Радвам се, че отиват на хубаво място, каза на раздяла гледачката им
Кети и Минчо от ловното стопанство "Кормисош" получиха холандско гражданство
Написаното от великия Данте Алигери се потвърди в сряда сутринта в сърцето на Родопите: Пътят към рая наистина минава през ада и за малко през чистилището. Жалко, че Кети и Минчо не са твърде словоохотливи, за да потвърдят лично тази думи. Мълчанието и вълнението им са напълно обясними. Предстои им раздяла с дома, в който е преминал почти целият им живот и пътуване, при което ще пресекат цяла Европа. По програма в Холандия ги чакат лекар, зъболекар, педикюрист, парфюмерист, хигиенист, гурме кухня и паркът "Беар Форест", в който през последните 22 години намериха убежище тридесет и двамина техни братя и сестри от Русия, Турция, Грузия...
Дали пък няма да срещнат Мишо или Мариана, които преди две години тръгнаха точно за там - или пък красавеца Тошко, за който научиха, че е станал звезда на зоопарка в Антверпен? И докато въпросите блъскат в главите им като чукове, нещо внезапно и остро ги пробожда - а качамакът, тълпата непознати, грижовната Росица Здравкова, с която се знаят от единадесет години, изчезват яко дим. Тъмнина. Така изглежда ада.
Час преди това, докато довършват сутрешната си закуска, Кети и Минчо въобще не подозират, че са тема на истинска пресконференция. Те не знаят, че в една от залите на ловното стопанство "Кормисош" отговорни фактори от страната и чужбина информират журналистите, че
предстои историческо събитие
Последните две мечки, обитаващи вивариума към ловното стопанство, заминават за Европа.
Вивариумът, който естествено след това ще бъде закрит, представлява затворен комплекс от малки циментови апартаментчета. Той е създаден през 1967 година. Тогавашните силни хора и "вълшебни стрелци" Пенчо Кубадински и Тодор Живков научават, че в планината около резиденцията на Първия мечките силно са намалели. За да се възстанови популацията, товарят на самолет от Букурещ расови карпатски кафяви екземпляри и ги преселват тук. Новопристигналите, очаровани от красотата на местността "Карамуш", от грижите и вниманието на хората към тях, се отдават на ласки, романтични връзки и сериозен размножителен процес. Бебетата преживяват около година във виварника, след което хващат гората, с което губят прясно сварения дъхав качамак, но печелят свободата, благата и рисковете на дивата природа. Така с годините популацията на мечките в района е възстановена. Днес те са около сто - бройка, считана от специалистите за оптимална. Последните европейски закони ги бранят, както гаранционният фонд пази депозитите ни. С други думи - вече никой няма право да ги стреля. Нарушителите се наказват жестоко по силата на закона.
И докато тези, които хващат гората, се учат да се оправят сами далеч от цивилизацията, останалите родени и населяващи вивариума продължават да си живеят като в почивна станция. Сутрин всяка получава по десетина килограма качамак, плодове, зеленчуци - а на големите празници и мед. Хапват с апетит и не знаят какво разходно перо са в бюджета на стопанството. Нещо повече, те дори не се интересуват какво е това бюджет. Вече са безполезни и скъпи, но
да ги пуснат в гората е опасно
Свикнали са с хората, могат да тръгнат из селата и да правят бели. Да си намират храна сами също не умеят, което значи, че извън вивариума не ги чака нищо хубаво. Може би трябва да останат тук до последния си дъх, който според зоолозите, ще бъде след 10-15, а за някой екземпляри и след 20 години. И ето че идват европейците и казват: Дайте ни ги, ще им осигурим живот като в рай. Първи се разделят с Елена и Арда, които заминават за Белгия, следващите - за Англия. Бети, която е наша, защото я намериха съвсем малка до оградата на вивариума, остава тук - в село Влахи.
... Към единадесет часа международна делегация, предвождана от директора на ЛС "Кормисош" Динко Господинов, окупира вивариума. Най-важното е да определим точно теглото на животните, защото от него зависи дозата на упойката, обяснява биологът Владо Тодоров от Сдружението за дива природа "Балкани". Пушката му е заредена. Смесени чувства са обхванали Росица Здравкова, която от единадесет години приготвя храната и се грижи за животните: Мъчно ми е, но се радвам че отиват на хубаво място, казва тя. Защо нямам техния късмет, подхвърлят си някои наум. Владо стреля по шампионски - като Мария Грозева. Минути след това Кети и Минчо лежат неподвижни с изплезени езици. Госпожа Джоузи Кок от холандската неправителствената организация "Алертис", която плаща целия масраф на операцията, преглежда зъбите на животинките. Изпаднали в нещо като сън, те дори не разбират кога два джипа ги пренасят до специалния камион, който ще ги вози до чужбина. Когато след час идват на себе си, пред очите им са само решетките на клетките, кучето Лора, което им пожелава добър път, и светкавиците на фотоапаратите. Хвърлят последен тъжен поглед към красивите върхове, зеленото и синьото на Родопите. Някой затваря вратата на платформата под носа им. Дотук е чистилището. По програма след два дни трябва пристигнат в рая.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
