Харманли. Кметът на Харманли Михаил Лисков поиска от името на останалите си колеги, в чиито общини има бежански лагери, правото да могат да обявяват бедствено положение. На практика в България няма закон за управление на кризите, стана ясно от думите на Лисков. Той посочи, че проверката му е показала, че последният такъв е бил отменен през 2009 г. "Това означава, че в момента няма как общините да правят законови финансови разходи, за да подпомогнат решаването на проблемите на бежанците. А както и да въртим ситуацията, в един момент проблемите на бежанците стават проблеми на местната власт", посочи още Лисков по време на дискусията по проблема с участието на Георги Първанов, Румен Петков, бивши и настоящи депутати, експерти и представители на различни етнически общности у нас. "Както кметът може да взема решение за обявяването на бедствено положение в съответната община, при такъв род криза като тази с бежанската вълна, кметът, съвместно с областния управител трябва да могат също да обявят бедствено положение и тогава да влезе в сила другият закон за бедствията и авариите, чрез който местните власти да започнат съответните действия и да правят съответните разходи за облекчаването на живота на бежанците", посочи пред аудиторията Лисков.
По думите на Георги Първанов пък в момента сме свидетели и участници в една от най-тежките хуманитарни кризи от началото на новия век, криза, която предполага ясна и последователна позиция на институциите и обществото като цяло. Според Първанов обаче това не се случва. Според него няма ясни отговори на въпросите дали България е изчерпала капацитета си за приемане на бежанци, дали успешно е наложен ефективен контрол по границата ни. Според него трябва да се даде вярна експертиза за здравното осигуряване на бежанците у нас. "Виждам асинхрон, а не единна позиция в българските институции по въпроса с бежанците. Освен това недоумявам и за бягството от ангажимента за дискусия в парламента", посочи още Георги Първанов.
На дискусията присъства и генерал Красимир Петков. Експертът съобщи, че европейската агенция за координиране на действията и управление на граничните служби по европейските граници Фронтекс вече е изпратила 50 гранични полицаи от Западна Европа в помощ на българските граничари по браздата с Турция. Проблемът бил обаче, че униформените западняци говорели предимно английски език и при залавяне на бежанци, които предимно са от африканските и арабските държави, комуникацията ставала трудна и почти невъзможна. Затова генерал Петков подчерта, че България трябва да настоява пред Фронтекс за съдействие в организирането на съвместни евро-българо-турски гранични екипи.
По време на дискусията беше излъчено и видеообръщение от българския депутат в Европейския парламент Ивайло Калфин, който посочи няколко стъпки, по които България трябва да настоява пред Европейския съюз за помощ за справяне със ситуацията с бежанците на територията й. Според Калфин една от тях е настояване за промяна на характера на визите, които се издават за бежанците за пътуването им в Европейския съюз, "като тези визи могат да бъдат наречени например хуманитарни", предложи Калфин.
По данни на сирийския журналист Нидал Хлайф 70% от инфраструктурата в Сирия е разрушена, 850 000 са срутените домове. По данни на ООН жертвите във войната до средата на месец октомври вече са 115 000 като 10% от тях са деца, което прави 11 000 от всички загинали. 11 на сто е процентът на жените, убити във войната. Бежанците от Сирия във всички държави до момента наброяват 2 милиона души, а до края очакванията са те да станат 3 милиона. Това означава, че всеки ден 6000 сирийци бягат от държавата си и се заселват в други страни.
От ливанската общност у нас поискаха децата на бежанците веднага да бъдат записани на ускорени курсове по български език, след което да започват училище в масовите български училища, тъй като това е единственият им път за бърза интеграция в обществото. Организациите поискаха още бежанците да получават разрешително за работа още с подаването на молбата си за искане на убежище. Дългото чакане на правото да работят превръща бежанците, особено тези, които трябва да изхранват семейства, в потенциален крими контингент, обясни искането журналистът Нидал Хлайф.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
