През май 1970 г. по кината излиза филмът „Сбогом, приятели!“, с който на екрана за първи път се появяват двама млади и привлекателни актьори – руският Владимир Смирнов и пловдивчанинът Младен Младенов.
По това време Смирнов вече живее в България и с чувство за хумор се нарича „полов емигрант“, докато след едно десетилетие Младенов ще напусне страната като политически бежанец в Австралия. И двамата, макар и постигнали популярност, ще си отидат преждевременно и трагично.
Във филма Смирнов играе учителя по литература Боев – положителен герой, за когото получава награда от Министерството на просветата по време на кинофестивала във Варна. Младенов влиза в ролята на учителя Кирил – педантичен, сух и непопулярен сред учениците, но любимец на директора. Макар образът му да е отрицателен, актьорът става изключително известен и обичан от публиката, особено от младите зрителки.
По това време Младен вече е семеен. Съпругата му е Мая Драгоманска от Перник, а двамата имат малка дъщеричка – Мила. Бракът им е сключен през 1968 г. в Копривщица – тя е студентка първи курс, той – втори във ВИТИЗ. Кумове са техните приятели и колеги Георги и Лилия Миладинови, а сватбата се организира само със средства от студентските им стипендии. Апостол Карамитев им подарява ваничка, в която някога е къпал собствените си деца – Маргарита и Момчил, а по-късно Младен и Мая къпят в нея и Мила.
Благодарение на приятелството между Младен Младенов и режисьора Борислав Шаралиев, който създава „Сбогом, приятели!“, Мая е поканена да се яви на кастинг за следващия му филм. Тя печели главната роля в „Необходимият грешник“ (1971), където си партнира с Явор Милушев. Междувременно Младен продължава филмовата си кариера с главна роля в „10 дни неплатени“ (1972), а година по-късно участва и в „Сиромашко лято“ (1973), редом с Георги Парцалев и Таня Лолова. Най-голяма популярност му носи ролята на лейтенант Велев в телевизионния сериал „Синята лампа“ (1974) – продукция, посветена на работата на народната милиция.
Малката Мила си спомня как е гледала сериала и се е разплакала при сцена, в която престъпник хваща героя на баща ? за носа – докато той по-късно я успокоявал, че това е само филм. Същата година бракът на Младен и Мая приключва, но те остават в приятелски отношения. Мая по-късно споделя, че Младен бил изключително талантлив и емоционален артист, но труден характер. Той често говорел с топли чувства за ролята си в „Сбогом, приятели!“ и за своя екранен колега Владимир Смирнов. Двамата дори запознават съпругите си, като Мая също остава впечатлена от руснака.
Последната поява на Младенов в българско кино е в „Компарсита“ (1978), където играе работник на голям строителен обект. Филмът излиза по екраните, но критиката го определя като пореден неуспешен опит върху „работническата тема“.
През 1981 г. актьорът и приятелката му Соня предприемат пътуване по Дунав до Австрия заедно с актьорското семейство Златина и Никола Тодеви, които не подозират, че двамата възнамеряват да не се върнат. Във Виена Младен и бременната Соня слизат от кораба, оставяйки целия си багаж, и изчезват. След шест месеца в бежански лагер получават документи за Австралия, където Соня има роднини. В Мелбърн тя ражда син Стенли, кръстен на бащата на Младен – Стоян. По-късно семейството се премества в Сидни.
Въпреки новия си живот, Младенов не прекъсва връзка с Мая и дъщеря им. Редовно им звъни, изпраща колети и подаръци, споделя, че се снима в местен сериал и е основал кафе-театър със собствена трупа. Понякога намеква, че му се иска да се върне за кратко в България.
В Австралия Младен участва в три филма – „The Fire in the Stone“ (1984), „Robbery Under Arms“ (1985) и „Initiation“ (1986). Същата година настъпва трагедия – колата му се разбива в дърво, а той загива на място. Официално това е версията за смъртта му, но подробности така и не достигат до семейството му.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
