Ерик Клептън – един от най-великите музиканти на XX и XXI век – празнува 75. Той обаче се оттегли от сцената много преди избухването на коронавируса в Англия и по света заради периферна невропатия. Смятан е за един от най-важните и влиятелни китаристи на всички времена, заемайки второ място в класацията на списанието „Ролинг Стоун“ и четвърто в класацията на Гибсън. За своя принос към музикалната култура през 1994-а е удостоен със званието Офицер на Ордена на Британската империя от Елизабет II, а на 3 ноември 2004-а на церемония в Бъкингамския дворец - със званието Командор на Ордена на Британската империя. Носител е на 17 „Грами“-та и награда „Брит“ за изключителен принос към музиката.
Клептън е роден на 30 март 1945 година в Рипли, графство Съри, Англия. Майка му Патриша тогава е на 16, а баща му е 25-годишният канадски войник Едуард Уолтър Фрайър, който след края на Втората световна война се завръща в Монреал. Бъдещият артист израства в дома на баба си Роуз Клептън и нейния втори съпруг Джак Клеп, които дълго време смята за свои родители, а приема Патриша като по-голямата си сестра. Тя все пак успява да се омъжи - за друг войник от Канада – и оставя Ерик на баба му и дядо му.
Клептън свири на китара от юноша, за кратко учи в Колежа за изкуства в Кингстън. През 1958-а рокендрол вълната го завладява завинаги, а блусът се превръща във второто „аз“ на затворената му и вглъбена природа. След като свири в две малки групи, през октомври на 1963-а се присъединява към блус рок бандата „Ярдбърдс“. За 18 месеца в нея Клептън записва и първите си албуми - Five Live Yardbirds и Sonny Boy Williamson and The Yardbirds. Точно тогава получава и прословутия си прякор Slowhand - „Бавната ръка“, роден от неговия навик да сменя скъсана струна на китарата си под съпровода на бавните ръкопляскания на групата и публиката. През 1965-а вече е в „Блусбрейкърс“, като китарните му сола се превръщат в основна атракция на концертите на групата и привличат фанатични почитатели. По улиците на Лондон се появяват графити с надпис „Клептън е Бог“. С „Блусбрейкърс“ той записва албума Bluesbreakers With Eric Clapton. В началото на 1967-а статутът на Клептън като китарист № 1 е атакуван от Джими Хендрикс, оказал огромно влияние върху следващия етап от кариерата на Ерик. През 1966-а той сформира „Крийм“ с виртуозните Джак Брус (бас китара) и Джинджър Бейкър (барабани). Майсторските импровизации на триото и специфичното тежко рок-блус звучене му донасят международна известност. От това време са албумите Disraeli Gears (1967), Wheels of Fire (1968) и Goodbye (1969). Клептън става един от най-копираните китаристи, а невероятната енергия и емоционалната му наситеност в парчетата Crossroads и White Room се превръщат в стандарти в историята на рок и блус-китарата. „Крийм“ обаче се разпада след два финални концерта в лондонската зала Роял Албърт хол през ноември 1968-а. Тогава започва близкото приятелство на Клептън с Джордж Харисън. Резултатът - съавторската песен Badge и участието на Клептън в песента на Харисън While My Guitar Gently Weeps от албума The Beatles (1968) на „Бийтълс“. Но, както се знае, има и още нещо - Клептън се влюбва в Пати Бойд, съпругата на Харисън. Ерик й посвещава две от най-известните си песни - Layla и Wonderful Tonight.
През 1969-а Клептън и Джинджър Бейкър сформират „Блайнд Фейт“ с пианиста Стийв Уинуд и басиста Рик Греч. Разделят се след първия албум. Клептън започва турне като поддържащ музикант на американската група „Делани енд Бони“. Първият му солов албум излиза през 1970-а. Трагични събития бележат кратката история на новата му група – „Дерек енд Доминос“. По време на записите музикантите са потресени от новината за неочакваната смърт на Джими Хендрикс. В негова чест те записват изключителна версия на Little Wing, която включват в албума. Година по-късно, в навечерието на първото им американско турне, Дуейн Олмън загива при мотоциклетна катастрофа. Любовните разочарования от несподелената любов с Пати Бойд тласват Клептън към хероина. За три години той напълно се изолира от света, като започва да разпродава китарите си, за да се снабдява с наркотика. За да му помогне, близкият му приятел Пит Тауншънд от „Ху“ организира през 1973-а два концерта в лондонския Рейнбоу тиътър, които са записани и служат като основа за албума The Rainbow Concert. Те са повратна точка в кариерата на Клептън - той успява да преодолее зависимостта си от хероина и се появява отново на музикалната сцена с нов стил и силно присъствие като вокалист и композитор. През 1974-а издава албума „461 Ocean Boulevard“, в който набляга на песните за сметка на китарните импровизации. До края на 70-те години издава още тави и изнася концерти, но не достига славата от по-ранните си години. През 1978-а се жени за Пати Бойд, а Джордж Харисън свири на сватбата им. Пати Бойд е причината за създаването на една от най-известните му песни – Wonderful tonight. Клептън я майстори само за няколко часа, докато чака Пати да се приготви за партито по случай 40-годишнината на Бъди Холи. Двамата се разделят в края на 1988-а след безкрайни пиршества с алкохола и дрога. Клептън влиза в болница, за да се отърве от зависимостта си. Възстановява се в Антигуа, където по-късно ще построи Кросроудс - център за рехабилитация от алкохолни и наркотични зависимости. През 80-те албумът му Journeyman е приветстван по-възторжено от критиката и бележи сериозното завръщане на Клептън към блус корените му. 90-те отново са белязани от трагични събития.
На 27 август 1990-а китаристът Стиви Рей Вон, който е на турне с Клептън, и двама души от техния помощен персонал, загиват в катастрофа с хеликоптер. На 20 март 1991-а загива и синчето на Клептън - Конър. Скръбта от тежката загуба Ерик претворява в песента Tears In Heaven. Тази песен, както и излезлият през 1992-а акустичен концертен албум Unplugged, спечелват 5 награди „Грами“. През 1999-а - след два неуспешни брака – Клептън, тогава на 56, се жени за 25-годишната Мелия Макенъри, от която има три дъщери. Съвместният му албум с американската блус легенда Би Би Кинг Riding With The King става златен. Ерик Клептън е единственият музикант, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола – като член на „Ярдбърдс“ и „Крийм“, и като соло музикант. На 24 юни 1999-а той продава чрез аукционната къща Кристис 100 от китарите си, като събира 7 милиона долара за учредената от него фондация за борба срещу алкохолните и наркотични зависимости. През май 2005-а Ерик Клептън, Джинджър Бейкър и Джак Брус се събират за четири знаменателни концерта на „Крийм“ в Роял Албърт Хол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
