Наскоро Институтът за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН представи междинен доклад за сегашните демографски тенденции. От него стана ясно, че населението на България до 2040 г. може да се стопи с още около 20-25%. Докладът „Прогнозата за демографското развитие на България за периода 2015-2040 г." беше представен в парламента. "Стандарт" потърси за коментар на очертаващите се демографски тенденции главен асистент д-р Стоянка Черкезова от ИИНЧ при БАН.
- Г-жо Черкезова, с каква цел беше изготвен докладът на института, посветен на демографското развитие, който предизвика големи дискусии коментари ?
- Докладът ни беше поръчан с две основни задачи – какво да очакваме, когато разглеждаме населението в бъдеще. Първата задача бе да анализираме съществуващите проекти, направени от ООН, Евростат, НСИ и Световната банка, да ги сравним, да представим предимствата и слабостите на всеки от тях, да анализираме различните сценарии за развитието на населението за в бъдеще и да видим какви ще са проекциите при различни хипотези. Общо взето има сходство в тенденциите, които се очакват, макар че числата варират с няколко пункта нагоре или надолу. В момента населението на България е около 7.1 млн. През 2040 г. се очаква то да бъде между 5.4 и 6.2 млн. в основните сценарии и в зависимост от използваната методология и поставените хипотези.
В един друг етап, който ще бъде завършен през септември, трябва да разработим наша собствена прогноза, която съществено няма да се различава като резултат от тези на колегите. Ще имаме и работа на терен, защото освен прогнозите ни беше възложено да подготвим и мерки на правителството, а то вече ще избере от тях кои да приложи, така че да намалим негативните тенденции и да управлява процеса, доколкото е възможно. Управлението на демографски тенденции е много трудно, защото решенията кой какво ще прави в живота си, са лични. Търсим варианти, които ще предложим за подобряване на демографската ситуация в доклад, който окончателно ще е готов през септември.
- Различават ли се драстично докладите на ООН, Евростат, НСИ и Световната банка по отношение на демографските процеси. Кой от тях е най-оптимистично настроен към тенденциите в българското общество?
- Има различия и флуктуации, но общата тенденция е намаляване на населението. Има разлики, които са от няколко пункта при намаляване и нарастване на населението. Най-оптимистичен е вариантът на НСИ, според техните данни се очаква населението да намалее до 6,16 млн. души, което е около 15 на сто. Има прогноза и на 25 на сто намаление на населението в доклада на Световната банка.
Но това е сравнение на осреднените им прогнози. Тези колебания могат да бъдат още по-големи, защото се разглеждат различни хипотези – висока или ниска смъртност, висока или ниска раждаемост, ниска и висока нетна миграция и т.н.
- Какво казват тези данни за бъдещето на българина?
- Населението на България намалява и става все по-възрастно. Но както има очаквани негативни тенденции, така има и положителни.
Една от тях е, че ще расте тоталният коефициент на плодовитост, който се определя от броя на децата, които една жена се очаква да има през живота си. Ако през 2015 г. този коефициент е 1,53, в момента той 1,51, но през 2040 г. се очаква да бъде 1,71-1,73. Дори при такава стойност обаче той все още не е достатъчно висок, трябва да достигне стойности от 2,1, за да може населението да се възпроизвежда. В момента в ЕС коефициентът също е 1,5, т.е. това не е тенденция, валидна само за България. Дори се очаква, че у нас той ще нарасне повече, отколкото средно за Европа. За Европа се очаква да достигне 1,6 през 2040 г., което ще е стойност, по-ниска от тази в България.
Освен това, понеже в предишни периоди сме имали ниска раждаемост, поради високата емиграция, броят на жените във фертилна възраст намалява – общо с 544 000 жени за този 25 годишен период до 2040 г. В резултат на това, въпреки, че на една жена се падат повече деца, общо броят на децата няма да нараства и няма да може да компенсира спада. Това е един от компонентите на т. нар. „инерция на обратния растеж". Другият компонент – смъртността, показва също положителна тенденция. Очакваната продължителност на живота ще расте. В момента при мъжете тя е 71,7 г., а при жените 77,9 г., докато през 2040 г. цифрите съответно ще са 77,4 г. и 83 г. Имаме и намаляване на разликата в очакваната продължителност на живота при мъжете и жените. Това също е по-висока стъпка отколкото средно за ЕС. Въпреки тези положителни тенденции брутния коефициент на смъртност през периода ще се увеличава. Защото населението ни е остаряло, във високите възрасти влизат все повече поколения, а там по естествени причини смъртността е по-висока. Общият коефициент на смъртност ще се увеличава. Ако сега 15,1 промила, се очаква да стане 16,7 промила през 2040 г. И това ще се случва независимо, че при най-възрастните хора и при най-малките деца, ще има най-голям спад в смъртността.
