На хартия всичко изглежда перфектно – малка амбициозна агенция, престижни клиенти, бърз старт на кариерата. В реалността обаче работното място може да се превърне в сцена на унижение, страх и тихи сълзи в тоалетната. Истории като тази на Мая не са изключение, а тревожен сигнал за нещо много по-дълбоко от „строг шеф“.
„Тя ни обиждаше пред всички – ‘"Тъпа ли си?’, "Тази работа е боклук’“, разказва Мая (името е променено) пред BBC. Това не били забележки за работата, а лични атаки. Когато колежка споделила, че си е наела личен треньор преди сватбата, шефката ѝ оставила на бюрото снимка на „дебела булка“. Посланието било ясно и жестоко.
Само няколко месеца след началото на работа Мая осъзнала, че всички в екипа плачат почти всеки ден. Болничните зачестили, психичното здраве – сринато. Тя си тръгнала. Други – не успели толкова бързо.
Но не всеки лош шеф е токсичен. Разликата е важна, казва Ан Франк от Chartered Management Institute. Много ръководители попадат в категорията „случаен мениджър“ – повишени заради професионални умения, а не заради лидерство. Там проблемът е неопитност, не зла умисъл.
Токсичният шеф е друг тип. „Той умишлено действа без емпатия, често и без самосъзнание“, обяснява Франк. Такива ръководители подкопават служителите си, присвояват чужд труд, управляват чрез страх и поставят нереалистични изисквания. Резултатът не е просто лоша атмосфера, а тревожност, спад в работата и сериозни психични щети.
„Ако в понеделник се събуждате с буца в стомаха, ако се криете по коридорите, за да избегнете срещи, ако ви е страх да говорите на събрания – това не е конфликт на характери, а токсичност“, казва тя.
Друга служителка, Джоузи, описва шефка, която я следяла почти денонощно – обаждания, съобщения и гласови бележки от 7 сутринта до 10 вечерта. Искала да знае къде е по всяко време, дори в почивните дни. Проекти били отнемани и давани на други, служители – демонстративно изключвани от общи обеди.
Хана пък разказва за унижение по време на корпоративно събитие в голяма търговска верига. Появила се със същия пуловер като гост. Шефът ѝ я накарал да го свали и да работи по потник… през ноември. „Чувствах се като идиот. Беше унизително“, казва тя.
Тази болезнена динамика между началник и подчинен е в центъра и на филма Send Help – черна комедия, в която мениджър и служител остават сами на пуст остров след самолетна катастрофа и са принудени да се изправят срещу натрупаното напрежение.
На премиерата актрисата Рейчъл Макадамс признава, че и тя е имала „ужасен шеф“ в младежките си години. Решението ѝ тогава било просто: „Напуснах. Ако можеш – напусни тихо. Ако не – опитай дзен.“
Понякога това е единственият изход. Защото токсичният шеф не „се оправя с времето“. А цената почти винаги я плащат хората отдолу.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
