Сряда,

In Memoriam: Отиде си любимката на Тодор Живков

От: Администратор -
In Memoriam: Отиде си любимката на Тодор Живков
A
A
A

Веднага след 1989 г. Младенов и Луканов я изхвърлят от партията

Едно от най-известните имена от времето на комунизма и дългогодишен деец на БКП Дража Вълчева е починала на 26 май. Новината обаче стана широко известна вчера след другарски жалейки. Дража, която си отиде на 85 години, е една от малкото жени, които по времето на комунизма бяха допуснати до върховете на държавния апарат. Тя е смятана за един от най-приближените хора на бившия партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

Родена е в карловското село Горна махала на 10 октомври 1930 г. и отначало е с обикновена, макар и праволинейна кариера. Първоначално е член на Работническия младежки съюз - ковачницата за прохождащи партийни кадри. Завършва полувисшия институт за учители и дружинни ръководители "Макаренко", който подготвяше даскалите, преподаващи идеологическите дисциплини - най-скучните за времето си. Започва работа в околийския комитет на комсомола в Пловдив, както и в околийския комитет в Карлово. Достига до заместник-директор на училище. След 1961 г. партийната й кариера продължава като секретар, а после първи секретар на Градския комитет на БКП в Карлово. Изглежда, сякаш докрай ще остане в малкото подбалканско градче, подобно на много други кадри.

На 35 години обаче започва зашеметяващата й кариера

Или както разказват очевидци от онова време: "Изведнъж се появи от нищото". На партиен пленум енергичността й е харесана от Тодор Живков, а навремето това гарантира изстрелване нагоре по стълбата на живота. През 1966 г. вече е в София - мечтана промяна за провинциалните комунистически функционери. Става народен представител и член на Централния комитет - оперативния апарат на БКП, както и секретар, а после и първи секретар на окръжната организация в Пловдив. Заради физическата й привлекателност дори тръгват слухове, че има по-особени отношения с Тато. Независимо дали са верни или не, тя остава известна като Любимката на държавния и партиен ръководител.
По този повод Радой Ралин й посвещава епиграмата, озаглавена "Държавни съображения":
Тази личност некултурна/кой на този пост я турна? Че кой? То се знае - Вожда - та нали я той оножда!

Междувременно Дража наваксва и с образованието и завършва висше - философия. Факт, с който по-късно обича да се хвали: "Завърших първо полувисше, а после и висше", сякаш се опитва да внуши, че развитието й е постепенно и логично, а не главоломно, както е в действителност.

Подобно на други партийни любимци, става кандидат-член на Политбюро, върхушката, която реално управлява държавата, но въпреки че 7 години стои в подножието на върха,

така и не е допусната до тесния кръжец от послушници

който помни само две жени като свои членове - Цола Драгойчева и Людмила Живкова. Вместо това Дража става член на Държавния съвет, чийто правоприемник по-късно е президентската институция. Министър е на просветата (1977-1979 г.), а върхът в управленската й кариера е заместник-председателският пост на Министерския съвет във второто правителство на Станко Тодоров (1979-1981).

След промените през 1989 г. е низвергната като човек на Тато - моментално е изключена от Централния комитет на БКП, а по-късно и от самата партия от т. нар. реформатори начело с наследника на Тодор Живков - Петър Младенов, и новоизбрания премиер Андрей Луканов. Въпреки че при следващото червено правителство - на Жан Виденов, живковистите взимат частичен реванш,

тя остава извън прожекторите

Нито пък се съблазнява да влезе в бизнеса, за да забогатее, подобно на мнозина други бивши партийци. Сякаш продължава да гледа идеалистично на партийната идеология, като преди време заявява в едно от редките си интервюта: "Комунист означава да се стремиш да си образцов във всяко отношение, преди всичко скромен, трудолюбив, да се учиш непрекъснато." Продължава да следи и новините, още повече че е леля на пловдивския функционер на БСП Захари Георгиев. Преживява и семейна драма, след като синът й е обвинен, че е убил съдружника си.

През последните месеци от живота си Дража Вълчева се оплаква от проблеми с краката. Хвали се, че дъщеря й се грижи за нея, както и че получава

приличната за страната пенсия от 300 лв.

Радва се, че продължава да поддържа контакти с всички приятели, които са още живи. Твърди, че животът днес е твърде сложен, за да му се дават еднозначни оценки. "Някои хора правят трагедии от политическите промени - обясни тя. - Няма кой знае какви промени. Сменя се режимът, сменят се ръководителите, но основните звена си остават същите. А ние, старите ръководители, не можем да укоряваме сегашните."

Дража Вълчева, която е издъхнала в дома си в София, е била погребана в тесен семеен кръг. Съратникът й професор Русин Донев обясни, че погребението е станало без особен шум. Обадил се на дъщерята на Вълчева, за да попита къде може да си каже последно сбогом, но тя му обяснила, че майка й вече е погребана след семейно решение това да стане в тесен кръг.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички