- 185 от смъртта на бащата на съвременния руски език
- Жорж Дантес избягва присъда след най-загадъчния дуел в историята и необезпокоявано се връща във Франция
Погиб поэт! - невольник чести,
- Пал, оклеветанный молвой,
С свинцом в груди и жаждой мести,
Поникнув гордой головой!.."
Из "Смъртта на поета" на Михаил Лермонтов, 1837 г.
Най-загадъчният дуел в историята на света отне животът на бащата на руския съвременен език, стана повод за написването на десетки бележити творби и още толкова митове и легендите за ролята на императорския двор във фаталния изстрел.
На 8 февруари преди 185 г. в района на Черната река близо до Комендантската вила недалеч от Санкт Петербург един фатален изстрел сложи край на основоположника на руския реализъм Александър Сергеевич Пушкин. Но и до ден днешен бодят слухове, че смъртта не е случайност, а част от грандиозен заговор, макар и мнението на по-голямата част от историците и изследователите на живота и творчеството му да е противоположно.
Дуелът на Александър Пушкин с Жорж Дантес е двадесет и първия дуел на писателя, като за 15 от тях инициаторът е той и от тях са се състояли четири.
Останалите 11 са прекратени след помирение между страните издействано главно от приятелите на Александър. В шест други случая Пушкин е бил предизвикан да защити честта си. Любопитна подробност е, че по онова време дуелите в Русия са забранени - още от времето на Петър I, под угрозата от смъртно наказание.
През 1833 г. От Прусия в Санкт Петербург пристига 21-годишният французин Жорж Шарл Дантес.
Красивият чуждоземец става компаньон на холандския посланик
в Русия барон Луи Хекерен и не след дълго той е представен в царския двор и е зачислен в царската гвардия.
Трябва да се отбележи, че посланик Хекерен никога не се е женил и се предполага че между него и младия французин е съществувала любовна връзка. За това говори факта, че барон Хекерен осиновява Дантес след среща с родителите на му, които са заможни земевладелци. Но за да разберем по-добре какво точно се е случило на фаталната дата, трябва да споменем няколко факта.
През 1831 г. Пушкин се жени за очарователната Наталия Гончарова, която по мнението на съвременниците била шармантна и красива жена. Злите езици говорят че самият император Николай I имал аспирации към младата дама.
В тази връзка се споменава, че когато Александър се установява в Санкт Петербург през 1833 г., царят му дава най-ниската придворна титла - камер юнкер. Това е длъжност, давана на дебютанти в придворния и светски живот.
В дневника си поета записва:"Трети ден откакто съм камер-юнкер (което е крайно възмутително за моите години). Но Дворът иска Н.Н.(Наталия Николаевна) да танцува в Аничковият дворец." Две години по-късно
Дантес се запознава с Наталия и не остава безразличен към хубостта й
В средата на ноември 1836 г. Пушкин и няколко негови приятели получават по пощата анонимен пасквил, написан на френски език, който гласи: "Патент за званието рогоносец. Кавалерите първа степен, командорите и кавалерите на светлейшия арден на рогоносците, събрани във Великия Капитул под председателството на Д. Л. Наришкин, единодушно избраха господин Александър Пушкин за коадютер на великия магистър на ордена на рогоносците и историограф на ордена. Постоянен секретар граф И. Борх"
Важно е да се направят следните уточнения. Дмитрий Лвович Наришкин е обер-егермайстер в императорския двор, чиято съпруга Мария Четвертинска дълги години е любовница на Александър I. Според някои съвременници Наришкин бил гей и затова благосклонно затварял очи за забежките на съпругата си, която родила шест деца от императора.
Борх също е привърженик на еднополовата любов, а съпругата му Любов е една от фаворитките на Николай I.
В анонимното писмо се прави непряка връзка между съпругата на поета и царя, но тъй като последния е неприкосновен, не може да му се обяви дуел.
Кой е авторът на кървавото писмо?
Според Пушкин автор на писмото бил Хекерен, според други изследователи автори били княз Гагарин икняз Долгоруков - видни петербургски клюкари и интриганти.
След години, при направени безброй графологични експертизи, се доказва че въпросните двама нямат пръст в инсинуацията.
Убеден в авторството на холандския посланик, Пушкин призовава протежето му Дантес на дуел (Хекерен като дипломат не може да приеме дуела).
След седмица Дантес прави предложение за женитба на Екатерина Гончарова, сестра на Наталия. Така Дантес става баджанак на Пушкин и след аудиенция при царя, поетът отменя дуела.
В началото на януари 1837 г. се състояла сватбата на Дантес с Екатерина, но конфликтът между Пушкин и младоженецът не утихнал. Из Санкт Петербург се носели всякакви слухове и "казармени шеги" по адрес на Пушкин и семейството му.
На 7 февруари поетът изпратил на Хекерен писмо, в което доста рязко изразявал мнението си за посланика и осиновения му син.
Според съвремениците Пушкин бил наясно с оскърбителния тон в писмото и че това ще доведе до покана за дуел.
В същия ден Луи Хекерен, чрез посредник, обявил на писателя че от негово име Дантес го призовава на дуел, който трябва да се състои в най-кратък срок.
Без да се посъветва с когото и да било, Пушкин се съгласил с условията. И така, на следващия ден до горичката в близост от Комендантската вила се е състоял дуелът, в който
Пушкин е смъртоносно ранен в корема
Условията на дуела били в прекия смисъл на думата убийствени - с пистолети на 20 крачки един от друг.
"Бариера" между дуелистите били хвърлените на снега шинели на разтояние 10 крачки. Разрешавало се да се стреля на каквато и да е дистанция от "бариерата".
Дантес стрелял първи и поетът паднал на снега, изтървавайки пистолета си. Опирайки се на едната си ръка Пушкин стрелял и уцелил Дантес в гърдите.
Куршумът първо пробил вдигнатата ръка на французина, след което рикоширал в едно от металните копчета на мундира му, но чупейки две от ребрата му.
Според някои изследователи Дантес е носил стоманена ризница или броня под дрехите си в разраз с правилата, но това остава недоказана догадка.
Веднага Пушкин е закаран в дома си, а слухът че е прострелян смъртоносно мигновено обикаля столицата. Около ранения се събрал медицинския елит на Русия, сред които имало хирурзи, бъдещи академици и личния лекар на царя. Куршумът засегнал тазови кости, както и причинил разкъсвания на стомаха. Това впоследствие довело до газова гангрена, остеомиелит и перитонит.
Лечението се изразявало с прием на обезболяващи, поставяне на лед и медицински пиявици.
Преди смъртта си, поетът решил да доведе до край делата си и
пратил съобщение до императора, с което го моли за прошка
Николай I му отговорил писмено:" Ако Бог не даде да се видим на този свят, аз ти пращам своята прошка и последен съвет - да умреш като християнин. За жена си и децата си не се безпокой, аз ще се погрижа".
Търсещите сензация историци по-късно използват това писмо като аргумент, че царят е бил гузен заради аферата му със съпругата на поета, а някои стигат даже и дотам, че дуелът е бил инспириран от императорският двор.
На 10 февруари, 46 часа и 15 минути след фаталния изстрел, Пушкин умира. Царят удържа на думата си като покрива дълговете и ипотеките на починалия, а също така нарежда да се отпуснат пенсии на жена му и децата му. Посланик Хекерен бил изгонен от Русия, а Дантес първоначално осъден на смърт по закон от времето на Петър I, но впоследствие присъдата му е намалена и той се завръща във Франция заедно с жена си Екатерина.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
