Първото ми пътуване от Тел Авив из Светите земи е на север в древна Галилея. Вълнувам се, защото на това място минава детството и юношеството на Христос. Тук е родината на повечето апостоли, а всяко кътче носи спомена за стъпките на Исус и първите му проповеди. Първо обаче се насочвам към един от четирите свещени еврейски града, Цфат, намиращ се почти на границата с Ливан.
Пътьом минавам край два евангелски града. В Назарет Мария получава вестта, че ще роди Син Господен, а после Христос прекарва по-голямата част от живота си. Кана Галилейска пък е мястото, където той прави първото си чудо, превръщайки на една сватба водата във вино. После се изкачвам по стръмни планински пътища и ето, че пред мен се появява живописният Цфат.
Селището е укрепено още в юдейски времена, но най-известен е гигантският кръстоносен замък Сафет, построен в 1102 г. от управителя на Галилея, Юг дьо Сент-Омер. Разрушен през 1188 г. от султан Саладин, той е възстановен от Ордена на рицарите-тамплиери в 1240 г. Тогава замъкът е подсилен със седем кули, а стените се извисяват на 28 м. Разцветът му обаче е кратък, защото през 1266 г. Сафет е превзет и унищожен от египетския султан Бейбарс т.
За сметка на тамплиерския замък през ХVI-ХVII в. се разрастват някогашните му подградия, приютили множество еврейски равини, избягали от преследванията в Европа. Хора като Йосиф Каро и Моше Кордоверо
създават философска и правна школа, тълкуваща еврейските свещени книги
Цфат става и световен център на мистичното учение кабала. Градът изобилства със синагоги, а в околностите му са погребани редица видни еврейски мъдреци.
Поемам на път след приятна разходка по тесни улички с безчислени галерии и ателиета на художници. Спускам се към голямото палестинско езеро, носещо в Евангелието названието Галилейско море. В старозаветните книги то е наречено Кинерет, а е познато и като Тивериадското езеро. Всъщност езерото съвсем не е голямо с дължина 21 и широчина 12 км. Поради изобилието на риба бреговете му винаги са били гъсто населени и затова Исус ги избира за своите проповеди. Именно по водите на Галилейско море той ходи и укротява разразилата се буря.
Едно от тези селища е Капернаум, който евангелистите наричат "Христов град". Божият син пристига в него след като е изгонен от Назарет. През т в. Капернаум процъфтява, благодарение на ключовото си положение на пътя между Средиземно море и Сирия. Римляните поддържат в градската крепост гарнизон и строят красиви обществени сгради. Те рязко контрастират с миниатюрните жилища на обикновените юдеи. Мога да видя това благодарение на археологическите разкопки, организирани от монасите-францисканци в началото на ХХ в.
Според Евангелието в Капернаум Исус провежда основните си проповеди. Тук той намира много свои апостоли - Симон, когото нарича Петър, Андрей, братята Заведееви Йоан Богослов и Яков. От библейските цитати става ясно, че Христос проповядва от катедрата на тукашната синагога. В сегашния си вид тя е от IV-V в., но тази сграда е построена върху основи от т в. Синагогата на Капернаум е най-добре съхранилият се пример за архитектурния галилейски стил. Мраморните колони са увенчани с коринтски капители и са високи 7,3 м. Около стените са разположени каменни пейки, а стълба води към втория етаж. Архитектурната декорация е разнообразна с широк репертоар от растителни и геометрични орнаменти до изображения на животни и митологични персонажи.
Една от главните забележителности в Капернаум е т.нар. "Дом на апостол Петър". По вижданията на учените
именно тук се е намирала къщата на рибаря Симон, в която Христос излекувал неговата тъща
Сега над нейните развалини се извисява католическа катедрала в модернистичен стил.
През II в. в града се създава община на евреи, минали в Христовата вяра. Построена е църква и Капернаум става опора на новата вяра в района. През V в. в него живеят около 1500 души. Нашествията на перси и араби в VII в. обаче разоряват селището. Тогава то е напуснато завинаги и от християните, и от евреите.
Следващата ми спирка е Тиверия, построена преди две хилядолетия от Ирод Велики и наречена на император Тиберий. След разрушаването на Йерусалим от римляните през 70 г. тя става център на юдаизма, седалище на народното събрание, Синедриона, и на равинското образование. Кръстоносците правят Тиверия столица на Галилея и строят голям замък, превзет от султан Саладин в 1187 г. Селището процъфтява в границите на Османската империя, но страда жестоко от мощното земетресение през 1837 г. От времената на турците са и оцелелите архитектурни паметници в Тиверия. Разглеждам джамията, конака и крепостта, за която твърдят, че е стъпила върху основите на кръстоносния замък. Тук са и гробовете на едни от най-големите еврейски учени като Мойсей Маймонид и Раби Акива.
Поемам към Тел Авив, но първо спирам на голо поле, увенчано в двата края с два хълма. Наричат местността Рогата на Хатин. На това място на 4 юли 1187 г. става една от най-драматичните битки в човешката история. Тогава владялата цял век Светите земи кръстоносна армия е разбита от войските на султан Саладин.
Избити са 18 000 бойци, сред които цвета на военните ордена - тамплиери и хоспиталиери.
Като Велик офицер от днешния Орден на тамплиерите заставам на коляно и поднасям цвете на мястото, където е пролята толкова християнска кръв.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
