София. Пороите, които удавиха страната ни, не само взеха човешки жертви, но и оставят много хора на ръба на оцеляването. Хиляди декари ниви останаха под вода. Стопаните все още не могат да изчислят точните загуби от унищожителните валежи и градушки.
Българските плодове и зеленчуци са на път да изчезнат от магазините. Причината са градушките, които удариха страната през последните седмици. Ледените късове и пороите поразиха 80% от градините, казва Цветан Цеков, собственик на най-големите овощни бионасаждения у нас и член на Асоциацията на земеделските производители. До дни по щандовете ще останат само гръцки череши, защото нашите са съсипани от дъжда и загниват много бързо. Ябълки, кайсии, круши, праскови ще има само от внос, защото българските са почти изцяло унищожени. Подобно е положението и с доматите и краставиците, разказва Цеков. В неговата градина пораженията върху незащитените с мрежа срещу градушки дръвчета са 100%. Нанесени са поражения дори на площите, над които има защита. Загубите ни са огромни и не се изразяват само в съсипаната реколта за тази година, обясни стопанинът. Ударените от ледените късове листа и клони са врата за различни зарази, които могат да доведат до унищожаване на дръвчетата, коментира агрономът Светла Липова. Дори да се спасят дръвчетата, те ще трябва да се възстановяват в следващите две години, обясни тя. Това означава, че още два сезона дървото няма да дава пълния капацитет от плодове и съответно евентуалната печалба от него ще е по-малка. Тази година изобщо не може да се говори за печалба, работим на загуба и влагаме много сили и средства за поддръжка на дръвчетата, само за да ги запазим за следващата година, обяснява Цеков. Колегите му в страната са изправени пред същите проблеми. Помощ от държавата не чакат. Независимо от приказките, че и ние ще бъдем подпомогнати заради загубите, това няма да се случи, не се случи и предходните години, винаги сме на опашката казва Цеков. Според него друг сериозен проблем пред овощарите и производителите на зеленчуци е бавенето на проектите за инвестиции в градините по Програмата за развитие на селските райони. Десетки проекти залежават с месеци в Държавен фонд "Земеделие". Голяма част от тях са за изграждане на защитни мрежи срещу градушките, което е важна, но доста скъпа инвестиция. Отговор обаче няма, разказва Цеков. При това положение секторът е изправен на ръба на оцеляването въпреки твърденията на земеделския министър проф. Димитър Греков, че е приоритетен, допълва производителят.
Комбинацията между природни стихии и проблеми с финансирането от националните и европейските фондове кара много земеделци да се отказват от градините си. Големите производители стискат зъби и продължават, по-малките обаче не могат да издържат, казва Цветан Цеков. Така насаждения от по 30-40 декара масово запустяват. Интерес към тях от страна на големи производители няма, защото разпокъсаните малки парцели са нерентабилни. Новите насаждения пък най-често са от орехи и лешници, чието създаване е лесно и евтино, не изисква много работа, а е добре финансирано от европейските фондове. В същото време нови градини с круши няма, малко са насажденията с ябълки, праскови, кайсии, които изискват много повече грижи и са по-уязвими от природни бедствия.
Чакат спекула с вноса
Нормално е цените на плодовете и зеленчуците да тръгнат нагоре заради драстично намалената от градушките и пороите реколта. В същото време ние не можем да се мерим по цени със субсидираните вносни плодове. Очаквам и спекула с вноса, каза Цветан Цеков от Асоциацията на земеделските производители в България. Макар в другите страни, от които традиционно внасяме тези стоки, да нямат нашите проблеми, търговците следят много внимателно нещата, които се случват в България. Затова не изключвам да се възползват от ситуацията с унищожената реколта и да надуят цените, коментира Цеков. Той не се ангажира с конкретна прогноза за евентуалното поскъпване, но призова потребителите да внимават какво купуват. Колкото по-голям и атрактивен на външен вид е един плод или зеленчук, толкова по-голяма е вероятността при производството му да са използвани забранени химикали, каза земеделският производител.
Реколтата в Пловдивско пощадена
Зеленчуците и плодовете в Пловдивско са сред малкото, пощадени от стихиите. За разлика от другите региони, които пострадаха от пороите, в Пловдивска област дъждовете са в рамките на нормалното за сезона, коментираха стопаните, които вече берат първите градински домати и краставици. Реколтата е добра, разчитаме на хубаво време до края на сезона, обясниха още производителите. От дъждовете пострадаха единствено черешите. В отлично състояние е реколтата на тиквички. Предстои да излязат слънчевите домати. В момента е сезонът на зелето и зеления боб, които също не са пострадали от дъждовете.
В района на Сливен обаче между 50% и 70% от черешите са засегнати, казва Коста Петров, председател на сдружение "Българска праскова. Поражения има в селата Чинтулово, Гавраилово, Селиминово, Панаретовци и Глутишево. Производителите, които притежават по-малки градини, ориентират продукцията си към вътрешния пазар, който е съсредоточен на три места - София, Варна и Бургас.
Лозари се борят с маната
Проливните и чести дъждове предизвикаха една от най-страшните болести за земеделските култури - маната. Тя удари най-болезнено хилядите лозари в района на Сандански. Болестта напада само зелените части на растението - листа, реси (гроздове), леторасти и мустаци. Най-често по лозата атакува листата и гроздовете. Освен че причинява загуба на грозде, тя поврежда и листния апарат, вследствие на което се нарушава фотосинтезата - запасяването с резервни хранителни вещества е недостатъчно, лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре. Така повредените лози измръзват при сравнително малки студове. "Най-страшна бе комбинацията дъжд - силно слънце, дъжд - силно слънце. Такова редуване на валежи и високи температури бе най-благодатно за маната. Много от хората са отчаяни, загубиха половината от продукцията си", заяви кметът на санданското село Враня Валери Попов, който стопанисва десетки декари лозови масиви.
При зърнените култури - пшеница, ечемик, овес и ръж, са се развили гъбни болести, провокирани от голямата влага от началото на май. Загубите на места може да стигнат до 20%. При ягодите, които са на открито, бе регистрирано масово гниене. Някъде загубите са до 50%.
Черешите също се напукаха от валежи. Проблемът е, че стопаните пръскат с препарати, но дъждът ги отмива и няма ефект, казва шефът на Областна дирекция "Земеделие" в Пиринския край Мохамед Рушидов.
И застраховките са проблем
Застраховките на земеделската продукция не са адекватни на нуждите на земеделските производители, твърди Цветан Цеков от Асоциацията на земеделските производители в България. Полиците на компаниите се изчисляват на база на очаквания добив от площта, която предстои да се застрахова. Така фермерът трябва да плати предварително на компанията 10% от сумата, която евентуално ще получи от продажбата на вече готовата продукция. В същото време застрахователите започват кампанията по сключване на полиците едва в края на април. Това е времето, когато вече са минали първите пролетни слани и голяма част от дърветата може да се пострадали, обяснява Цеков. Ако се стигне до оценяване, компаниите изпращат служители, които обикновено не са добре подготвени за оценка на точно този тип щети. Затова и обезщетенията най-често са неадекватни на пораженията, допълва производителят. Според него държавата трябва да се намеси и да води разговори със застрахователните компании, за да ги убеди да въведат по-справедлив модел на застраховане.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