Третата положителна тенденция е забавяне на ръста на емиграция. Трябва да отбележим, че това е най-трудният коефициент за проекция.
След 2030 г. дори ще има спад на емиграционния процес. От 1990 г. до момента заради заминалите зад граница българи имаме спад около 17 на сто от населението. Към 1990 г. 620 000 граждани са напуснали страната. Оттогава броят им нараства, най-голям е през периода 2000-2010 г. като в края на този период българските граждани в чужбина са 1,14 млн. души, според официалните данни. По данни на ООН годишно от България ще си тръгват по 10 000 души годишно. Според Евростат от 10 000 ще се увеличат на 14 000 годишно към 2020 г., но през 2040 г. ще спаднат до 5000 души годишно.
Този спад обаче не може да компенсира увеличението на населението. Смъртността ще има превес над ражданията и през 2020 г.
на всеки 1000 души населението ще намалява с 6 души. През 2040 г. резултатът ще е минус 7. Всичко това е част от този процес на „инерция на обратния растеж". Това означава, че дори да се предприемат мерки за раждаемостта и смъртността, техният ефект не може да се очаква веднага, а след 20 години.
- Появиха се коментари, че вървим към изчезване като нация заради топящото се население ?
- В никакъв случай не трябва да приемаме тези процеси толкова драматично. Ако погледнем предходните 25 години ще видим сходен интензитет на намаляване на населението. Тогава тези резултати се дължат повече на емиграцията, отколкото на други процеси като структурата на населението.
Част от тези проблеми се дължат и на промяна в ценностната система, в манталитета. Все повече се наблюдава тенденцията на отложените раждания. В следващия период раждаемостта се очаква да нарасне най-бързо в групата 30-34, 35-39 години, но тя все пак ще остане най-силна между 25-29 години. Ще намалеят българките, които раждат преди да станат на 25 г.
- Какво се очаква в близко бъдеще – българите изцяло да се преселят в големите градове, а селата да се обезлюдят и изчезнат?
- Това е твърде апокалиптична картина. Проблемът не е за селата, а как живеят хората там. Намаляването на броя на населението в някои части на страната и селата е предпоставка тези хора да водят живот с по-ниско качество. За да поддържаме едно постоянно качество на живот е необходимо да развиваме определени социални системи – здравеопазване и образование. Когато те не са на ниво хората са принудени да емигрират към града. Другият проблем при вътрешните миграции е пренаселеността на големите градове, което води до урбанистични неволи и също намалява качеството на живот. Високото развитие на инфраструктурата и транспорта води до засилена замърсеност на въздуха, например. От друга страна хората губят много време от живота си, за да се придвижват от местата, където живеят към местоработата си в големите градове, където е пазарът на труда. Един инвеститор няма да отиде в обезлюдени градове, защото той търси повече пазари, повече връзки с доставчици и повече работна сила.
- България, като една от най-бедните страни в ЕС, има ли финансови капацитет, за да осъществи ефективни мерки срещу демографската криза ?
- Кои мерки ще бъдат приложени зависи от правителството. Основните направления са стимулиране на раждаемостта, адаптиране на социалните и социално-осигурителните системи към остарялата структура на населението, както и мерки, свързани с подобряване на качеството на живот с цел да се постигне по косвен път спад в смъртността.
- Кои са обаче приоритетите - искаме по-младо поколение, което да ражда повече, или ще се борим със смъртността? Може чисто егоистично поколението между 30 и 40 години да реши, че иска по-високо качество на живот вместо да инвестира в здраве за по-възрастните.
- Принципно, човешкият живот е най-голямата ценност. Но това са много доктринални въпроси, философски, които показват различни настроения в обществото. Ще покаже и докъде сме стигнали ние в цивилизационно отношение. Но се надявам, че до края на май и началото на юни ще представим част от работата ни по мерките.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
