Киселото мляко е гордостта на българина. Една от малкото, които са му останали. И сигурно точно поради тази причина всеки от нас е изключително чувствителен винаги, когато става дума за него. Вероятно затова се дразним толкова, когато някой ни предложи йогурт с мед и орехи или йогурт за пиене. То си е чисто кисело мляко с мед и орехи или айрян. Вносна думичка за българската гордост. Това показва справката със законодателството на Европейския съюз. Брюксел си има цял регламент, който определя общите правила за установяване на организацията на селскостопанските пазари, който включва и специфични разпоредби за някои земеделски продукти. Той е с номер 1234/2007 и е още от 22 октомври 2007 г. В дванадесетото му приложение надълго и нашироко се разглежда проблемът със съдържанието, етикетирането и наименованията за мляко и млечни продукти. Според текста с "млечни продукти" се означават продукти, получени изключително от мляко, но с разбирането, че могат да се добавят вещества, необходими за тяхното производство, при условие че тези вещества не се използват за замяна, цялостна или частична, на която и да е млечна съставка. Тоест йогурт спокойно може да си се казва кисело мляко според законите на Европа, към които сме длъжни да се придържаме като пълноправен член на общността. Същото това европриложение установява, че имената суроватка, сметана, масло, мътеница, течно масло, казеини, дехидратирани млечни мазнини, сирене, кисело мляко, кефир, кумис, вили/фил трябва да се употребяват единствено и само за млечни продукти. За огромно наше съжаление, в този списък не намираме айрян и извара, очевидно наличието на други традиционни за България млечни продукти не е стигнало до Брюксел.
Заради дългогодишните злоупотреби със съдържанието на млечните продукти у нас обаче на страната ни й се наложи да въведе по-строги правила от европейските по отношение на храните, в това число и млечните продукти. От май 2010 г. със заповед на тогавашната Национална ветеринарномедицинска служба се установява, че "продукти, произведени с мляко, с вложени немлечни съставки, не могат да носят наименованието "млечни продукти". Пак според същата заповед "при производството на млечни продукти се допуска влагането само на мая, закваски и калциев двухлорид". Колкото хубава, толкова и не, се оказа тази заповед. Защото от нея би могъл да последва и изводът, че сиренето не е млечен продукт, защото заповедта не допуска влагането на готварска сол в млечни продукти. На базата на същия документ вносни продукти, които не са произведени с българската кисело-млечна бактерия и в чужбина се казват йогурт, не могат да се наричат "кисело мляко", макар това да е директният превод, погледнато чисто лингвистично. В същото време т.нар. йогурти не претендират, че са кисели млека, произведени по държавния стандарт за кисело мляко (т.е. по БДС) и това ясно личи от упоменатото съдържание на етикета, коментират търговци и производители. В този ред на мисли, ако йогурт съдържа съставки, различни от сурово мляко и закваска, това трябва да е написано на етикета, но въпреки това може да се казва "кисело мляко", ако вярваме на Европа. Според експерти от бранша, доказателства за научно обоснована разлика между йогурт и кисело мляко не съществуват към момента. Формално погледнато, преводът на кисело мляко от йогурт се оказва напълно правилно.
Ако производител кръсти "кисело мляко" продукт, произведен от мляко, но съдържащ и други съставки освен закваска, то грешката би била логична. Това коментираха от Българската агенция по безопасност на храните. Но въпреки това у нас производителите и търговците на подобен продукт подлежат на санкции, защото такова е родното законодателство. А когато става дума за българския пазар, водещи са нашите закони и едва след това европейските, допълват от БАБХ. Този коментар на БАБХ се разминава с коментара на адвокати, според които йерархията на законодателните актове в България е пределно ясна. Според нея разпоредбите на директно приложимите европейски регламенти, като Регламент 1234/2007, имат ранг над националните закони и подзаконови актове, каквато е заповедта на НВМС от май 2010 г. Това е изрично уредено и в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който "Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът." Ето защо, цитираната заповед на НВМС е юридически нищожна поради противоречието й с регламента.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
