея безспорно е Алхамбра. Златните й години са по време на строежа на двореца през XIII век от Юсуф т, който е завършен около 1390 г. при управлението на Мохамед V. Вдигнат е на мястото на римка крепост.
Комплексът се състои от шест части
- палата Насарите (в който арабските архитекти правят стените и таваните да изглеждат като везани), двореца на Карл V (в стил испански Ренесанс), градините Хенералите (създадени за наслада и умиротворение на сетивата), Рауда, Медина и крепостта Алкасаба.
Цитаделата е оградена със защитни стени, стражева и главна кула. Оцеляла е през 19-ти век не само защото разрушително земетресение в околността я оставило почти непокътната. А благодарение на войника Гарсия, чиято мемориална плоча стои на входа на Алкасаба. Легендата твърди, че по време на френската окупация един от маршалите на Наполеон издал заповед да взривят двореца. Минути преди изпълнението на заповедта обаче от една от кулите се появил трупът на обесил се боец от армията, който бил испанец. Маршалът приел това като лошо знамение, отменил командата си и светкавично напуснал Гранада.
Друг резбован надпис на входа на цитаделата обаче стои от много по-древни времена. Изписан е през 1238 година, когато маврите превземат Гранада. Новият владетел е Мохамед I ибн Наср, по прозвище Ал-Ахмар, който
слага началото на управлението на династията на Насридите
Легендата гласи, че когато той влязъл в крепостта, жителите го посрещнали с овации: "Добре дошъл, победител по милостта на Аллах!"
Емирът, който бил колкото войнствен, толкова и набожен, отговорил: Wa La Ghalib illa Allah, което означава: Няма победител освен Аллах!". Думите му се превърнали в девиз за всички от династията.
Блясъкът на комплекса, запазен от тогава, впечатлява още от Централния вход, където е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието.
Голямата туристическа атракция там е подковообразна арка, която е сред основните строителни елементи на кулата. Тя представлява
неправилен мраморен четириъгълник, в който е издълбана ръка
Според местните поверия тя предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. А според митове от време на маврите, петте пръста символизират основните стълбове на исляма - вяра, молитва, поклонение, пост и милостиня. Изваяната в мрамора ръка е била строго охранявана от воините по времето на маврите. Твърдяло се, че ако рицар на кон успее да я прободе с копието си, той ще завладее цялата крепост. Векове наред жителите на Гранада вярвали, че с падането на крепостта ще настъпи и краят на света, затова и обожествявали владетелите. Но битката между клановете и родовете покосявала много от владетелите още в ранна младежка възраст.
За всички тях дворецът Комарес бил символ на държавният и политически живот, но съседният -
Дворецът на лъвовете, бил запазен за личния живот
Блясък и изобилие от декорации, вода и светлина създават там усещането за чувственост и вечен мир. Както всичко в Алхамбра, така и тук името на двореца е свързано с легенда. Според нея броят на лъвовете бил избран от султан Мохамед след като везирът му, евреин по произход, разказал на владетеля за трона на Соломон, поддържан от фигурите на 12 лъва и посъветвал султана да украси фонтана с лъвски статуи. Дали е така, учените отдавна спорят, но дворът на лъвовете пред двореца без никакво съмнение си остава онова вълшебно място, изпълнено със спокойствие и тишина, нарушавана единствено от ромона на водата.
А фонтанът с дванадесетте лъва, изяществото на двореца и сякаш изработените от дантела 124 колони от бял мрамор, с право се смятат за шедьовър на арабската архитектура.
По-романтично място в Алхамбра може да се намери само в
легендата за Дамската кула
над прекрасните фонтани и градини. В нея се разказва за една от царските наложници, която се влюбила в християнин, посетил султана, но бил сразен от женската красота и оставил червена роза. След неговото заминаване, момичето свирело денонощно тъжни песни на божествената си лютня, която допринесла испанците да завладеят крепостта. Така тя намерила любимия си, напуснала Гранада, но завещала за поколенията инструмента си. Преданието гласи, че лютнята била отнесена в Италия от големия певец Фаринели. След смъртта му попаднала в други ръце, които не знаели нищо за магическите й свойства. Среброто претопили, а струните прехвърлили върху една стара цигулка. Тя продължава да омагьосва целия свят, защото е ....цигулката на Паганини.
Същата магия вече превърна Алхамбра в осмото от новите Чудеса на света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
